О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
гр. София, 04.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4958/15г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Ш. Х. и М. Ю. Х. от [населено място] срещу въззивно решение № 126 от 19.03.15г., постановено по в.гр.д.№ 816/14г. на Хасковския окръжен съд с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е обезсилил решение № 523 от 28.07.14г., постановено по гр.д.№ 1950/10г. на Хасковския районен съд, с което на основание чл.53, ал.2, изр.2 ЗКИР (ред.ДВ, бр.29/06г.) е прието за установено по отношение на ответниците по делото, че ищците Р. Ш. Х. и М. Ю. Х. са собственици на поземлен имот с идентификатор 77195.717.138 по кадастралната карта на [населено място] към 27.11.06г. – датата на влизане в сила на заповед № РД-18-63/05.10.06г., с която са одобрени КК и КР на [населено място].
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с оглед изложените в исковата и уточняващите молби фактически обстоятелства и заявения петитум първоинстанционното решение е процесуално недопустимо, тъй като е постановено по недопустим иск. Изложени са съображения, че е недопустим иск по чл.53, ал.2, изр.2 ЗКИР (ред.ДВ, бр.29/06г.) за установяване право на собственост върху имот, техническите характеристики на който, съставляващи основни кадастрални данни, са правилно отразени в кадастралната карта /КК/ и кадастралните регистри /КР/, респ. че липсва спор за материално право по смисъла на тази разпоредба, когато той не се отнася до основните данни в КК и КР на поземлените имоти от техническо естество – идентификатори на имотите, точно местоположение, установено чрез границите, трайно предназначение, начин на ползване и адрес, както е в случая. Данните, които са свързани с принадлежността на вещните права, които се отразяват в КР не са сред основните кадастрални данни и по отношение на тях е недопустимо предявяване на такъв иск, като при правилно отразени технически характеристики на имота в КК и КР, спорът за принадлежността на правото на собственост върху него следва да се реши чрез предявяване на установителен или осъдителен иск за собственост.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с установената от ВКС практика по въпросите: 1. когато ищецът в обстоятелствената част на исковата молба добавя нови правопораждащи факти и се прибавя нов петитум – това изменение на иска ли е или съставлява уточнение на иска; 2. допустим ли е съдебния акт на въззивния съд при направено изменение пред районния съд едновременно на основанието на иска и на петитума, респ. допустим ли е съдебен акт, постановен в противоречие с правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК и по конкретно в противоречие на забраната да се изменят едновременно основанието и петитума на иска и 3. допустим ли е съдебният акт на въззивния съд, ако той приеме, че е налице изменение на петитума на иска, което изменение не е въведено надлежно /по съответния ред и форма/ в съдебния процес.
Ответницата по жалбата П. Ж. Б. счита, че касационно обжалване на решението не следва да се допуска, а останалите ответници и третото лице-помагач не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения правният въпрос от значение за изхода на делото определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се посочи от касатора в мотивираното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, като се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства.
По първия поставен от касаторите въпрос във въззивното решение липсва произнасяне, тъй като в случая в исковата им молба е направено смесване на отрицателен установителен иск за собственост към настоящия момент по чл.124, ал.1 ГПК и на такъв по чл.53, ал.2, изр.2 ЗКИР (ред.ДВ, бр.29/06г.) към минал момент и след оставянето й без движение за уточняване на обстоятелствената част и петитума, ищците не са посочили нови правопораждащи факти, като са уточнили петитума на иска в смисъл, че желаят да се признае за установено по отношение на ответниците, че са собственици на процесния имот към минал момент – 05.10.06г., когато е одобрен плана на [населено място], което уточнение е отразено в доклада по делото, по който страните не са имали възражения, а изменения на обстоятелствената част на иска не са допускани. Ето защо този въпрос не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване, нито е налице противоречие с представената във връзка с него практика на ВКС / Р № 476 по гр.д.№ 1515/11г., ІV г.о. и Р № 3 по гр.д. № 783/12, ІІ г.о./, отнасяща се до различни от настоящата хипотези.
Казаното се отнася и за останалите два въпроса, като в допълнение следва да се отбележи, че при евентуално направено пред първата инстанция недопустимо изменение на иск, те биха имали отношение към допустимостта на първоинстанционното, а не на въззивното решение, с което първото е обезсилено. Представената във връзка с тези въпроси многобройна практика на ВКС също е неотносима към разглеждания случай.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 126 от 19.03.15г., постановено по в.гр.д.№ 816/14г. на Хасковския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: