О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 449
София, 23.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2153 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 4389 от 13.VІІ.2018 г. на варненското „Морско казино” ЕАД (в несъстоятелност), подадена против решение № 125 на Варненския апелативен съд, ТК, от 1.VІ.2018 г., постановено по т. д. № 153/2018 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 65/30.І.2018 г. на ОС-Варна, ТК, по т. д. № 1495/2016 г.: за възобновяване – по реда на производството по несъстоятелност срещу длъжника настоящ касатор, вкл. с прекратяване правомощията на неговите органи и лишаването му от право да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността. С това решение на съда по чл. 613 ТЗ е било постановено и започване на осребряване на имуществото на „Морско казино” ЕАД (в Н.), включено в масата на несъстоятелността, както и разпределение на осребреното имущество, а също и назначаване на временен синдик и определяне на дата на първото събраните на кредиторите.
Оплакванията на варненския търговец касатор (в Н.) са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение, поради което той претендира обезсилването му, респ. – неговото касиране и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, подателят й „Морско казино” ЕАД (в несъстоятелност)-гр. Варна обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за порок на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, още и с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт Варненският апелативен съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана както в т. 2 от ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК по тълк. дело № 1/2013 г., така и в т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК по тълк. дело № 1/2000 г., по правния въпрос:
„Задължен ли е въззивният съд за обсъди в решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните?”
Отделно от горното, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /предвид неяснота в текста на разпоредбата на чл. 632, ал. 2 ТЗ досежно понятието „кредитор”/ се явявало произнасянето на Варненския апелативен съд с атакуваното решение по следния правен въпрос:
„Следва ли молителят, претендиращ възобновяване на производството по чл. 632, ал. 2 ТЗ, да доказва именно в това производство качеството си на кредитор на дружеството в несъстоятелност или е достатъчно само да твърди, че е такъв, както и следва ли при нужда от подобно доказване, доказателства да са представени с молбата по чл. 632 ТЗ – като условие за нейното разглеждане от легитимирал се като кредитор молител?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Петрол Холдинг” АД-гр. Стара Загора писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, настоящата касационна жалба на „Морско казино” ЕАД (в несъстоятелност)-гр. Варна ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правите изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че релевантният за изхода на делото въпрос /бил той материално- и/или процесуалноправен/ трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение първият правен въпрос – досежно задълженията на въззивния съд по чл. 12 ГПК, се явява такъв, който изцяло се отнася до правилността на въззивното решение, атакувано от търговеца настоящ касатор с оплакване за постановяването му при допуснато от състава на Варненския апелативен съд съществено нарушение на същото това съдопроизводствено правило. Погрешното отъждествяване от касатора на отменителното основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
Не е налице обаче и предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, инвокирана с довод за неяснота на разпоредбата на чл. 632, ал. 2, изр. 1-во ТЗ досежно понятието „кредитор”.
Варненският апелативен съд ясно е отграничил в мотивите на атакуваното свое решение, че единственият спорен по делото въпрос е бил този за материалноправната легитимация на „Петрол Холдинг” АД-гр. Ст. Загора като кредитор на търговеца настоящ касатор, доколкото последният по свой почин- в хипотезата на чл. 625, предл. 1-во ТЗ – е инициирал откриването на производството по несъстоятелност, което е било спряно. За да потвърди първоинстанционното решение, с което молбата на друго лице, различно от длъжника /настоящ касатор/, за възобновяване на производството по несъстоятелност е била уважена, въззивният съд е приел, че претендиращата възобновяването страна няма задължение за провеждане на пълно главно доказване на вземането си, за да се легитимира като кредитор на длъжника, поискал сам откриване на производство по несъстоятелност, както и че е достатъчно, че в молбата си до съда по чл. 613 ТЗ търговецът настоящ касатор изрично е отразил съществуването на свое задължение /в размер на 508 089.26 лв. главница както и 220 301.56 лв. лихви – бел. на ВКС/ към едноличния собственик на неговия капитал „Петрол Холдинг” АД, т.е. точно към дружеството, поискало възобновяването на спряното по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ производство по несъстоятелност, но понастоящем с открито и срещу него такова производство за универсално принудително изпълнение. Решаващият извод на въззивния съд в атакуваното решение по горепосочения единствен спорен въпрос по делото е за невъзможност да се извършва прихващане с насрещно вземане на касатора към поискалия възобновяване на производството по несъстоятелност едноличен собственик на неговия капитал, тъй като прихващане след откриването на производство по несъстоятелност и спрямо последния е допустимо да се извърши само „чрез изявление до неговия синдик при наличие на предпоставките по чл. 645 ТЗ”.
Атакуваното въззивно решение е в съответствие с трайната практика на ВКС, напр. обективираната в Р. № 166/12.ІІІ.2016 г. на І-во т. по т. д. № 3596/2014 г., според която производството по чл. 632, ал. 2 ТЗ не е спорно исково производство и визираният в него 1-годишен срок се отнася само за подаването на молбата, докато останалите предпоставки за възобновяване на производството по несъстоятелност „могат да бъдат доказани или дори осъществени в хода на възобновеното пр-во, вкл. и във въззивната инстанция, която – съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК – следва да ги вземе предвид”. Ето защо, при наличието на такава практика на ВКС /по см. на т. 1 in fine на чл. 280, ал. 1 ГПК/, не може да се поддържа едновременно и съществуване на предпоставката по т. 3 на същия законов текст във връзка с релевирания от търговеца настоящ касатор втори правен въпрос в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба.
В заключение, не се констатира в процесния случай вероятност атакуваното въззивно решение да е процесуално недопустим съдебен акт. Единственият довод, инвокиран от касатора „Морско казино” ЕАД (в Н.) в тази връзка е за липсата на представителна власт у лицата, подписали молбата по чл. 632, ал. 2 ТЗ от името на „Петрол Холдинг” АД-гр. Ст. Загора, което обстоятелство било релевирано с въззивната жалба /в действителност с т.нар. „Допълнение към жалба” – бел. на ВКС/ срещу първоинстанционното решение, но останало необсъдено от Варненския апелативен съд. Напротив, въпросното обстоятелство е надлежно обсъдено във финалния абзац от мотивите на атакуваното въззивно решение, а депозираният по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК в касационното производство отговор по жалбата от страна на постоянния синдик на „Петрол Холдинг” АД-гр. Ст. Загора настоящият състав на ВКС цени като потвърждаване на представителната власт на лицата, подписали молбата по чл. 632, ал. 2 ТЗ: предвид изричното позоваване в този писмен отговор на особените правила в ТЗ за органите на акционерното дружество.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 125 на Варненския апелативен съд, ТК, от 1.VІ.2018 г., постановено по т. д. № 153/2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2