О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 448
С., 05.12.2016 г.
Върховен касационен съд , състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито заседание на седми ноември на две и шестнадесета година ,в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладвано от съдията БАЛЕВСКА
Гр.д. Nо 2915/2016 год. , образувано по описа на ВКС-II г.о.
и за да се произнесе взе предвид :
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх.Nо 4389/26.04.2016 год. от [фирма] С. чрез процесуалния представител гл. юрск. Р. Р. срещу въззивно Решение No 93 от 15.03.2016 год. по гр. възз. д. Nо 81/2016 год. на ОС- Хасково.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивно решение е недопустимо, респ. неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.Развиват се пространни доводи за липсата на идентитет на складовото помещение , признато за собственост на ответника и доказателствата , сочещи , че се касае до друго , съседно складово помещение, за незадълбочен анализ на доказателствата по делото- гласни и писмени, за необоснованост на правните изводи.
Искането да се допусне касационно обжалване се мотивира с довод, че въпросите: 1./ Допустимо ли е от представянето единствено и само на Първа страница на договор за приватизационна продажба на 60 % акции на дружество “ SPЕDCOM” AG от Министъра на транспорта и съобщенията на Република България да стане ясно на съда и обоснове извода му за прехвърляне собствеността на процесния недвижим имот 2./ Допустимо ли е приемане и използване на доказателство, което е съставено след подаване на исковата молба , при положение , че ищецът е знаел за съществуването и наличието на същото преди този момент , както и позоваването на съда на същия ? 3./ допустимо ли е недвижим имот, който е записан като собствен на Държавата, съгласно А. 313/28.10.1993 година, издаден на името на ЖП Управление П. да бъде придобит на основание придобивна давност при действие на удължения срок на мораториума , касаещ имотите държавна собственост ? и 4./ Коя е компетентната институция , която може да издава идентификационен номер на недвижимите имоти ? Възможно ли е това да бъде направено със заключение на вещо лице, назначено от съда но без да му е поставяна такава задача, същото да се приеме като доказателство от съда и да послужи за постановяване на съдебното решение относно доказване собствеността на недвижимия имот и не е ли това в противоречие с Наредба No 3/ 28.04.2005 година за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР , издадена от МРРБ ? са произнесени в противоречие със задължителна Решение No 245 от 19.03.2010 година по гр.д. No 596/2009 год. на ВКС- IV г.о., Решение No 844 от 15.02.2011 година по гр.д. No 1802/2009 год. на ВКС- IV г.о., основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Поддържа се , че изводите на въззивния съд по някои от посочените въпроси сочат на противоречиво разрешаване от съдилищата- пример Решение от 07.06.2012 година по гр.д. No 174/2012 година на РС-Стара Загора, Решение No 2744 от 30.06.2014 година по гр.д. No 15416/2013год. на РС-Пловдив и Решение No 2106 от 08.12.2014 година по гр.д. No 2550/2014 година на ОС-Пловдив.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от [фирма] С. , с който се поддържа , че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване, тъй като част от поставените въпроси са поставени с първата касационна жалба и ВКС е дал отговор на тях. Делото е било върнато по иска за собственост на процесното складово помещение , като включено в капитала на преобразуваното търговско дружество и относими въпроси могат да бъдат само такива, касаещи изводите на съда по това правно основание , на което е уважен иска. Излагат се обстойни доводи за неоснователност на касационната жалба по същество. Претендират се разноски.
Състав на ВКС- второ отделение , като съобрази изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал.1 т.1-2 ГПК и прецени основанията на чл. 280 ал.1 ГПК, намира;
Касационната жалба подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу обжалваем съдебен акт , с които е разрешен вещен гражданско – правен спор и е процесуално допустима.
Настоящият състав като прецени доводите на касатора и защитата му, намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК , при повторно разглеждане на делото след отменително решение на ВКС , е потвърдил Решение No 226 от 10.10.2014 год. по гр.д.Nо 79/2014 год. на РС- Свиленград , с което е признато за установено по отношение на [фирма] С. , че търговско дружество [фирма] С. е собственик на следния недвижим имот- източната част на сграда с идентификатор 65677.1.88.7, разположена в ПИ с идентификатор 65677.1.88., която част представлява самостоятелен обект „склад“/ магазия/ с площ 142.84 кв.м. и размери- 14.89 м. дължина , 9.37 м. ширина и 3.60 м. височина при посочените съседи.
С Решение No 17 от 29.01.2016 год. по гр.д.Nо 3612/2015 год. на ВКС- I г.отд. , ВКС е изложил мотиви по въпроса обусловил допускане на касционното обжалване и приемайки , че с обжалваното въззивно решение решаващият съд не е съобразил , че заявеният главен иск за собственост касае различно правно основание – чл. 17 ЗППДОбП / отм./ , а е разгледан на основание изтекла в полза на търговското дружество [фирма] С. придобива давност, е обезсили въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане по иска за собственост на заявеното основание- трансформирана държавна собственост в частна в процеса на преобразуване на държавна фирма в търговско дружество.
За да потвърди обжалвания първоинстанционен акт , с обжалваното въззивно решение е прието , че фактическия състав на преобразуване на собствеността от държавна в частна, собственост на търговското дружество –ответник по иска на [фирма] , уреден с разпоредбите на чл. 17а ЗППДОбП / отм./ и ал.1 на ПМС No 201/25.10.1993 година за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавните предприятия е реализизран и ответникът е собственик на процесния недвижим имот – източната част на сграда с идентификатор 65677.1.88.7, разположена в ПИ с идентификатор 65677.1.88., която част представлява самостоятелен обект „склад“/ магазия/ с площ 142.84 кв.м. и размери- 14.89 м. дължина , 9.37 м. ширина и 3.60 м. височина при посочените съседи.
Касационното обжалване не може да се допусне в хипотези при които исковото производство е за втори път пред ВКС по касационна жалба на една и съща страна по спора , по въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК , които са били „правни въпроси“ , на базата на които е поискано и по някой от тях е било допуснато касационното обжалване при първата касация.
Видно по делото е , че с Определение No 500 от 14.10.2015 год. по гр.д. No 3612/2015 год. на ВКС- I г.о. постановено по чл. 288 ГПК, съставът на ВКС е допуснал касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса :“ допустимо ли е недвижим имот,който е вписан като собствен на държавата, съгласно А. 313/28.10.1993 година , да бъде придобит по давност въпреки удължения срок на мораториума за придобиване на държавни и общински имоти по давност до 31.12.2017 година „.
В мотивите на цитираното определение изрично е посочено , че въпросът „ Допустимо ли е от представянето единствено и само на Първа страница на договор за приватизационна продажба на 60 % акции на дружество “ SPЕDCOM” AG от Министъра на транспорта и съобщенията на Република България да стане ясно на съда и обоснове извода му за прехвърляне собствеността на процесния недвижим имот и въпроса не може да послужи за основание за допускане на касационното обжалване , тъй като такова доказателство не е обсъждано от въззивния съд и въпросът „Допустимо ли е приемане и използване на доказателство, което е съставено след подаване на исковата молба , при положение , че ищецът е знаел за съществуването и наличието на същото преди този момент , както и позоваването на съда на същия ? „ не могат да послужат като основание за допускане на касационното обжалване , тъй като тези доказателства не предмет на обсъждане в мотивите на въззивния съд “.
С настоящата касационна жалба поставените въпроси по чл. 280 ал.1 под номера 1,2 и 3 са идентични с тези , поставени с изложението към първата касационна жалба . Произнасянето на състав на ВКС с първата касационна жалба , че изведените въпроси могат респ. немогат да се зачетат като основание за допускане на касационното обжалване , преклудират възможността при новото- второ обжалване пред касационни съд да има ново произнасяне по същите въпроси.
Въпросите: коя е компетентната институция , която може да издава идентификационен номер на недвижимите имоти и възможно ли е това да бъде направено със заключение на вещо лице, назначено от съда но без да му е поставяна такава задача, същото да се приеме като доказателство от съда и да послужи за постановяване на съдебното решение относно доказване собствеността на недвижимия имот и не е ли това в противоречие с Наредба No 3/ 28.04.2005 година за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР , издадена от МРРБ ? е напълно неотносим към произнесените , решаващи мотиви на въззивния съд с обжалваното решение.Проблемите на заснемането на обектите на правото на собственост и техническото им отразяване в КК и КР на конкретно населено място немат пряко отношение към правото на собственост на обекта.
По искането за разноски на ответника по касация- На основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК и изводите за недопускане на касационното обжалване , искането се явява основателно, а предвид на представения / л.41/ Договор за правна защита и съдействие 655795 от 29.06.2016 година и доказан за сумата от 800 лв. / осемстотин лева/.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 81 ГПК, ВКС-състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 4389/26.04.2016 год. заявена от [фирма] С. чрез процесуалния представител гл. юрск. Р. Р. срещу въззивно Решение No 93 от 15.03.2016 год. по гр. възз. д. Nо 81/2016 год. на ОС- Хасково
ОСЪЖДА [фирма] С. , [улица]Nо 3 ЕИК[ЕИК], представлявано от Управителя Л. С. И. да заплати на [фирма] С. ЕИК[ЕИК] представлявано от Изп. директор Л. Т. сумата 800 лв. / осемстотин лева/ разноски за защита пред ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: