О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
София, 27.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 790/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на [фирма] и на [фирма], подадена срещу въззивно решение № 97 от 17.04.2012 г. по в.т.д.№ 768/2011 г. на Варненския апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решението на Шуменския окръжен съд по т.д.№ 131/2011 г. за отхвърляне на молбата на касаторите им за обявяване в неплатежоспособност и за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] – [населено място].
В касационната жалба са наведени доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния и процесуалния закон – основания по чл.281, т.3 ГПК за отмяната му като неправилно, а допустимостта на касационното обжалване е обосновава с нарушения на закона – чл. 9, чл. 20 и чл. 20а от ЗЗД и неправилно тълкуване на разпоредбите на цесионните договори, като считат, че произнасянето от ВКС е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] не е изразил становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК във вр. с чл.613а, ал.1 ТЗ, от страни, активно легитимирани за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
Производството по чл.625 ТЗ е образувано по молба на [фирма] и на настоящите касатори, които са се легитимирали като кредитори на едноличния търговец с твърдения за неизпълнени негови задължения з заплащане на възнаграждения по пет договора, сключени в периода от 21.12.2006 г. до 29.03.2007 г. за извършване от първия касатор на комплексно маркетиггово проучване на всички видове дървесни и др.материали за производство на мебели, както и на проучване на европейски програми за финансиране и изграждането на вилно ваканционно селище, вземането по които възлиза на 12 000 лв. по първия от тях, 15 000 лв. по втория и 27 000 лв. по третия.
По делото е допусната ССЕ, според която затрудненията на длъжника са временни и той е в състояние да изпълнява задължинията си към кредиторите. Във връзка с искане на в.л. да представят издадените от тях фактури по отделните договори молителите са приложили като доказателства по делото сключени договори с с които са цедирали вземанията към длъжника на трето лице – американска фирма, съобщенията до длъжника за извършената цесия, както и издадени от новия кредитор фактури на името на длъжника за прехвърлените му вземания.
Първият съд приема, че молителите не доказват качеството си на кредитори, тъй като на първо място не е установено изпълнение от тяхна страна по договорите, за които ответника дължи изпълнение – не са представени фактури и протоколи за приета работа, и на второ но не по значение място поради обстоятелството, че дори и да са носители на права, т.е. на вземания по тях, то те са ги цедирали на трето лице, като са съобщили цесията на длъжника.
С въззивното решение е прието, че молбата е подадена от кредитори на едноличния търговец, които са прехвърлили вземанията си по представените договори за поръчка на нов кредитор „Г. Мениджмънт” И. – Д., САЩ с цесионни договори още от 22.01.2007 г.,; 06.02.2007 г. и от 30.04.2007 г., като извършените цесии са съобщени на длъжника и новият кредитор е издал фактури срещу длъжника за тези вземания, в т. и за неустойки за забава по договорите. От това е направен извод, че подалите молбата лица вече не са кредитори и не могат да заявяват съгласно чл.26, ал.2 ГПК чужди права пред съда, освен в предвидените от закона случаи, какъвто не е настоящият случай. Отделно от това се позовал на подадена от новия кредитор молба за несъстоятелност на длъжника, предмет на т.д.№ 450/2011 г. на Шуменския окръжен съд, което е било спряно до приключване на настоящето дело.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, предвид следните съображения:
Касаторите в настоящото производство не са формулирали материалноправен или процесуалноправен въпрос, решаването на който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор.
Изложените от касаторите основания за допускане на касационното обжалване за нарушаване на законовите разпоредби на чл. 9, чл. 20 и чл. 20а от ЗЗД – за свободата на договаряне, тълкуване и изпълнение на договорите, са обвързани с твърдения за неправилно тълкуване на цесионните договори, при което въззивният съд бил заместил действителната воля на страните, с което се произнесъл по съществен материалноправен въпрос.
Тълкуването на волята на страните, изразена в сключените цесионни договори е дейност на съда, който се осъществява при спазване на критериите, определени в нормата на чл. 20 от ЗЗД, и при зачитане на принципа на договорната автономия и на обвързващата сила за страните на предоставените права и поетите задължения по сделката. Конкретният резултат от тълкувателната дейност на въззивния съд намира израз в решението по съществото на спора – отхвърлянето или уважаването на претенцията с оглед на доказването или недоказването на релевантните за спора факти и обстоятелства. Грешките на съда при формиране на вътрешното му убеждение, включително и при разкриване на действителната обща воля на страните, представляват основание за отмяна на въззивното решение, но като неправилно – в хипотезите по чл. 281, т. 3 от ГПК. Същите не са въведени от законодателя като основание за допускане на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК, ако не са обвързани с конкретен материалноправен или процесуален въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. – да налага тълкуване на правната норма, ако същата е неясна или непълна и това да допринася за развитието на правната наука.
Независимо от изложеното за пълнота на изложеното настоящият състав намира, че решаващият съд правилно е тълкувал договорите, тъй като с тях се прехвърлят вземанията в пълен размер. Обстоятелството, че задължението за заплащане на 70% от тях е уговорено да се извърши след влизане в сила на решенията, постановени по исковете, които цесионерът следва да предяви не означава, че те си запазват правата върху тази част от вземанията, тъй като по същността си това е плащане на цена по тези цесионни договори, т.е. цесионерът купува вземанията срещу 30% от размера им.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 97 от 17.04.2012 г. по в.т.д.№ 768/2011 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: