4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
гр. София,08.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2924 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ЕВРОФОНД АДВАЙЗЪРС” ЕООД, представявано от адв. Н. С., срещу решение № 170 от 07.06.2018г. по т.д. № 190/2018г. на Пловдивски апелативен съд, ІІ търговски състав, с което е обезсилено решение № 10 от 25.01.2018г. по т.д. № 67/2017г. на Окръжен съд – Пазарджик и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд и предприемане на необходимите действия за конституиране на всички задължителни участници в производството. С обезсиленото първоинстанционно решение е обявен за недействителен по отношение на касатора договор от 12.12.2016г., сключен с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу погасяване на парично задължение /дълг срещу собственост/ № 150, том 2, рег. № 3323, дело № 183/2016г. на нотариус Д., рег. № 693 НК, между „Тракиец 08” ЕООД – като прехвърлител, и Ю. А. Г. – като приобретател, за прехвърляне на правото на собственост върху описаните недвижими имоти, на основание чл.135, ал.1 ЗЗД.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с процесуалния закон. Поддържа, че изводът на въззивния съд, че съпрузите са задължителни необходими другари в производството по иск с правно основание чл.135 ЗЗД е погрешен, тъй като липсва процесуалноправна норма, която да изисква задължително участие на двамата съпрузи в процеса по предявени срещу тях облигациони искове, включително по искове с правно основание чл.135 ЗЗД. Счита, че пасивни задължителни другари по тези искове са страните по увреждащия кредитора договор, но когато в резултат на този договор възниква съпружеска имуществена общност, съпрузите не са задължителни необходими другари, защото законът не поставя такова изискване. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа наличие на основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като въззивният съд е приел, че съпрузите са задължителни необходими другари в производството по иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Позовава се на противоречие, макар и непряко, на даденото от въззивния съд тълкуване на процесуалния закон с възприетото в ТР № 3 от 29.06.2017г. по т.д. № 3/2016г. на ОСГК на ВКС, и сочи, че след постановяването на тълкувателното решение няма практика на ВКС по поставения въпрос – нито задължителна, нито изразена в решения на отделни състави.
Ответниците „Тракиец 08” ЕООД и Ю. А. Г. не представят отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да обезсили първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл.135 ЗЗД за относителна недействителност на сключения на 12.12.2016г. между „Тракиец 08” ЕООД и Ю. А. Г. договор за прехвърляне на недвижим имот, е констатирал, че към момента на сключване на договора приобретателката на имота Ю. Г. е имала сключен граждански брак с И. Г., който не е конституиран като ответник по делото. Изложил е съображения, че съпругът на ответницата Г. се явява задължителен необходим другар по иска за прогласяване на недействителност на договора за покупко-продажба на процесните имоти, тъй като страните по договора са задължителни другари, а съпругът също се явява приобретател по процесния договор. Посочил е, че прогласяването на недействителността на договора засяга еднакво правата на всички страни по договора и затова съдът трябва служебно да следи дали са конституирани като страни. Поради това и съгласно т.6 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е приел, че постановеното без участие на задължителен другар първоинстанционно решение следва да бъде обезсилено като недопустимо и делото следва да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд, който да предприеме необходимите действия за конституиране на всички задължителни участници в производството.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос следва да бъде уточнен с оглед данните по делото и мотивите на въззивния съд по следния начин: „ По предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на договор за прехвърляне на имот, явява ли се задължителен необходим другар съпругът на приобретателя на имота, когато към момента на сключване на договора приобретателят е бил в брак?“. По въпроса относно вида на другарството на съпрузите по предявени от или срещу тях искове за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на СИО, в ТР № 3 от 29.06.2017г. по тълк.д. № 3/2016г. на ОСГК на ВКС е прието, че по такива искове съпрузите са необходими, но не са задължителни другари. Макар съображенията, изложени в мотивите на тълкувателното решение, да са относими и към отговора на поставения по настоящото дело въпрос, с него не е дадено разрешение на този въпрос. Поради това и при липсата на формирана по въпроса постоянна практика, настоящият състав намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което е налице, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата съобразно точния му смисъл, какъвто е и настоящият случай.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 369,40 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 170 от 07.06.2018г. по т.д. № 190/2018г. на Пловдивски апелативен съд, ІІ търговски състав.
УКАЗВА на „ЕВРОФОНД АДВАЙЗЪРС” ЕООД в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 369,40 лева, като при неизпълнение на това указание производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: