О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 449
София, 10.10.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 08 октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1568 /2019 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „БЕЛЛА МИА” ООД с ЕИК 202700576 против решение № 1791 от 31.10.2018 г. по гр.д.№ 1355/2018 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение 974 от 09.03.2018 г. по гр.д.№ 4131/2017 г. на РС-Варна. С потвърденото решение са отхвърлени исковете по чл. 108 и чл. 109 ЗС, и по чл. 59 ЗЗД да се признае за установено по отношение на ответниците Г. С. П. и М. Н. П., че дружеството-ищец е собственик на основание дарение на реална част от собствения му УПИ …. от кв. …. по плана на [населено място], 11 микрорайон с площ на тази част 13 кв.м., защриховани в червено в комбинираната скица № 2 към заключението на в.л.Р. Ив.П. на л. 204 от делото на РС и за предаване владението на тази част, за осъждане на ответниците да премахна находящите се в тази част телена ограда, лятна кухня, навес и тоалетна в частта им, в която попадат в УПИ …. от кв. …. и да заплатят на дружеството обезщетение за лишаване от ползване на реалната площ от 13 кв.м., предмет на иска за собственост за периода от 28.10.2013 г. до 29.03.2017 г. /датата на предявяване на иска/ по 533 лв. от всяка от ответниците.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за нищожност и недопустимост на решението, и за неправилност поради противоречие с материалния закон – ЗТСУ/отм/, ЗУТ, ЗКИР, за допуснати съществени процесуални нарушения при обсъждане доводите на страните и на доказателствата, и за необоснованост на извода, че има придаваеми места, за които регулацията не е била приложена.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се твърди нищожност на решението, защото процесния имот не е индивидуализиран в диспозитива на решението и не може да се установи къде е реалната част, която е била предмет на предявените искове. Твърди се недопустимост на решението, защото съдът се е занимал с това дали е налице грешка в кадастралната карта без да има довод за това в исковата молба и без да е предявен насрещен иск от ответниците за това, защото съдът е проследявал приложението на регулацията по предходните планове, а в диспозитив се е съобразил с фактическото положение, а не с действащата кадастрална карта без да е установена с диспозитив грешка в нея. Формулирани са 13 въпроса, за които се твърди, че са разрешени в противоречие със задължителната и казуална съдебна практика на ВКС.
Ответниците по касация оспорват касационната жалба и допускането до касация, тъй като решението е постановено в съответствие със закона и съдебната практика.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да потвърди решението на РС, въззивната инстанция е констатирал следното: Ищцовото дружество е придобило по дарение, оформено с н.а. № …. г. от ЕООД „Адванс консулт” УПИ VІ-… от кв. …. по плана на 11 микрорайон [населено място] с площ 297 кв.м. Площта на УПИ …. по плана, одобрен със заповед 21.07.1992 г., изменен за одобряване на ИЗРП и ЧКЗСП със заповед № Г-184 от 24.09.1993 г. е 339 кв.м. Процесната площ и сградите и телената ограда, чието премахване се иска, са показани с червено на комбинирана скици скица № 1 и 2 и е заключена между т. 1,6,5,4. По действащия план тази площ е в очертанията на УПИ …. На ищеца е издадено разрешение за строеж на 17.08.2014 г., според което върху спорното място попадат част от три гаража, чието изграждане е предвидено.
Ответниците Г. С. П. и М. Н. П. са съсобственици на УПИ …. от кв. …. с площ 244 кв.м. при равни права. Първата е придобила 1/2 ид.. от имота от Ю. Е. П. с н.. № …. г., а той е придобил правата си от И. Б. П. с н.а. № …. г. М. Н. П. е придобила другата 1/2 ид.ч. от баба си М. Д. П. с н.а. № …. г. През 1932 г. Б. Е. Я. е купил место от 244 кв.м., съставляващо парцел 4 от кв. 179 с н.а. № ….г. Той дарява имота със същата площ на Е. Б. П. с н.а. № …. г. Във всички документи за собственост имота на ответниците фигурира с площ 244 кв.м.. Според СТЕ, реално площта на имота сега като се съобрази телената ограда на место е 247 кв.м. Според свидетелските показания, тази ограда не е местена от 1965 г. Та е телена с циментова основа.
От заключението на СТЕ се установява следното: По кадастралният план от 1950 г. границата между имоти 6 и 4 е заснета по т. 1,5,6 / в черно/. Първият регулационен от 1959 г. обаче предвижда границата между двата парцела, отредени за двата имота да минава по синята линия по т.1-2 / комбинирана скица № 1 и № 2 – л. 203 и л. 204 от делото на РС. Така този план предвижда предаване по регулация от имота на ответниците № 4 към парцел …. По делото няма доказателства обаче тази регулация да е била приложена на место, т.е. придаваемото место да е платено или да е било фактически завзето от собственика на парцел …. Следващият план е от 1969 г. Регулационната линия между двата парцела е прокарана по линията 1-4 / в зелено/, т.е. предвижда се отново предаване по регулация от имота на ответниците към парцел …., но и тази регулация не е приложена. Имотът остава ограден с оградата, която от 1965 г. не е местена и минава по линията 1,6,5. Придаваемото место остава във владение на ответниците. По същия начин е предвиждал и регулационния план от 1992 г., както и след изменението му от 1993 г. Ищецът, който твърди, че е собственик на спорното място, не представя никакви доказателства тази регулация да е приложена, т.е. да е заплатено придаваемото место от имот пл. № …., а след това № …. към парцел …. От кореспонденцията между страните и общината и констатациите на общинската администрация също не е установено уреждане на сметки по регулация. На место телената оградата на бетонова основа съвпада със заснетата кадастрална граница между имоти № …. и …., респективно № …. и …. по плана от 1969 г. в частта и между т. 1,6. Между т. 5 и 6 оградата е изместена на югозапад. Процесните постройки обаче попадат изцяло в площта от имота, която съвпада с имот пл. № …. по кадастралния план от 1950 г. Те са изградени със строителни книжа, представени по делото.
При тези данни, въззивната инстанция е приела, че регулацията относно придаваемото место от имота на ответниците към парцел № …. не е била приложена нито при действието на регулационния план от 1969 г. нито по плана от 1959 г. Тъй като отчуждителното действие на дворищната регулация е условно и ако регулацията не е приложена, основа за следващият план е положението преди регулацията по аргумент от чл. 33, ал.1, изр.1 ЗТСУ /отм/. Спорното место е останало във владение на ответниците реално и при влизане в сила на ЗУТ на основание пар.8 е отпаднало отчуждителното действие на регулационния план, поради което собственик на спорната площ от 13 кв.м. са останали ответниците. Съдът е съобразил заключението на СТЕ и установеното, че оградата между двата имота не е местена от 1965 г., а лятната кухня, навеса и тоалетната, освен че попадат изцяло в очертанията на имот пл. № 4 по кадастралния план от 1950 г. са изградени със строителни книжа, приложени по делото, поради което са отхвърлени и негаторния иск и иска по чл. 59 ЗЗД.
Не е налице основание за допускане до касация поради нищожност на обжалваното решение. Касаторът счита, че основание за нищожността е това, че спорната част от имота не е индивидуализирана от съда в диспозитива. Това твърдение не кореспондира на съдържанието на диспозитива. Той препраща към комбинираната скица № 2 към заключението на вещото лице на л. 204 от делото на РС. Съдът е отхвърлил иска на ищците, че описаната спорна площ – 13 кв.м., колорирана в червено е част от УПИ …. от кв. …. по плана на 11 микрорайон [населено място]. Тъй като иска е отхвърлен, съдът не е посочил тази площ към кой имот принадлежи. Диспозитива е ясен, поради което решението не е нищожно.
Второто основание е недопустимост на решението, защото съдът се е произнесъл по непредявено основание – наличие на грешка в действащия кадастрален план и е проследявал приложението на регулацията без това да е изрично въведено като твърдение в производството. Въззивната инстанция е процедирала в съответствие с разясненията, дадени в мотивите по т. 4 и т.5 от ТР № 8/2014 г. на ОСТК на ВКС. С него са обяснени разликите в правната уредба по ЗТСУ / отм/ и ЗУТ. Обяснено е, че докато дворищно-регулационните планове по ЗТСУ имаха вещно отчуждително действие, което бе условно – ако регулацията бъде приложена, то планът за регулация по ЗУТ и другите Подробни устройствени планове /ПУП/ нямат вещно отчуждително действие. Затова вече не е необходимо първо да се провежда иск за установяване на грешка или непълнота, а тя се установява в рамките на иска за собственост и служебно от съда дори да няма позоваване. Със ЗКИР се въведе нова градоустройствена политика, като кадастралната карта / за разлика от кадастралния план/, за да обезпечи информационно оповестителните си функции, се поддържа непрекъснато в актуално състояние / виж чл. 2, ал.5 и чл. 51-53 ЗКИР/ Кадастърът само отразява правото на собственост, а не го променя. Той е основа за изготвяне на ПУП, които предвиждат само предназначението и начина на застрояване на имотите. Граничите им обаче могат да се променят само с изричното съгласие на собствениците по реда, указан в чл. 15 и чл. 17 ЗУТ. Само плановете, изготвени и одобрени в хипотезата на чл. 16 ЗУТ имат вещно действие, но в настоящия случай регулационния план е заварен от ЗУТ и има действието на ПУП, т.е. не е налице хипотезата на чл. 16 ЗУТ.
При новата материлано-правна уредба, противоречивата съдебна практика относно предмета на иска за собственост, когато се установи грешка и непълнота е обобщена в ТР № 8/23.02.2016 г. по т.д.№ 8/2014 г. на ОСГК на ВКС т. 4 и 5. Не е актуална съдебната практика, формирана при действието на ЗТСУ / отм/ и до постановяване на това тълкувателно решение, според която първо следва да се установи в отделно производство грешката или непълнотата в кадастралния план, което служи като основание за изменение на регулациония план а след изменението на регулационния план може да се води иск за собственост. С ТР № 8/23.01.2016 г. по т.д.№ 8/2014 гр. на ОСГК се утвърди съдебна практика, според която произнасяйки се по предявен иск за собственост, съдът следва да вземе предвид всички факти и обстоятелства, настъпили до приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, които пораждат, изменят и прекратяван правото на собственост / чл. 235, ал.3 ГПК/. В мотивите на тълкувателното решение изрично е посочено, че ако в производството по иск за собственост се констатира наличие на непълнота, или грешка в кадастралната карта, тя следва да се съобрази, като се извърши преценка дали планът отразява вярно границите на имота. В диспозитива на съдебния акт съдът освен да се установи правото на собственост, посочи в какво се състои непълнотата или грешката в кадастралната карта, ако уважи иска. Съдебното решение, придружено от скица-проект, изготвена от правоспособно лице ще бъде основание за изменение на кадастралната карта от органите по кадастъра, както и за записване в кадастралния регистър на действителния собственик в изпълнение на изискванията, установени с действащата норма на чл. 54, ал.4 ЗКИР ако иска бъде уважен. С Р № 20/20.02.2017 г. по гр.д.№6179/15 г. І гр.о. е прието, че силата на присъдено нещо на влязло в сила решение, с което е отхвърлен иск за собственост за площ на границата между двата съседни имота на спорещите страни, за която се твърди че е неправилно заснета включва и установяване че имота е на ответниците, защото не може да е ничий, ако и останалата част от него. Кадастралната карта и кадастралният регистър следва да отразяват действителното положение на правото на собственост.
Предвид изложеното, въззивната инстанция не е постановила недопустимо решение като е изследвала и се е произнесла относно това дали е налице грешка или непълнота в действащия план и е постановила диспозитив по иска за собственост съобразно приетото в мотивите. Решението е съобразено със задължителната съдебна практика, а представената такава преди постановяването на ТР № 8/23.02.2016 г. по т.д.№ 8/2014 г. е неприложима и не е основание за допускане до касация и по въпросите за неправилно процедиране на въззивния съд по предявения иск по чл. 108 ЗС. Представената съдебна практика от касатора, постановена след тълкувателното решение е съобразена с него, а въззивното решение не й противоречи.
Неотносима към спора е и съдебната практика, според която искът за грешка и непълнота в кадастралната основа установява правото на собственост към минал момент и е различен иск от иска за собственост към настоящия момент. Това разбиране противоречеше на изискването за актуалност на кадастралната карта въведено в действащите чл.2, ал.5 и в чл. 51 ЗКИР. На отбелязване в кадастралната карта подлежат и обстоятелства, касаещи възникване, изменение и погасяване на вещни права, настъпили след влизането й в сила – чл. 51-53а ЗКИР. Не е налице правен интерес да се установява грешката и непълнотата към момента на влизане в сила на кадастралната карта, ако на отразяване в нея подлежи актуалното състояние на имота, респективно на обекта, т.е. на обстоятелствата, настъпили след това. Затова със ЗИД на ЗКИР от 2016 г. в пар.16 отпадна отпадне израза ”към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри”. Поради това въпросите, касаещи установяването на правото на собственост към минал момент – момента на влизане в сила на кадастралния план и разбирането, че грешката и непълнотата се установява само към минал момент, а в иск за собственост по чл. 108 ЗС те не могат да се установяват не кореспондира на действащата правна уредба и на актуалната съдебна практика, поради което по тях не се допуска касационно обжалване.
Въззивната инстанция в съответствие с ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС е изследвала дали е приложена регулацията по предходните планове от 1959 г., от 1969 г. и от 1992 г. по някой от трите начина. Според това тълкувателно решение, регулацията може да бъде приложена по един от трите начина – чрез плащане от собствениците на парцела, към който се придава площ по регулация на лицата, от чийто имот се отнема тази площ. Оценката и процедурата по издаване на нот.акт по регулация се развива чрез общинския народен съвет и се установява с писмени доказателства. /виж чл. 134 ЗТСУ/отм/. Вторият начин за прилагане на регулацията е чрез завладяване на придаваемата площ. Този способ кореспондира на уредбата по чл. 33, ал.1, изр.2 ЗТСУ /отм/. Третият начин е уреденият в чл. 134, ал.4 ЗТСУ, но той се доказва само с нот. акт, издаден на основание чл. 134, ал.4 ЗТСУ /отм/. Ако придаваемото место не е завладяно от собственика на парцела, към който се придава мястото, а то е останало във владение на предишния собственик се прилага чл. 33, ал.1 изр.1 – новя план се изготвя съобразно положението преди регулацията. Предвид това, че ищецът не е представил нот. акт за признаване право на собственост по регулация по чл. 134, ал.1 или/и не е установил плащане на придаваемите места по регулация, съобразявайки се с условното действие на дворищно-регулационния план / чл. 33, ал.1 изр.1 ЗТСУ /отм/ и позоваването на ответниците на давност, възивната инстанция е изследвала фактическото положение от 1965 г. и е установила, че телената ограда не е променяла местото си и определя имотната граница и ответниците са останали във владение на придаваемото место.
Въззивната инстанция се е съобразила и с ТР № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което отчуждителното действие на дворищната регулация, което отпада съгласно пар.8 от ЗУТ с изтичане на сроковете по пар.6 ЗУТ е автоматично, т.е. ако не е приложена регулацията по искане на правоимащите, отчуждителното действие на регулационния план, предвидено в чл. 110 ЗТСУ /отм/ отпада без да е необходимо издаването на нарочна заповед за това. Тъй като в срокът по пар.6 ЗУТ, ищецът не е поискал прилагане на регулацията от 1992 г., която е предвиждала придаване по регулация на площ от имота на ответниците към парцел …., тази площ е останала към имот …., собственост на ответниците. Предвид изложеното са неотносими към спора, като не кореспондиращи на правната уредба и задължителната съдебна практика по нея въпросите, касаещи разбирането на касатора, че пространствените предели правото на собственост се определят от границите на имота и парцела в регулационния план. Според чл. 24 ЗКИР, пространствените предели на правото на собственост, очертани от границите на имотите се определят от основанието на правото на собственост, а не обратно. Затова по тази група въпроси не се допуска касационно обжалване. Тъй като от СТЕ е установено, че има придаваеми части по плановете от 1959,1965 и 1992 г., въпросите касаещи неприложимостта към спора на пар.6 и пор.8 ЗУТ не кореспондират на фактите по делото и по тях не се допуска касационно обжалване.
До колкото ищецът твърди, че е собственик на целия УПИ и претендира право на собственост и върху спорната площ, негова е била доказателствената тежест да установи изгодния за него положителен факт за приложение на регулацията. По делото са събрани доказателства по този въпрос и съдът се е съобразил с тях. Нотариалният акт за дарение, на който се позовава ищеца е с по-малка площ – 297 кв.м. от площта, с която е заснет парцела сега – 339 кв.м. Представеният констативен н.а. № 19,т.1. 2014 г. на нотариус П. Д., с който дружеството е признато за собственик на парцела с площ 339 кв.м. не сочи основание, на което е придобит имота и разликата в площта. Издаденият акт е констативен, отново за целия имот, а правото на собственост е придобито по дарение с н.а. № …. г. на същия нотариус. Придобитото на едно основание право на собственост не може да бъде придобивано на друго. Изводите на нотариуса се опровергават от събраните доказателства – СТЕ, нот. актове, с които ответниците се легитимират за собственици на имот с площ 244 кв.м., която площ почти съвпада с площта на имот пл.№ 29 – 247 кв.м., свидетелски показания, констатациите на общинските органи, пред които се развива процедурата по изплащане на придаваемите места, каквато не се установява да е провеждана. Затова не е нарушено ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС и правилата на доказателствената тежест.
Исковете за собственост не се погасяват по давност, защото и правото на собственост не се изгубва освен ако друг по придобие на някое от основанията, посочени в чл. 77 ЗС / чл. 99 ЗС/ Съдът не е приел противното, поради което по последния въпрос няма основание за допускане до касация. От самия факт на заснемане на имота в регулационния план неправилно и след отпадане на отчуждителното му действие, правото на собственост нито се погасява, нито се придобива. По тълкуването и прилагането на чл. 33 ЗТСУ /отм/ е постановено цитираното по-горе ТР № 3/1993 г., с което въззивната инстанция се е съобразила. Затова не се допуска касационно обжалване по въпрос № 12. От факта, че ответниците не са предявили иск за непълнота и грешка в кадастралния план, по който е изготвен сега действащия план от 1992 г., изменен 1993 г. при действието на ЗТСУ не следва, че те са изгубили правото на собственост върху неправилно заснетата площ, защото този регулационен план не е приложен чрез плащане или завземане от ищеца, а на основание пар.8 ЗУТ след изтичане на срока по пар.6 ЗУТ е отпаднало отчуждителното му действие. Същевременно правото на собственост може да се придобие само на основанията, посочени в чл. 77 ЗС и придобиване правото на собственост поради неприлагане на регулацията не е предвидено в закона. Възможно е само запазване правото на собственост защото друг не го е придобил – чл. 99 ЗС. Тази уредба кореспондира с нормата на чл. 33, ал.1, изр. 1 и 2 и ал.2 ЗТСУ /отм/
Или в обобщение, въззивното решение не е нищожно, не е недопустимо и е съобразено със задължителната съдебна практика и действащата императивна правна уредба в благоустройствените закони – ЗТСУ /отм/, ЗКИР и ЗУТ, поради което не е налице основание за допускане до касационен контрол. Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски до доказания размер за Г. С. П. – 800 лв. и за М. Н. П. – 900 лв.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1791 от 31.10.2018 г. по гр.д.№ 1355/2018 г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от „БЕЛЛА МИА” ООД с ЕИК 202700576
Осъжда „БЕЛЛА МИА” ООД със седалище [населено място], [улица], ет.1 офис № 3 с ЕИК 202700576 да плати деловодни разноски за касационна инстанция на Г. С. П. – в размер на 800 лв. и на М. Н. П. – в размер на 900 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: