Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 449
С.,15.07. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми юли две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
В. Й.
разгледа докладваното от съдия Й.
ч. гр.дело N 3952 /2014 г.:
Производство по чл. 274,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу частта от определение № 138 от 16.04.2014 г. по гр.д. № 159 /2014 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с която е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу въззивно решение от 28.06.2013 г. по гр.д. № 306 /2013 г. на Кюстендилски окръжен съд, г.о. в частта му, с която съдът е потвърдил първоинстанционно решение на Кюстендилски районен съд, с което са отхвърлени искове по чл.45 ЗЗД за сумите 85 лева – такса за регистрация на закупения автомобил, вкл. и 7 лева банкова комисиона, 11.40 лева – такса за извършване на технически преглед, 195 лева еко такса, вкл. и 5 лева банкова комисиона, 500 лева застрахователни премии за три посочени месеца за застраховка „Гражданска отговорност”, 20 лева, представляваща общ сбор на заплатен данък „Превозни средства” за три посочени години, всички свързани с платения автомобил „Нисан”, ведно със законна лихва върху посочените суми, считано от 29.06.2011 г. до окончателното изплащане, и са отхвърлени частични искове – пет пъти за по 1 лев – част от дължими лихви за забава върху посочени суми и производството е прекратено в тази част.
Частният жалбоподател твърди, че в тази част определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещните страни В. В. А. и Теодора Х. Гергийска – А. не са подали писмен отговор.
Претенциите се основават на твърдения, че ответниците, като управител на ищеца и негов търговски пълномощник, са закупили от името и за сметка на дружеството лек автомобил и са заплащали разходи за него, но са го владели и ползвали за лични цели и нужди като личен, а не за нуждите на дружеството, с което са причинили на ищеца непозволено увреждане в размер на 25 000 лева. Предявен е частичен иск за сумата 4 900 лева и е предявен частичен иск за сумата 100 лева мораторна лихва за посочен период от време.
С последователни молби ищецът е уточнил как е формирано вземането (разходите, от които е формирана исковата му претенция л.36) – заплащаните суми за услугите – стойност на автомобила, такси за регистрация, технически преглед и застрахователни вноски за отделни посочени периоди от време, данъци за превозното средство. Посочени са и частите от всеки разход, които формират частичните претенции за главница и лихва.
С молба от 18.12.2012 г. (л.69) ищецът е заявил, че увеличава размера на предявения иск относно заплатената цена до пълния размер от 6 000 лева. В открито съдебно заседание на 18.12.2012 г. първоинстанционният съдът с определение е допуснал увеличението (л.161,стр.2).
Първоинстанционният съд се е произнесъл по обективно кумулативно съединени искове, от които иск с правно основание чл.45,ал.1 ЗЗД като (в диспозитива) са посочени отделните размери и тяхното основание, не е посочен общ размер, и частичен иск с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД. В. съд е потвърдил изцяло решението, като в мотивите си е описал претенциите по същия начин.
За да постанови определението в обжалваната част, съставът на ВКС е приел, че цената на всеки от исковете по чл.45 и чл.86 ЗЗД се определя съобразно чл.69,ал.1,т.1 ГПК и се равнява на размера на търсената парична сума и че единствената претенция с цена на иска над определения минимален праг от 5 000 лева е тази за присъждане на обезщетение от 6 000 лева, като с оглед съотношението обуславящ иск – обусловен иск достъп до касационно обжалване се допуска по отношение на съответния частичен иск по чл.86 ЗЗД за сумата 95 лева.
Настоящият състав намира изводите на състава на ВКС за правилни.
По начина, по който ищецът последователно е уточнявал искането си до съда за обезщетяване на имуществени вреди като претенции с различно основание и размер и е поискал да бъде увеличен размерът на един отделен иск, следва да се приеме, че ищецът е предявил отделни обективно съединени искове за непозволено увреждане с отделно основание и отделни размери. Исковете са разгледани по този начин – първоинстанционният съд се е произнесъл по всяко отделно основание и размер, а въззивният съд е потвърдил така постановеното решение.
Преценката за допустимост на касационно обжалване също е основана на предявяването и разглеждането на претенциите за непозволено увреждане като отделни искове.
От това следва извод, че частната жалба е неоснователна, а определението в обжалваната част е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Частният жалбоподател не претендира разноски, а и с оглед изхода от това производство, няма право на такива. Насрещните страни не претендират разноски, не са доказали, че са направили такива, поради което също нямат право на разноски.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 138 от 16.04.2014 г. по гр.д. № 159 /2014 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. в обжалваната част, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу въззивно решение в частта по отделни искове с правно основание чл.45 ЗЗД с цена под 5 000 лева всеки един и производството в тази част е прекратено.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.