4
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
София, 16.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на трети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 3502 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. И. М. срещу Решение № 462 от 15.07.2014 год. по т.д.№ 403/2014 год. на Пловдивски апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на [фирма] срещу Решение № 14 от 07.02.2014 год. по т.д.№ 132/2013 год. на Пазарджишкия окръжен съд. С него първоинстанционният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ, предявен от С. М. за отмяна на решението на общото събрание (ОС) на [фирма], проведено на 13.08.2013 год. на което е прието, че действа против интересите на дружеството и е бил изключен като съдружник на основание чл.126 ал.3 т.1 ТЗ.
Първоинстанционният съд е счел иска за основателен, поради нарушение на чл.126 ал.3 ТЗ – изключен е веднага след предупреждението, без да му бъде дадена възможност за поправяне на поведението. Съставът на САС е счел, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно, поради което е отменил първоинстанционния акт и е отхвърлил иска на С. М. е неоснователен.
В на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат всички основания по чл.280 ал.1 ГПК по отношение на въпросите: 1./ Може ли упражняването на членствени права или изпълнение на задълженията като управител да бъде квалифицирано, като действие против интересите на дружеството, при условие, че то се управлява и от двамата съдружници?; 2./ Възможно ли е изключването на съдружник, без да му се даде срок за преустановяване на действията/бездействията, които са против интересите на дружеството?; 3./ Следва ли да се докажат конкретни действия на изключвания, които да послужат за изключване и чия е тежестта на доказване?; 4./ Има ли законоустановен срок, след изтичането на който не може да се търси отговорност на съдружник по реда на чл.126 ал.3 ТЗ, т.е. отговорността безсрочна ли е?
Приложени са постановените от ВКС по реда на отменения ГПК – Решение № 554/12.06.2007 год. по т.д.№ 221/2007 год. на ІІ т.о.; Решение от 11.04.2006 год. по т.д.№ 929/2005 год.на ІІ т.о. и Решение № Ф-2013 от 18.11.1997 год. по ф.д.№ 160/97 год. на V г.о.
Безспорно е, а и от представените по делото доказателства е видно, че съдружници в [фирма] са били С. М. и В. Щ., управлявали дружеството заедно и поотделно. Установено е, че дружеството е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], който е бил ползван, заедно с присъединен личен имот на С. М. за бар-клуб с наемател [фирма], чийто едноличен собственик е съдружника М. при наемна цена 80 евро месечно, която не е била заплащана. Установено е, че дружеството, представлявано от управителя Щ. е предприемало действия за прекратяване на наемния договор, възстановяване на имота във вида преди преустройството и заплащане на обезщетение за ползването му. Съдружникът М. не е присъствал на общите събрания на които са се решавали посочените въпроси, а нещо повече – преотдал е под наем имота на [фирма] с едноличен собственик неговия баща.
Било е свикано общо събрание на дружеството, предвиждащо изключване на съдружника М.. Поканата, съдържаща и предупреждението за изключване е била изпратена на ищеца по нотариален ред и му е била връчена на 05.08.2013 год. Посочената дата за провеждане на ОС е определяема и се съдържа в поканата – на осмия ден от връчването и. Посочено е мястото на провеждане – адреса на кантората на адв.Б. в [населено място]. Няма спор, че ОС е проведено на посочената в ИМ дата и място. Присъствали са и двамата съдружници. Взето е решение за изключването на М..
Въведените от ищеца основания за отмяна на решението за изключване са: 1./ ОС не е проведено на адреса на управление на дружеството; 2./ Не му е изпратено предупреждение за изключване; 3./ Не е извършил нарушения, които да са в ущърб на дружеството; 4/ Протоколът на ОС не отразява всички извършени действия; 5./ Съставен е от адв.Б., който не е съдружник.
За да уважи иска, Пазарджишкия окръжен съд се е позовал на това, че в предупреждението за изключване не е бил даден срок на М. за корекция на поведението му. Въззивният съд е счел, че даването на такъв срок не е необходимо, ОС е свикано редовно, доказано е извършване на действия против интересите на дружеството, поради което е отменил решението на ПзОС и е отхвърлил иска.
Становището на настоящия съдебен състав, че липсват основания за допускане на факултативния касационен контрол за произнасяне по посочените въпроси, произтича от следното:
Преди всичко, представените съдебни решения не материализират противоречива или задължителна практика на ВКС. Задължителна практика – Решение № 160 от 26.01.2010 год. по т.д.№ 379/2009 год. на ВКС-ТК, І т.о., е налице по втория от посочените въпроси и решението на П. не е в противоречие с нея. Ще следва да се отбележи, че позоваването от ПзОС на постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение по т.д.№ 482/2009 год. е некоректно. С него, съдът е приел, че даването на срок за поправяне не е кумулативна, а факултативна предпоставка за изключване – с оглед вида на нарушението и естеството на действията против интересите на дружеството. На четвъртия от посочените въпроси отговорът е еднозначен – Търговският закон не предвижда такъв срок и въвеждането му по реда на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е лишено от смисъл. Първият и третият въпроси касаят доказаността на конкретни факти по спора и нямат характеристиката на правни въпроси, според критериите на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация е поискал присъждането на разноски, възлизащи на 500 лв., съобразно заплатеното възнаграждение на адв-М..
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 462 от 15.07.2014 год. по т.д.№ 403/2014 год. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА С. И. М. да заплати на [фирма] сумата 500 лв. на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.