O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
гр. София, 30.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa двадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е. Томов ч. гр. дело № 4493 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 4871 / 11.10.2017 г. на С. Д. М., чрез адв. И.-М. М., срещу определение № 341 от 27.09.2017 г. на Великотърновския апелативен съд по ч.гр.д. № 395/2017 г. за оставяне без разглеждане на частна жалба срещу решение № 163 от 14.07.2017 г. на Габровския окръжен съд по в. гр.д. № 145/2017 г., в частта, с характер на определение, с която е оставено без уважение искане на жалбоподателя за спиране на въззивното производство до приключване на гр.д. № 496/2017 г по описа на Севлиевския районен съд.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на определението на окръжен съд, с което искането за спиране е оставено без уважение, като единственият изложен довод срещу обжалвания акт на апелативен съд, е указанието в самото въззивно решение, че в тази си част то подлежи на обжалване пред ВКС.
Ответникът по жалбата М. Х. Б., чрез адв. П. С., с писмен отговор в срок я оспорва по допустимост с доводи за нередовност и липса на годен предмет.
Върховният касационен съд, състав на III- то г.о., намира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу преграждащ съдебен акт и е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:
В атакуваното определение апелативният съд е приел, че в обжалваната пред него част решение № 163 от 14.07.2017 г. на Габровския окръжен съд по в. гр.д. № 145/2017 г, с която е оставено без уважение искане за спиране на производството по делото, има характер на определение, което не попада в хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК- не прегражда по- нататъшното развитие на делото и неговата обжалваемост не е посочена изрично в закона, поради което подадената срещу него жалба е недопустима.
Определението е законосъобразно.
Разпоредбата на чл. 274, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК очертава кръга определения, които подлежат на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност.
За разлика от определението, с което, по почин на съда или искане на страната, делото се спира на основание чл. 229, ал. 1, т, 4 ГПК определението с което искането за спиране се оставя без уважение отлага хода на производството, така то не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1 т. 1 ГПК. Това е определение по движение на делото и неговата законосъобразност се проверява инцидентно по повод контрола върху крайния акт, с който приключва производството, а ако той е необжалваем, такъв контрол не се извършва .
За този вид определение нито ГПК, нито друг специален закон предвиждат изрично, че то подлежи на обжалване пред по-горен във функционално отношение съд, така то не попада и в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т.2 ГПК.
Като законосъобразно обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като при този изход на спора поисканите от ответника разноски за производството пред ВКС следва да се възложат в тежест на жалбоподателя.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на III – то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 341 от 27.09.2017 г. на Великотърновския апелативен съд по ч.гр.д. № 395/2017 г.
ОСЪЖДА С. Д. М., ЕГН [ЕГН], да заплати на М. Х. Б., ЕГН [ЕГН], сумата от 150 лв. ( сто и петдесет лева) разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: