О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
гр. София, 21.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………………..……. и с участието на прокурора…………..………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 338 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1974 от 23.ІІ.2012 г. на [фирма]-С., подадена против решение № 131 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 20.ХІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 1225/2011 г., с което, след отмяна на първоинстанционното решение № 5632 на СГС, ГК, с-в І-15, от 1.ХІІ.2010 г. по гр. д. № 637/2010 г., кредитната институция е била осъдена, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 421 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на Г. М. В. от С. сума в размер на 38 838.32 евро, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 20.І.2010 г. и до окончателното й изплащане, както и разноски за двете инстанции в размер на 6 708.14 лв.
Оплакванията на касатора [фирма] са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което се претендира касирането му. Отделно в жалбата се инвокира довод, че ако въззивният съд „бе обсъдил събраните доказателства в тяхната съвкупност”, би следвало да стигне до извода, че са били налице както обективният, така и субективният елемент от фактическия състав на нормата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД и [фирма] не следва да носи отговорност.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в Раздел ІІ от текста на жалбата, банката касатор обосновава приложно поле на касационния контрол с наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваното решение САС се е произнесъл по следните три противоречиво решавани от съдилищата материалноправни въпроси: 1/ Може ли добросъвестността по смисъла на чл. 302 ТЗ във вр. чл. 75, ал. 2 ЗЗД на влогоприемателя /длъжник/ по сключен договор за паричен влог да се преценява само и единствено въз основа на вътрешно правило с временен характер /заповед на главния изпълнителен директор на банката влогоприемател/, което самата тя е въвела?; 2/ Щеше ли подходът на съда да е същият, ако тази вътрешна заповед не съществуваше?; 3/ Може ли една вътрешна заповед да определи обема на дължимата грижа и неспазването й да се противопостави на валидно нотариално удостоверяване, каквото е доказано, че е налице по делото? В тази връзка търговецът касатор се позовава на решение на СГС, ГК, с-в І-8, от датата 30.ХІ.2010 г., постановено по гр. д. № 3912/09 г. и с щемпел за влизането му в сила на 12 януари 2011 г.
Ответникът по касация Г. М. В. от С. не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията на банката за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, жалбата на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 3 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, който е от значение за изхода на спора в обжалваното въззивно решение, трябва да е бил разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК „по същия правен въпрос”. С влязлото в сила първоинстанционно съдебно решение, на което [фирма] се позовава в твърдението си за наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, същата е била осъдена да заплати на друг свой влогодател, на основание чл. 421, ал. 1, предл. 2-ро ТЗ, определена парична сума /в евро/ и в тази връзка решаващите мотиви са били за недобросъвестното й поведение спрямо кредитора й влогодател: в разрез с дължимата грижа на добрия търговец по чл. 302 ТЗ, чиито обем в случая е бил очертан „от обективно наличния значителен финансов, квалификационен, оперативен и технически ресурс” на кредитната институция, позволяващ надлежно идентифициране на явяващите се пред служителите й лица, „както и от качеството й на търговец по занятие, чиято специализирана дейност дефинитивно предпоставя високо обществено доверие и сигурност във финансовия оборот” и следващата от това необходимост от „осигуряване на адекватни технически и квалификационни мерки, изключващи възможността за извършване на банкови операции при съмнение относно самоличността или представителната власт на явилото се пред банката лице”. Точно с оглед на това разбиране, но и в пълно съответствие с правилото scriptum pro scribente nihil probat sed contra scribentem, отнасящо се до доказателствената сила на частния документ, представените от същата банка вътрешнослужебни „Правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризъм” на Централното й управление от 2007 г., приети в изпълнение на закона за мерките срещу изпирането на пари /от 1998 г./ и на закона за мерките срещу финансирането на тероризма /от 2003 г./, са били преценени като „непротивопоставими” на ищеца влогодател – наред с другите й „Правила за влоговете и сметките на физически лица”. Следователно не е налице идентитет между правния въпрос, който е бил предмет на представеното влязло в сила първоинстанционно решение на СГС и това въззивно решение, което [фирма] атакува с настоящата си касационна жалба, щом в последното е било прието, че последващата вътрешнослужебна Заповед № 195/22.ІV.2008 г. на гл. изп. директор на същата кредитна институция е частен документ, ползващ се с доказателствена сила, понеже удостоверява неизгодни за нея факти: „констатирани случаи на използване на неистински или преправен документ за самоличност и пълномощни в поделенията на [фирма] и с оглед предотвратяването им”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 131 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 20.ХІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 1225/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2