5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 449
С., 25.05. 2017 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 17 май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова
Д. Стоянова
като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова
гр. д. № 111/2017 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], [община], против въззивно решение № 432 от 10.10.2016г. по в. гр. дело № 322/2016г. на Софийски окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 11 от 04.01.2016г. по гр.д. № 519/2015г. на Елинпелински районен съд са уважени предявените от Д. А. Г. искове по чл.344, ал.1, т.1 за отмяна на уволнението, извършено на основание чл. 328, ал.1, т. 7 КТ със Заповед № 82 от 01.06.2015г. на управителя на дружеството; по чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „подготвител фурнирни платна; и по чл. 344, ал.1, т.3 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 3433,50лв. за периода 03.06.2015г. – 03.12.2015г., ведно със законната лихва, считано от 31.07.2015г. до изплащане на задължението, като първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е отхвърлена претенцията на ищцата за заплащане на мораторна лихва за периода 03.06.2015г. – 31.07.2015г. за сумата 56,36лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се явяват правните въпроси: 1) какво представлява „преместване” на предприятието в друго населено място по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 7 КТ, еднозначно ли е то с преместване на машините и работниците; какво е съдържанието на понятието „изричен отказ” и дали липсата на изричен писмен отказ на работника представлява съгласие по смисъла на закона; 2) защо се счита преместването за симулативно, след като няма работници на площадката в [населено място], а са назначени други на съществуващата от 2011г. площадка в [населено място] с цел съсредоточаване на производството за обединяване на дейността на дружеството; 3) как трябва да бъде изразено съгласието за последване на предприятието от площадката в [населено място] на тази в [населено място], след като работниците са отказали да последват предприятието, което е станало причина работодателят да назначава необучени работници и докато се обучават производството е спряно за два месеца; 4) какъв е разумният срок за изразяване на съгласие за последване на предприятие при липса на нормативно определен такъв; 5) по какви критерии следва да се определи разумния срок и как би могло да се принуди работникът да изрази изричния си отказ да последва предприятието.
Ответницата Д. А. Г., чрез пълномощник адв. Р. Д. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение, като поставено в съответствие със съдебната практика на ВКС по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 7 КТ. Прави искане за присъждане на съдебни разноски по представен списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението правни въпроси не обуславят основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Приетото с обжалваното решение по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 7 КТ е постановено в съответствие със съдебната практика, според която фактическият състав на уволнителното основание включва два елемента – преместване на предприятието в друго населено място или в друга местност, различни от населеното място или от местността, в които до сега се е намирало и отказ на работника или служителя да последва местещото се предприятие, след направено писмено предложение от работодателя да последва предприятието, като отказът трябва също да е даден в писмена форма и да е ясен, недвусмисел и категоричен. Едва при наличието на посочените предпоставки, работодателят може да упражни потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, г. 7 КТ.
С обжалваното решение съдът се е ръководил от фактическия състав на приложеното уволнително основание и доколко по делото са установени двата елемента – „преместване на предприятието в друго населено място или местност”, което съдът е посочил, че означава преместване на осъществяваната от предприятието дейност, като вид и технология, включваща материално – техническа част (машини, съоръжения и суровини) и персонала за извършването й, и „отказ на работника или служителя да последва предприятието”, което предполага въз основа на писмено предложение на работодателя, да е обективирана от страна на работника ясно изразена воля, че не желае да последва предприятието в новото населено място.
Въз основа на извършена съвкупната преценка на доказателствата по делото – експертните заключения, свидетелските показания и писмени доказателства е прието, че и двете материалноправни предпоставки не са доказани – до уволнението на ищцата основната част от производствените машини и оборудване е останала в производствената база в [населено място], видно от приложени описи в таблица към заключение на изслушана съдебно – счетоводна експертиза; не е установено й преместване в новото населено място в [населено място] на работниците, с които работодателят е осъществявал дейността си до момента; липсва изразен ясен, категоричен и недвусмисел отказ на ищцата да последва предприятието. Ищцата е изразила съгласие да последва предприятието, като е поискала от работодателя да договорят новите условия на работа и въпроси от социално-битов характер, но е получила писмен отказ, че работодателят няма да осигури превоз до новото работно място, нито жилище. В същото време работодателят не е предоставил възможност на работника да заяви, дали при тези условия поддържа съгласието си за преместване в [населено място].
При тези обстоятелства въззивният съд е приел, че ответникът е упражнил правото да уволни ищцата при неосъществен фактически състав на чл.328, ал.1, т.7 КТ – недоказани са останали материалноправните предпоставка за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание, което прави уволнението незаконно.
От изложеното е видно, че отговорите на поставените правни въпроси, по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 7 КТ, дадени с обжалваното решение, не обуславят основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ. Извън първият поставен въпрос, останалите имат характер на питане, как работодателят следва да действа при конкретната фактическа обстановка, защо съдът е възприел тази, а не друга фактическа обстановка – въпроси извън предметния обхват на производството по чл. 288 ГПК, в което фактическите констатации на въззивният съд не подлежат на контрол. Касационната инстанция проверява само правните разрешения на въззивния съд, при приетите от него факти, които в конкретният случай са изведени в съответствие с материалния закон, приложен точно към фактите.
По така поставените правни въпроси, по идентични случаи с работодател [фирма], Върховният касационен съд е възприел последователна практика и не е допуснал касационно обжалване с определения по гр. дело № 5363/2016г., трето г. о.; гр. дело № 4672/2016г., четвърто г. о.; гр. дело № 4864/2016г., трето г. о.; гр. дело № 5072/2016г., четвърто г. о., като е приел че въпросите, идентични с поставените в настоящето производство, не обуславят основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ – изводи, които се споделят и от настоящия съдебен състав по настоящето дело.
При този изход на делото жалбоподателят ще следва да заплати на ответника по жалбата направените съдебни разноски за настоящето производство в размер на 930 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и списък на разноски по чл. 80 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 432 от 10.10.2016г. по в. гр. дело № 322/2016г. на Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], [община] да заплати на Д. А. Г. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 930 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ