О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
гр. София, 25.05.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Бонка Дечева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 794 по описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Ж. В. – С. против решение №149/18.11.2008 година на Окръжен съд – Бургас, по гр.д. № 328/2004 година.
Постъпил е отговор от пълномощника на ответника по жалбата И. Ж. , с който се оспорва касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба О. Ж. В. не е взел становище.
Касационната жалба е подаден в срока по чл.283 от ГПК против решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В касационната жалба се твърди, че въззивния съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – към кой момент следва да се направи намаляването на завещателни разпоредби, с оглед приложението на разпоредбата на чл.36 от ЗН. Твърди се, че по този материалноправен въпрос е налице противоречива съдебна практика, като в тази връзка са приложени и цитираните в изложението на касационните основания две решение на ВКС. Соченото основание, с оглед изтъкнатото противоречие е основание да се приеме, че жалбоподателят се позована на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, доколкото цитираната противоречива практика е на ВКС и разрешаването на този материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на разпоредбата на чл.36 от ЗН и за развитие на правото. Твърди се, че е налице съществен процесуален въпрос, доколкото е налице противоречие между диспозитив и мотиви в решението на въззивния съд.
За да намали извършеното в полза на съделителя И. Н. Ж. завещателно разпореждане, съдът е приел, че е налице нарушаване на запазени части. Тъй като завещания имот надвишава по стойност с ? ид.ч. разполагаемата част на завещателя, завещания имот следва да остане в наследството, доколкото не са налице и предпоставките на чл.36, ал.2 от ЗН, тъй като стойността на завещания имот надвишава сбора на запазената част на заветника и разполагаемата част на завещателя. Въз основа на горните свои изводи, съдът е присъдил в полза на заветника на основание чл.36, ал.1, изр.второ от ЗН стойността на разполагаемата част по време на намаляването на завещателните разпоредби.
Приетото от въззивния съд не е в противоречие с представените по делото две решения на ВКС, доколкото те касаят различна хипотеза – при която надарения или заветника запазват имота и е длъжен да възмезди останалите наследници, докато в настоящата хипотеза имота, предмет на извършения от наследодателя завет се връща в наследствената маса. Освен горепосоченото, не е налице противоречие между възприетото от въззивния съд по отношение на стойността, доколкото при определянето на сумата, която ще следва да се заплати на основание чл.36, ал.1 от ЗН на заветника, съдът е взел предвид действителната пазарна стойност към момента на намаляването, в какъвто смисъл са и двете посочени в изложението съдебни решения. Съдът не е в състояние да направи преценка на първо място кога ще влезе решението в сила и на второ, каква ще бъде стойността на имота към този неопределен бъдещ момент, поради което решава въпроса със сумата, която се дължи на основание чл.36, ал.1 от ЗН съобразно събраните по делото доказателства към момента, в който постановява своето решение. Преценка на тази сума, относно нейната действителност, не може да се прави в настоящото производство, тъй като е въпрос на възприета от съда фактическа обстановка по спора, а не представлява произнасяне по съществен материалноправен въпрос.
Противоречието между диспозитив на съдебно решение и мотиви на съда не е основание за допускане на касационно обжалване, с оглед изброените основания за това в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 – 3 от ГПК. Производството по поправка на очевидна фактическа грешка е отделно производство и се развива пред съда, допуснал противоречие между мотиви, изразяващи вътрешното му убеждение и отразеното в диспозитива на съдебното решение. Произнасянето на съда по искане за поправка на очевидна фактическа грешка приключва със съдебно решение, което от своя страна подлежи на касационен контрол, но наличието на такава /каквито твърдения има от жалбоподателя/ не е основание за допускане на решението до касационен контрол, до приключването на производството по чл.192, ал.2 от ГПК /отм./.
По изложените съображения, не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане до касационно обжалване на решението на въззивня съд.
Водим от горното, Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №149 постановено на 18.11.2008 година, по гр.д. № 328/2004 година на Окръжен съд – Бургас.
Председател:
Членове: 1.
2.