4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
София 04.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1520/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [община], представлявана от кмета на общината Р. Я., чрез процесуалния представител на жалбоподателя адв. Д. Г., против решение № 311 от 07.11.2013 г. по в.гр.д. № 581/2013 г. на Окръжен съд- Перник. В жалбата са изложени подробно оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
Искането за допускане на решение до касационно обжалване е обосновано с твърдението, че обуславящите изхода на спора правни въпроси, формулирани в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата или съответно са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 413 от 16.04.2013 г. по гр.д. № 7599/2011 г. на Пернишкия районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от [община] против [фирма] иск за установяване, че на основание § 7, ал.1, т.7 ПЗР на З. ищецът е собственик на сграда –трафопост ”С.” в [населено място], общ. П., представляващ съвкупност от сграда на един етаж с площ 9 кв.м и енергийно съоръжение, както и че на основание § 42 ПЗР на ЗОбС ищецът е собственик на земя с площ 9 кв.м, върху която е построен трафопостът, представляваща част от ПИ № 035023 по КВС на [населено място], обозначена с букви А-Б-В-Г по скицата на в.лв. Р.Н. .За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че трафопостът обслужва крайни потребители, намиращи се на територията на ищцовата община, но не представлява обект от техническата инфраструктура по смисъла на § 7, ал.1, т.7 ПЗР на З., тъй като не обслужва самата община, а обекти, собственост на трети лица. Като част от електрическата мрежа, трафопостът съставлява част от единната енергийна система на страната и служи за задоволяване на потребности от национално значение. Поради специфичното си предназначение той не може да се разглежда като отделен изцяло самостоятелен обект на собственост, а като част от единната енергийна система, собствеността върху която, съгласно действащата до влизане в сила на З. нормативна уредба, е била държавна. Позовал се е на разпоредбата на чл. 2, ал.1 от Закона за електростопанството от 1975 г. / отм./, според който електрическите централи за производство на електрическа енергия и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия, са държавна собственост. По изключение, законът е допускал отделни електроенергийни обекти да бъдат притежание на кооперации и на други обществени организации, но по делото не е установено процесният трафопост да е бил собственост на някой от тези субекти. Поради това въззивният съд е приел, че не е налице първата от двете предвидени в § 7, ал.1, т.7 ПЗР на З. предпоставки за преминаване на процеснсия трафопост в собственост на общината. На следващо място е приел, че не е налице и втората предпоставка – към момента на влизане в сила на З. обектът да не е бил включен в уставния фонд на търговско дружество. По делото е установено, че трафопостът е актуван като държавен с А. от 1973 г., в който е посочено, че същият е предоставен за стопанисване на Електрификационен район – [населено място]. По силата на чл. 12 от Закона за електростопанството, дейностите по производство, пренос, разпределение и пласмент на електрическата енергия за общо ползване се извършват от електропроизводствените и електроснабдителните организации към асоциация” Енергетика”, поради което обектите, служещи са извършването на тези дейности, следва да се считат предоставени на съответните предприятия по чл. 2 по силата на закона. С тези съображения съдът се е мотивирал защо приема, че за изхода на настоящия спор за собственост е правно ирелевантно обстоятелството дали процесният трафопост е бил заприходен като Д. в счетоводството на праводателя на ответника. Въззивният съд е намерил за неоснователен и доводът на ищеца, че отрицателната предпоставка за преминаване на обекта в собственост на общината- имотът да не е включен в уставния фонд или баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество, не е била налице към момента на влизане в сила на З., тъй като преобразуването на Н. е станало четири месеца по- късно. Приел е, че нормата на § 7, ал.2 ПЗР на З. е функционално свързана с нормата на ал.1 и поражда действие едновременно с нея.
Първият от формулираните в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси е за това дали при наличието на положителните и съответно отрицателните предпоставки, визирани в нормата на § 7, ал.1 и ал.2 З. обектът на спора- трафопост, е станал общинска собственост. Като подвъпрос към него се поставя и въпросът ако съответният енергиен обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на § 7, ал.1, т.7 ПЗР на З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа. Не може да се приеме, че даденото от въззивния съд разрешение на тези въпроси е в противоречие с практиката на ВКС – решение № 1337 от 06.01.2009 г. по гр.д. № 4282/07 г. на ІV г.о. и решение № 921 от 30.12.2009 г. по гр.д. № 2704/08 г. на І г.о., доколкото и двете посочени от касатора решения касаят приложението на § 7, ал.1 З. по отношение на други по вид и предназначение обекти – котелно помещение и хидрофор в жилищна сграда, съотв. земя, отредена за трафопост, правото на собственост върху които, за разлика от енергийните обекти, не е било и не е предмет на специална правна регламентация. Поради това при съпоставката на обжалваното въззивно решение с посочената практика не може да се направи извод за противоречиво разрешаване на един и същи материалноправен въпрос, а след като това е така- не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 или 2 ГПК.
Следващите няколко въпроса са във връзка с доказването на отрицателната предпоставка на § 7, ал.1,т.7 З. – обектът да не е включен в уставния фонд на търговски дружества: Допустимо ли е съдът, при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество към момента на влизане в сила на З./ 17.09.1991 г./ да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумпция, че това е станало по силата на закона; След преминаването на дейността по електроразпределението от държавните предприятия към търговското дружество [фирма] преминали ли са и трафопостовете /и конкретно спорния/ в патримониума на търговското дружество, ако не са записани в баланса на държавното предприятие към момента на влизане в сила на З., респ. ако липсва каквато и да било документация, от която да се установява надлежно вписване в баланса като оборотна ведомост, извлечения от сметки, решения и заповеди или други документи за предоставяне на правото на стопанисване и оперативно управление. Тези въпроси нямат самостоятелно значение за изхода на спора, поради което не осъществяват общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Това е така, защото двете визирани в § 7, ал.1,т.7 З. предпоставки, при които държавните имоти преминават в собственост на общината – мрежите и съоръженията да обслужват само територията на съответната община и същите да не са включени в уставния фонд на търговски дружества, са кумулативни и липсата на която и да е от тях е достатъчно основание за отхвърляне на вещноправната претенцията на общината.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно чл. 9 от Закона за електростопанството от 1948 г., при действието на който е построен и въведен в експлоатация процесният трафопост в [населено място], всички машини, машинни съоръжения, инсталации и други, които имат връзка с производството, преноса, трансформацията и разпределението на електрическата енергия, се считат неразделна част от електростопанското предприятие. При действието на този закон е съставен и представеният по делото Акт за държавна собственост от 23.10.1973 г., в който е посочено, че трафопостът се ползва от Електрификационен район- П. и е заприходен при инвеститора от 31.12.1970 г. С оглед на тази нормативна уредба, смислово възпроизведена и в Закона за електростопанството от 1975 г. / чл. 2, чл. 8, чл. 12/, и конкретно установените по делото обстоятелства, изводът на въззивния съд, че е без правно значение за изхода на настоящия спор за собственост обстоятелството дали процесният трафопост е бил заприходен като Д. в счетоводството на праводателя на ответника, не е в противоречие със съдебната практика, на която се позовава касаторът – решение № 987 от 06.01.2010 г. по гр.д. № 3373/08 г. на ВКС, І г.о., решение № 96 от 06.07.2010 г. по гр.д. № 886/09 г. на ВКС, І г.о. и решение № 258 от 08.06.2011 г. по гр.д. № 1679/09 г. на ВКС, І г.о., която приема, че имуществото, предоставено за стопанисване и управление на държавното предприятие, което към момента на преобразуването му в търговско дружество има оперативното управление върху него и за което в акта за преобразуването не е предвидено друго, става собственост на търговското дружество.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 311 от 07.11.2013 г. по в.гр.д. № 581/2013 г. на Окръжен съд- Перник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: