О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 449
гр. София, 12.10.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 385 по описа на Върховния касационен съд за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частната жалба на М. Д. С. от [населено място], действуваща като [фирма], чрез пълномощника й адвокат Н. П. от АК – [населено място] против определение № 164 от 26.05.2011 год. по гр. д. № 214/2011 год. на ВКС, ІІ г. о., с което е оставена без разглеждане подадената от нея касационна жалба срещу въззивното решение от 16.11.2010 год. по гр. д. № 214/2010 год. на Добричкия окръжен съд.
Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, поради неправилно приложение на чл. 280, ал. 2 ГПК, изм. с ДВ бр. 100/2010 год.
В представения писмен отговор ответникът [фирма], чрез пълномощника му адв. Юл. О. от АК – [населено място], оспорва частната жалба като неоснователна.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди изложените в частната жалба доводи във връзка с данните по делото, намира следното:
С оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК постановеното определение на предходния тричленен състав на ВКС, с което е оставена без разглеждане касационната жалба, подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 62, ал. 2 ГПК с оглед датата на пощенското клеймо на изпращане на жалбата, поради което и настоящето производство е процесуално допустимо. В случая не се проверява наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като производството е по частна жалба по реда на чл. 274, ал. 2, вр. с ал. 1 ГПК, а не по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, поради което и представената от жалбоподателката съдебна практика е неотносима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
За да остави без разглеждане касационната жалба против въззивното решение, предходният тричленен състав на ВКС е приел, че същото е изключено от касационен контрол, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ бр. 100/2010 год., в сила от 21.12.2010 год./ с оглед цената на исковете под 5 000 лв. Позовал се е на удостоверение за данъчната оценка на целия имот в размер на сумата 9 211.50 лв., а оттук и цената на исковете по чл. 108 и чл. 109 ЗС с оглед заявения за защита обем от права върху реална част от имота с площ 70 кв. м. – 1 401.75 лв. и цената на иска за заплащане на обезщетение в размер на 700 лв., т. е. под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК размер.
Настоящият състав на ВКС намира направения извод за недопустимост на касационното обжалване за правилен, поради което обжалваното определение следва да се потвърди.
С оглед датата на подаване на касационната жалба на 30.12.2010 год. по аргумент за противното на предвиденото в преходната разпоредба на параграф 25 ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр. 100/2010 год./ е приложима разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК след горното изменение на процесуалния закон, с оглед незабавното му действие от влизането му в сила. Същата предвижда необжалваемост на решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв., поради което и съображенията на жалбоподателката за различия в понятията обжалваем интерес /съгласно предходната редакция на горната разпоредба/ и цена на иска са неотносими. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, обн. ДВ бр. 59/2007 год., при действието на който е подадена и исковата молба, по исковете за собственост цената на иска е данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право, поради което и правилно предходният състав на касационната инстанция е определил цената на предявените искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС съобразно обема на заявения за защита обем права въз основа на представеното удостоверение за данъчна оценка на имота, а тази по иска за заплащане на обезщетение от търсената сума, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. Горното е обусловило и направения извод за неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение по предявените искове, който се споделя от настоящият състав.
Поради тези съображения обжалваното определение на предходния тричленен състав на ВКС следва да се потвърди, водим от което настоящият друг състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението с № 164 от 26.05.2011 год. по гр. д. № 214/2011 год. на ВКС, ІІ г. о., с което е оставена без разглеждане подадената от М. Д. С., действуваща като [фирма] касационна жалба срещу въззивното решение от 16.11.2010 год. по гр. д. № 214/2010 год. на Добричкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.