2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 449
гр.С., 13.04…2011 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на шести април две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 1237 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. С. от [населено място], чрез процесуалния му представител- адв. Д.К. срещу въззивно решение № 474 от 21.05.2009 г. по гр.д. № 868/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 82 от 29.12.2008 г. по гр. д. № 91/2008 г. на Видинския окръжен съд, с което е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 8 250 лв., представляваща изплатено от дружеството обезщетение за претърпяни от Д. П. И. неимуществени вреди от смъртта на баща й П. Д. Ц., починал на 18.02.2003 г. в резултат на пътно-транспортно произшествие причинено от жалбоподателя, при управление на лек автомобил марка “Опел Кадет” нарушавайки правилата за движение по пътищата предизвикал произшествие с лекотоварен автомобил “У.” собственост на дружеството, в което пътувал П. Ц. и 6 065.09 лв. –и заплатена от дружеството лихва за забава върху главницата.
Ответната страна [фирма], [населено място] в писмения отговор на касационната жалба изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество, че касационната жалба е неоснователна. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд намира същата за допустима.
За да остави в сила решението на Видинския окръжен съд, с което предявеният от [фирма] срещу И. С. иск по чл.54 ЗЗД е уважен в размер на сумата 8 250 лв. , представяваща изплатено от дружеството обезщетение за претърпяни от Д. И. неимуществени вреди и 6065.09 лв. лихва за забава, въззивният съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав на чл.54 ЗЗД. Приел е, че с влязло в сила решение по гр.д. № 807/2004 г. на Видинския районен съд дружеството в качеството му на работодател на П. Ц. е било осъдено да заплати на дъщерята на починалия работник- Д. И. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от смъртта на баща й в размер на 8250 лв., в производството по което жалбоподателят е бил привлечен в качеството му на трето лице-помагач и решението е постановено при неговото участие в процеса. Приел е също така, че със споразумение по нох.д. № 294/2003 г. на Видинския окръжен съд по чл.414 ж НПК, одобрено от съда жалбоподателят е признат за виновен в това, че при управление на лек автомобил, нарушавайки правилата за движение е причинил по непредпазливост смъртта на П. Ц.. Приел е, че вредите са причинени виновно от жалбоподателя, позовавайки се одобреното споразумение по наказателното дело, поради което са налице основанията за възникване на правото на регрес на работодателя спрямо третото лице причинило виновно трудовата злополука на негов работник, за която е обезщетил правоимащите. Изложил е съображения, че с влязлото в сила решение, с което дружеството е осъдено да заплати обезщетение на дъщерята на починалия работник е отречено наличието на предпоставките по чл.201, ал.2 КТ за намаляване отговорността на работодателя и тъй като дружеството се е позовало на обвързващата сила на мотивите на това решение, жалбоподателят не може да оборва констатациите относно липсата на основанията за приложението посочената законова разпоредба.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, обуславящи изхода на делото, които са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основания по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Твърди се, че при решаване на делото съдът не е обсъдил в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, като по този начин се е произнесъл по процесуалноправен въпрос за обсъждане на събраните по делото доказателства, като е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и едновременно с това- несъобразяване с практиката на ВКС, относно задължението на съдилищата да спазват разпоредбата на чл.188, ал.1 ГПК /отм./, както и по процесуалноправния въпрос за допустимостта на обжалваното пред него съдебно решение, като общо е приел, че първоинстанционното решение е допустимо без да изложи съображения за това, като по този начин не е изпълнил служебното си задължение за проконтролира тази допустимост, което е в противоречие с т.14 на ТР № 1/2001г., ОСГК на ВКС, и по процесуалноправния въпрос за доказателственото значение на одобрено в наказателния процес споразумение и едновременно с това по материалноправния въпрос за обема и пределите на действието му при определяне на гражданскоправните последици от деянието, което налага допускане на касационно обжалване по въпроса- разпоредбата на чл.222 ГПК /отм./, респ. 300 ГПК отнася ли се и за споразуменията, по който поддържа че е налице основанието чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както и че по този въпрос даденото разрешение е в противоречие с цитираната и приложена практика. По материалноправния въпрос – има ли съпричиняването от страна на трети лица значение при разглеждането на претенции по чл.54 ЗЗД се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Представя съдебни решения на състави на Върховния касационен съд.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси.
По въпроса за задължението на съда съгласно чл.188 ГПК /отм./ да обсъди събраните по делото доказателства не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Допускането на обжалваното решение до касационен контрол е в зависимост от наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да е налице соченото основание изложението трябва да съдържа ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В разглеждания случай посоченото от жалбоподателя в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е формулиран по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и ТР на ОСГТК № 1/2010 г. правен въпрос, тъй като доводите сочат на необоснованост на съдебния акт и неправилна преценка на доказателствата по делото. Необосноваността на въззивното решение не е самостоятелно основание за допускане касационно обжалване в предварителното производството по селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по процесуалноправния въпрос за допустимостта на обжалваното пред въззивния съд решение с оглед правилата на родовата подсъдност. Предвид цената на иска 8 250 лв., той не е бил родово подсъден на окръжния съд / чл.80 ГПК /отм./. В случая обаче разглеждането на делото от Видинския окръжен съд като първа инстанция не е опорочило производството и постановеното решение съгласно чл.80, ал.2 ГПК /отм./, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По въпроса задължителни ли са за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието определенията, с които съдът одобрява постигнато споразумение по глава ХХІХ НПК не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съгласно чл.413 НПК и чл. 222 ГПК /отм./ на която съответства чл.300 ГПК актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Чл.413, ал.2 НПК разширява кръга на задължителните актове с актовете на районния съд по глави двадесет и осма и двадесет и девета. В случая приетото от въззивния съд, че определението, с което съдът одобрява постигнато споразумение по глава ХХІХ НПК е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно виновността на дееца е в съответствие с нормата на закона, която е ясна и не се нуждае от тълкуване, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По поставения в изложението правен въпрос- има ли съпричиняването от страна на трети лица значение при разглеждането на претенции по чл.54 ЗЗД не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Приетото от въззивния съд, че въпроса за това дали починалият работник е проявил груба небрежност е разрешен с влязло в сила решение, в производството по постановяването на което е участвал жалбоподателят и в отношенията с дружеството е обвързан от силата на мотивите- чл.179, ал.2 ГПК /отм./, в които е отречено наличието на предпоставките за намаляване отговорността на дружеството на основание чл.201, ал.2 КТ, поради което тези констатации не може да оборва в това производство не влиза в противоречие с даденото разрешение в решение № 1666 по гр.д. № 1019/1974 г. на ВС, І г.о. В цитираното решение е прието, че при иск по чл.54 ЗЗД предявен от лицето, което е изплатило обезщетение на пострадалите, ответникът заради който е изплатено обезщетението може да прави възражение за съпричиняване на вредите от самия пострадал и трети лица, за които изплатилият обезщетението отговаря, доколкото не са разрешени с влязло в сила решение.
Поддържаното противоречие между даденото разрешение от въззивния съд по въпроса за задължителната сила на одобреното от наказателния съд споразумение за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието и даденото разрешение в цитираните и приложени решения на състави на ВС не е налице. В посочените решения е прието, че съгласно чл.222 ГПК /отм./ присъдата е задължителна за гражданския съд разглеждащ гражданските последици от деянието относно това, дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, но не и по въпросите които не са предмет на разглеждане в наказателния процес. В случая съдът е приел, че жалбоподателят е обвързан от мотивите на влязлото в сила решение на гражданския съд, с което дружеството е осъдено да заплати обезщетение на наследниците на починал работник, в чиито мотиви е прието, че не е налице проявена груба небрежност от пострадалия и по което жалбоподателят е участвал като трето лице – помагач на страната на дружество, а не че определението на наказателния съд е задължително и по въпроса за съпричиняването на вредите от страна на пострадалия.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
На ответника по касация не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, тъй като не са представени доказателства такива да са направени.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 474 от 21.05.2009 г. по гр.д. № 868/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :