1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
гр.София, 20.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1155/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Й. М. срещу въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 1277 от 25.10.2018 г. по гр.д.№ 1721/ 2018 г., с което е потвърдено решение на Пловдивски районен съд по гр.д.№ 12983/ 2017 г. и по този начин упражняването на родителските права по отношение на децата Д. Г. М. и С. Г. М. е предоставено на майката Х. С. Ч. и е определено местоживеенето на децата при нея; определен е режим на лични отношения между бащата Г. Й. М. и децата Д. Г. М. и С. Г. М.; Г. Й. М. е осъден да заплаща издръжка на децата Д. Г. М. и С. Г. М. в размер съответно 180 лв и 160 лв със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.
Касаторът моли въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол, защото съдът не е изследвал интереса на децата, отказал да допусне психологическа експертиза и пренебрегнал норми от правото на Европейския съюз. Освен това поддържа, че въззивното решение противоречи на практиката, обективирана в решение по гр.д.№ 5451/ 2013 г., ІV г.о. и решение по гр.д.№ 4575/ 2014 г., ІІІ г.о. на ВКС, без да формулира конкретен правен въпрос във връзка с това си твърдение.
Ответната страна Х. С. Ч. оспорва жалбата като поддържа, че в изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не е посочен никакъв правен въпрос, по който да бъде допуснат касационния контрол. Счита, че в бланкетното и формално изложение на касатора се съдържат доводи, свързани единствено със съществото на спора. Излага и съображения за правилност на обжалваното решение.
Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд приел за установено, че страните по делото не са сключили брак, но от тяхното съвместно съжителство са родени децата Д. (на 23.08.2013 г.) и С. (на 24.10.2014 г.). Молителката и ответникът се разделили през месец август 2017 г., като майката напуснала жилището на ответника в [населено място] и взела със себе си детето С.. Двамата се установили в [населено място], а детето Д. останало в дома на баща си. От този момент нататък за Д. се грижел баща й, с помощта на неговата майка и сестра му, като всички основни потребности на това дете са задоволени. Задоволени са и основните потребности на детето С., за което грижи полага майката, с помощта на родителите й. Съдът установил, че и двамата родители притежават нужния капацитет да отглеждат и възпитават децата, но намерил, че е в техен интерес те да бъдат отглеждани заедно. Съдът преценил, че майката е по-подходящата личност от двамата родители да упражнява родителските права, макар жилищната площ, с която тя разполага, да е малка. Посочил, че по данни от социалните служби тази площ гарантира всички съвременни необходими условия за живот. Отчел ниската възраст на децата, отчуждаването на детето Д. от майката по вина на бащата и възпрепятстване на контактите между тях. Отхвърлил доводите на ответника, че майката е упражнявала домашно насилие над децата, като посочил, че няма такива данни, а дори да бъдат кредитирани свидетелските показания на роднините на ответника, то ставало дума за инцидентна проява с голяма давност. Посочил, че бащата е обиждал и нагрубявал майката пред децата, упражнявал физическо насилие спрямо нея и се държал агресивно с родителите си. При съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът намерил, че е в интерес на децата те да бъдат отглеждани и възпитавани от майката, при която да живеят.
Основателни са възраженията на молителката, че касационното обжалване не може да допуснато до касационен контрол по твърдението на касатора, че то противоречи на практиката на ВКС, без да е повдигнат конкретен правен въпрос, по чието разрешаване да е налице такова противоречие. Както е посочено в Тълкувателно решение №1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, формулирането на правните въпроси по чл.280 ал.1 ГПК е ангажимент на касатора и не е допустимо това да бъде сторено служебно от касационната инстанция (освен ако не се касае до нищожност или недопустимост на въззивното решение, за които се следи служебно). Твърдението, че обжалваният акт противоречи на практиката на Върховния касационен съд, без посочване на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който се разрешава при условията на такова противоречие, не дава възможност за селектиране на жалбата за касационно разглеждане. Същото важи и за твърденията на касатора, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е изследвал интереса на децата, отказал е да допусне психологическа експертиза и е пренебрегнал норми от правото на Европейския съюз. И във връзка с тези твърдения не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, нито е обосновано някое от допълнителните основания по т.1 – т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК.
По изложените съображения и като не установи вероятност постановеното решение да е нищожно, недопустимо или очевидно неправилно, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 1277 от 25.10.2018 г. по гр.д.№ 1721/ 2018 г.
ОСЪЖДА Г. М. Й., Е. [ЕГН], [населено място], [община], [улица], да заплати на Х. С. Ч., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], сумата 1 000 лв (хиляда лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: