О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
Гр. С., 30.07.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
разгледа докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1309/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Ж. К. от [населено място] в качеството й на управител на [фирма] и на [фирма] – двете дружества със седалище в [населено място], против определение № 73 от 10.02.2015 г., постановено по ч. т. д. № 2690/2014 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение. С посоченото определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на [фирма] и [фирма] – чрез управителя К. Ж. К., против определение № 453 от 04.07.2014 г. по в. ч. т. д. № 316/2014 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от дружествата – чрез управителя К. К., частна жалба срещу определение на Варненски окръжен съд за прекратяване на производството по т. д. № 116/2014 г., образувано по предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК от [фирма] срещу [фирма] и [фирма] установителен иск.
В частната жалба, неправилно наименована „частна касационна жалба”, се поддържат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Навеждат се оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на възможността за назначаване на особен представител на дружествата – частни жалбоподатели в производството по обжалване на определението за прекратяване на делото по чл.422, ал.1 ГПК, предвид невъзможността да се постигне съгласие между двамата управители, представляващи съвместно дружествата, относно обжалването на определението. Излагат се съображения за противоречие на обжалвания съдебен акт с практиката на ВКС по приложението на чл.29, ал.4 ГПК, с оглед на която се иска да бъде назначен особен представител на дружествата – частни жалбоподатели на основание чл.29, ал.4 ГПК. С жалбата са представени писмени доказателства, които са недопустими в производството по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК и не следва да се обсъждат.
Ответникът [фирма] – [населено място], оспорва частната жалба като недопустима и неоснователна по съображения в писмен отговор от 20.04.2015 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Независимо от обстоятелството, че изхожда от единия от управителите на [фирма] и на [фирма] – К. Ж. К., а според вписванията в Търговския регистър дружествата се представляват само съвместно от двамата управители К. Ж. К. и Т. Д. Д., частната жалба следва да се разгледа по същество, тъй като касае т. нар. „процес относно процеса” и произнасянето по нея е от значение за разрешаване на възникналия по делото процесуален спор дали управителят К. К. разполага с правото да извършва самостоятелно процесуални действия от името на управляваните от нея дружества при предвиденото в дружествените им договори съвместно управление и представителство с другия управител Т. Д. Д..
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че частната жалба на [фирма] и [фирма] е процесуално недопустима поради това, че е подадена при липса на надлежно представителство за търговските дружества – частни жалбоподатели. Съдебният състав е аргументирал извода си със съображения, че според вписванията в Търговския регистър дружествата се представляват само заедно от двамата управители К. К. и Т. Д., а частната жалба е подадена от единия управител – К. К., при заявено пред въззивния съд несъгласие на другия управител Т. Д. за обжалване на определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по иска по чл.422, ал.1 ГПК. С мотив, че правото на управителите да управляват поотделно дружествата е отнето по волята на съдружниците чрез предвиждането на съвместна представителна власт, съдебният състав е отрекъл надлежното сезиране на касационната инстанция с подадената от единия управител частна жалба по чл.274, ал.2 ГПК.
За неоснователни са счетени доводите в частната жалба за приложимост на разпоредбата на чл.29, ал.4 ГПК, налагаща назначаване на особен представител на дружествата във връзка с предприетото обжалване на определението за прекратяване на производството по чл.422, ал.1 ГПК. Като се е позовал на трайно установена практика на ВКС по приложението на чл.29, ал.4 ГПК, съставът на Второ отделение е изразил становище, че противоречието между представителите на юридическо лице не е основание за назначаване на особен представител на същото, доколкото релевантно за чл.29, ал.4 ГПК е само противоречието представител – представляван в хипотезата, когато едно и също лице представлява и двете насрещни страни в процесуалното правоотношение или когато едно и също лице е едновременно насрещна страна в производството, каквато не е процесната хипотеза.
Обжалваното определение е правилно.
Съгласно чл.141, ал.2 ТЗ, дружеството с ограничена отговорност се представлява от управителя; При няколко управители всеки един от тях може да действа самостоятелно, освен ако дружественият договор предвижда друго. О. на управителя, а в случаите на съвместно представителство – на всички управители, има действие по отношение на третите добросъвестни лица след вписването в Търговския регистър – чл.141, ал.6 ТЗ. Когато по волята на съдружниците представителството на дружеството е възложено на няколко управители, извършването на правни действия от името на дружество предполага съгласие на всички управители и съвместно изявена от тях обща воля за обвързване на дружеството с предприетите действия.
Справката в Търговския регистър по партидите на [фирма] и [фирма] сочи, че според дружествените им договори двете дружества се представляват само заедно от двамата избрани управители К. К. и Т. Д.. Предвидената съвместна представителна власт изключва правото на всеки от управителите да извършва еднолично правни действия от името на дружеството, отделно и независимо от другия управител. Дружествата могат да бъдат обвързани валидно с предприети от тяхно име правни действия, само ако тези действия са извършени съвместно от двамата управители. Посоченото условие важи и за осъществяването на процесуални действия по завеждане и водене на дела с участие на дружествата. Предвид изложеното, законосъобразен е изводът в обжалваното определение, че подаването на частна жалба от името на търговските дружества само от единия от управителите, при изрично противопоставяне на другия управител срещу предприетото обжалване, няма за последица надлежно сезиране на съда по реда на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК и е пречка за разглеждане на частната жалба, която е процесуално недопустима.
В съответствие със закона е формиран и извода на първия състав на ВКС, че противоречието между управителите на дружествата – частни жалбоподатели по въпроса дали следва да се обжалва определението за прекратяване на производството по предявения срещу дружествата иск по чл.422, ал.1 ГПК не може да бъде преодоляно посредством назначаването на особен представител на основание чл.29, ал.4 ГПК. Съгласно изричната разпоредба на чл.29, ал.4 ГПК, особен представител се назначава от съда при противоречие в интересите между представляван и представител. В своята практика по приложението на чл.29, ал.4 ГПК Върховният касационен съд се придържа към становището, че назначаването на особен представител по чл.29, ал.4 ГПК предпоставя наличие на противоположни интереси по конкретното гражданско дело между представляваната страна и нейния представител, а не между няколкото законни представители на страната; Възникналите конфликти и разногласия между управителите на участващото като страна по делото О. не е основание за назначаване на особен представител на дружеството по смисъла на чл.29, ал.4 ГПК. В този смисъл е произнасянето в определение № 233/29.03.2013 г. по ч. т. д. № 760/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 254/28.03.2014 г. по ч. т. д. № 756/2014 г., определение № 219/28.04.2015 г. по ч. т. д. № 541/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., и др. В процесния случай е налице именно противоречие между двамата управители на [фирма] и [фирма], които участват на една и съща страна в процесуалното правоотношение – като ответници по иска по чл.422, ал.1 ГПК, и според цитираната съдебна практика това противоречие не е основание по чл.29, ал.4 ГПК за назначаване на особен представител на дружествата.
Неуместно е позоваването на частните жалбоподатели на практиката в определение № 859/20.12.2012 г. по ч. т. д. № 732/2012 г. на ВКС, І т. о. Тази практика е неотносима към поставения за разглеждане в настоящото производство процесуален спор, тъй като касае особена хипотеза на разногласие между няколко управители на О. във връзка с предявен от дружеството иск, като разногласието произтича от несъгласие с предявяването на иска от страна на единия управител, който е и управител на търговското дружество – ответник по иска.
Обжалваното определение не противоречи и на практиката в определение № 506/12.07.2013 г. по ч. т. д. № 2589/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., с което е потвърдено определение на въззивен съд за оставяне без разглеждане на частна жалба на [фирма] срещу определение на първоинстанционен съд, подадена от назначен особен представител на дружеството. В определението липсва произнасяне относно допустимостта на частната жалба от гледна точка на предвидената в дружествения договор съвместна представителна власт на двамата управители на дружеството – частен жалбоподател. Потвърждаването на въззивното определение е обусловено от преценката за липса на правен интерес от подадената частна жалба, поради което посоченото определение няма значение за произнасянето по правилността на определението по ч. т. д. № 2690/2014 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение.
В частната жалба са изложени доводи за извършени от управителя Т. Д. действия във вреда на представляваните от него дружества и за постановена срещу него присъда за престъпление, с което е причинена вреда на дружествата. Поддържаните доводи не касаят правилността на обжалваното определение и не следва да се обсъждат. Вредоносните действия на управителя са релевантни за неговата имуществена отговорност по чл.145 ЗЗД, включително – както е прието в определение № 219/28.04.2015 г. по ч. т. д. 541/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., когато са осъществени под формата на зле воден съдебен процес.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а предвид практиката на ВКС по приложението на чл.29, ал.4 ГПК искането на частните жалбоподатели за назначаване на особен представител не може да бъде уважено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 73 от 10.02.2015 г., постановено по ч. т. д. № 2690/2014 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :