5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 449
гр. С., 22.08.015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2581 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество [фирма] срещу решение № 76 от 20.01.2014г. по в.гр.д. № 2180/2013г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав в частта, с която е потвърдено решение № 6873 от 24.10.2012г. по г.д. № 5583/2011г. на СГС, I ГО, 4 състав за осъждане на касатора да заплати на М. Т. А., на Т. Д. И., на А. Д. А. и на Р. Д. Т. по 90 000 лева, на В. Щ. Василева сумата 50 000 лева и на Д. М. Д. сумата 40 000 лева – обезщетения за неимуществени вреди от настъпило на 18.10.2010г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането, както и в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на В. Щ. Василева още 10 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно. Твърди, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и направеното възражение за съпричиняване. Поддържа още, че присъдените обезщетения са в завишени размери и не отговарят на икономическата обстановка в страната и на присъждания размер на обезщетения за сходни случаи, настъпили към момента на процесното ПТП. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК обосновава искането си за допускане на касационно обжалване с наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни въпроси, които е разрешил в противоречие с практиката на ВКС, решават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1. Налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водач, който не е включил светлините си при условията на дъжд и намалена видимост?
2. Следва ли да се намали пропорционално обезщетението за неимуществени вреди съгласно установеното съпричиняване?
3. Следва ли да се взема предвид цялостното социално-икономическо положение в страната, както и минималната работна заплата, при определяне на застрахователното обезщетение, предвид общия принцип за спаведливост?
Поддържа противоречие на въззивното решение с т.7 на ППВС № 17/63г., решение № 98 от 26.06.2013г. по гр.д. № 596/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 986 от 03.11.2008г. по гр.д. № 5539/2007г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 1350 от 14.01.2009г. по гр.д.№ 5914/2007г. на ВКС, ГК, II г.о. /по първите два въпроса/ и с т.11 на ППВС № 4/68г. /по третия въпрос/.
Ответниците М. Т. А., Т. Д. И., А. Д. А., Р. Д. Т., В. Щ. Василева и Д. М. Д., представлявани от адв. К., оспорват касационната жалба. Поддържат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като формулираните въпроси касаят обосноваността на съдебния акт, а не представляват основания за касационно разглеждане. Излагат подборни съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, след като е обсъдил събраните в първоинстанционното производство доказателства, е приел за установено наличието на застрахователен договор за товарния автомобил, с който е станало ПТП, както и че водачът му го е управлявал на законно основание. Приел е за доказано и наличието на предпоставките на чл.45 ЗЗД за ангажиране на отговорността на водача на товарния автомобил, тъй като водачът, управлявал лекия автомобил, също участник в произшествието, е действал професионално при възникване на критичната ситуация, като ударът е бил непредотвратим. Приел е за недоказано възражението на застрахователя, че лекият автомобил е бил без включени светлини, поради което е заключил, че не е налице съпричиняване на увреждането от страна на загиналия водач Д. А.. Съобразил е липсата на доказателства, че лекият автомобил е бил оборудван с предпазни колани на задните седалки, поради което е счел за недоказано възражението за съпричиняване от страна на ищцата В. Василева. Въз основа на гласните доказателства и заключението на СМЕ е приел за недоказано, че ищецът Д. Д., който е пътувал на предната седалка на лекия автомобил, е бил без предпазен колан, и поради това е счел за недоказано наличието на съпричиняване от страна на този ищец.
По отношение на размера на дължимите обезщетения въззивният съд е приел, че загубата на родител представлява изключително тежка травма, а и по делото са събрани доказателства, че семейството е било сплотено и трагичното събитие е променило живота им в негативна насока. Взел е предвид, че става въпрос за вече пълноценни хора, които са поели по свой самостоятелен път и не са зависими от родителска грижа, от която ги е лишила смъртта на Д. А., както и че не са ангажирани доказателства за претърпени вреди, надхвърлящи обичайното състояние при такова трагично събитие, и поради това е определил на всеки от ищците Т. И., Р. Т. и А. А. обезщетение в размер на 90 000 лева. Приел е, че определеното на ищцата М. А. обезщетение в размер на 90 000 лева е съобразено с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД и със събраните доказателства, от които се установява, че тя е понесла смъртта на съпруга си много тежко, че бракът им е бил продължителен, като съпрузите са живели в обич и разбирателство. По отношение на размера на обезщетение на ищцата В. Василева въззивният съд е взел предвид установеното по делото трайно увреждане на здравето й в резултат на настъпилото ПТП, че в резултат на получената средна телесна повреда тя ще остане за цял живот със скъсен долен крайник, което неминуемо ще се отрази на работоспособността й и на нейната ежедневна активност, съобразил е възрастта й и получените коксартроза и ошипяване на ставата, както и силните болки и страдания, претърпени по време не лечението. Поради това е счел, че претенцията й следва да бъде уважена в пълен размер – 60 000 лева
. Приел е, че получените от ищеца Д. Д. две средни телесни повреди, едната от които временно опасна за живота му, както и установения продължителен период на възстановяване, полученото трайно увреждане след парезата на фибуларния нерв, както и настъпилото трайно скъсяване на единия му крайник, обуславят извод, че присъденото обезщетение в размер на 40 000 лева не е завишено.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първите два въпроса, формулирани в изложението, не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са неотносими към мотивите на въззивния съд. Въззивният съд е отрекъл наличието на съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия водач на лекия автомобил, участник в настъпилото ПТП, тъй като е приел за недоказано твърдението на ответника – касатор в настоящото производство, че този водач е управлявал автомобила без включени светлини при условията на дъжд и намалена видимост. Следователно изводът на въззивния съд за липсата на съпричиняване се основава на конкретните факти по делото, установени въз основа на преценката на събраните доказателства, а не на неправилно прилагане на нормата на чл.51, ал.2 ГПК. Твърденията за необоснованост на този извод представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение, но не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.
Третият материалноправен въпрос е релевантен, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, но е разрешен в съответствие с постоянната практика. Съгласно Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и създадената по реда на чл.290 ГПК задължителна съдебна практика – решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г., ТК, ІІ т.о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т.д. № 2979/2013г., ТК, ІІ т.о., решение № 130 от 09.07.2013г. по т.д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. При определяне на размера на справедливото обезщетение въззивният съд е взел предвид възприетите от съдебната практика критерии, като ги е съобразил след задълбочено обсъждане на събраните доказателства и конкретните факти по делото. Въззивният съд не се отклонил от тази практика, като при определяне на конкретния размер на обезщетенията е взел предвид момента на настъпване на ПТП и следователно е съобразил социално-икономическото състояние в страната към този релевантен момент. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Тъй като по формулирания въпрос е създадена задължителна съдебна практика, не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски. На ответниците следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство, както следва: на М. А., Т. И., А. А. и Р. Т. – в размер на по 2 760 лева, на В. Василева – в размер на 2 160 лева и на Демит Д. – в размер на 1 560 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 76 от 20.01.2014г. по в.гр.д. № 2180/2013г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „О. – Застраховане”.АД да заплати на М. Т. А., Т. Д. И., А. Д. А., Р. Д. Т. по 2 760 лева, на В. Щ. Василева сумата 2 160 лева и на Д. М. Д. сумата 1 560 лева – разноски за адвокатското възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: