O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 449
гр. София, 30.11.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, III- то г.о. отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е. Томов ч. гр. дело № 3965/ 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 114947/ 05.09.2017 г. на М. П. В., чрез адв. М. Б. Е.-Т., срещу определение от 09.08.2017 г. на Софийския градски съд по ч.гр.д. № 8816/ 2017 г. за потвърждаване на определение от 21.06.2017 г. на Софийския районен съд по гр.д. № 69192/2015 г., с което искането на жалбоподателката за освобождаване от заплащане на депозит за възнаграждение на вещо лице по повторна оценителна експертиза е оставено без уважение.
С жалбата се иска отмяна на определението като неправилно с довод, че при постановяването му въззивният съд не е обсъдил и не е взел предвид всички релевантни за комплексния критерий по чл. 83, ал. 2 ГПК обстоятелства, както и не е обсъждал представените за тях доказателства, а е основал решаващия си извода на неотносими, а и недоказани обстоятелства. В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК се навежда специалното основание за произнасяне на въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС по следните три, съответно уточнени, въпроса като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване: 1. Подлежи ли на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал.3 ГПК определението на въззивен съд, с което се потвърждава отказ на първоинстанционния съд да освободи страната от такси и разноски, като се посочва т.12 на ТР№ 6/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС; 2. Релевантно ли е за преценката за липса на достатъчно средства с оглед на критерия по чл. 83, ал. 2 ГПК обстоятелството, че молителката не притежава недвижими имоти, от които би могла да реализира доходи, като се цитира определение № 274 от 12.05.2015 г. на ВКС, III- то г.о. по ч.гр.д. № 1842/2015 г.; 3. При преценката по чл. 83, ал.2 ГПК за липсата на достатъчно средства, трябва ли съдът да съобразява доказателства за данни, които са извън тези по декларацията за материално и гражданско състояние на страната, като се навежда противоречие с определение№ 407 от 13.12.2014 г. на ВКС, I-во г.о. по ч.гр.д. № 6382/2014 г.
Върховният касационен съд на РБ, състав на III -то г. о., като съобрази данните по делото, намира частната касационна жалба допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване като постановен по оценяем иск с цена над 5000 лв. въззивен съдебен акт.
По въпроса за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК като условие за разглеждане на жалбата по същество, съставът на ВКС съобразява и намира следното:
В първоинстанционното производство по гр.д. № 69192/2015 г. на Софийския районен съд, образувано по исковата молба на Администрацията на Министерски съвет срещу М. П. В., за осъждане на ответницата да заплати обезщетение за ползването на ведомствено жилище- частна държавна собственост, след прекратяване на наемното правоотношение .В открито съдебно заседание на 02.12.2016 г . последната, чрез процесуалния си представител, е поискала извършването на повторна оценителна експертиза за средния месечен пазарен наем,която величина е от значение за установенане на вземането по размер . Във връзка с допускането от съда на повторната експертиза и определения депозит за възнаграждение на вещото лице, ответницата е поискала освобождаване от това задължение за разноски . С определение от 21.06.2017 г. районният съд, на база представените от страната декларация за материално и гражданско състояние и справка от аенцията по вписванията, е отхвърлил искането по чл. 83, ал. 2 ГПК.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд , окръжният съд след самостоятелен анализ на представените доказателства за обстоятелствата включени в критерия по чл. 83, ал. 2 ГПК е констатирал , че ищцата е в добро здравословно състояние, получава единствено от пенсия месечен доход в размер на 722 лв., не притежава недвижими имоти. Във връзка с твърденията на страната в искането за освобождаване , за извършвани разходи за наем на жилище , както и за размера му е изтъкнато ,че не са ангажирани доказателства въззивният съд е приел , че молителкатат разполага с достатъчно средства, за да заплати разноските по извършване на поисканата от нея повторна експертиза.
При този предмет на делото и при тези мотиви на въззивния съд, първият от поставените въпроси дали определенията, с които се разглеждат по същество искане за освобождаване от такси и разноски, подлежи на касационно обжалване,не носи характериситките на обуславящ по смисъла на т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС . Това е достатъчно по него касационно обжалване да не се допуска без да се изследва наличието на наведеното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в приложимата редакция ( ДВ бр 50/2015 г.) Необходимо е формулирането на правен въпрос, който е относим към предмета на делото, и по който въззивният съд се е произнесъл Въпросът дали актът , с който приключва въззивното производство в случая подлежи на касационно обжалване ,не е произнасян решаващо от въззивния съд с обжалваното определение.
Вторият въпрос е за това дали непритежаването на недвижими имоти от страната, отправила искане за освобождаване от такси и разноски е от значение за критерия по чл. 83, ал. 2 ГПК , п о него общата предпоставка по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване е налице. Не е налице обаче наведеното основание по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК (съгласно пар. 74,ПЗРЗИДГПК ,ДВ бр. 86/2017г) , обосновано с определение № 274 от 12.05.2015 г. на ВКС, III- то г.о. по ч.гр.д. № 1842/2015 г, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, защото въззивният съд не се е отклонил от тази практика, а е констатирал и съобразил факта , че молителката не притежава недвижими имоти. Доколко и при каква относителна тежест този факт в конкретната ситуация и с оглед на всички останали релевантни обстоятелства е ценен от съда при формиране на волята му да откаже освобождаване от такси и разноски е въпрос за формиране на вътрешното убеждение на съда , по правилността на определението, и може да се изследва от ВКС едва след допускане на касацията .
Третият въпрос , за това може ли съдът да съобразява доказателства за факти извън тези обхванати от декларацията за материлано и гражданско състояние на страната , касае съдържанието на комлексния критерий по чл. 82, ал. 3 ГПК. В самата разпоредба релевантните за критерия и преценката обстоятелства са примерно изброени, но е посочено изрично ,, че съдът съобразява и други констатирани обстоятелства“ , а това са всички други релевантни за материалното състояние на страната факти. Не е налице твърдяното противоречие по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК Цитираното определение 407 от 13.12.2014 г. на ВКС, I-во г.о. по ч.гр.д. № 6382/2014 г. е постановено по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, , не представлява задължителна практика която се има предвид по смисъла на наведеното основание съгласно приетото в т. 2 на ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС . Отделно от това, въззивният съд не се е произнесъл в отклонение от практиката по поставения въпрос, в цитираното определение. Съдът е съобразявал и факти, необхванати от декларацията , представена от страната, относими за преценката на нейното материално състояние. Дали съдът е следвало да приеме за недоказан факта на разходи за наем на жилище или да се позовава на обстоятелството, че страната веднъж вече е могла да заплати разноски за вещо лице от 170 лв., не се обхващат от поставения въпрос, а са въпроси по правилността и формиране на вътрешното убеждение на съда, които както вече бе посочено ВКС може да изследва във фазата след допускане на касационното обжалване.
Предвид гореизложеното , не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване, поради което поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на III- то г. о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 09.08.2017 г. на Софийския градски съд по ч.гр.д. № 8816/ 2017 г.
Определението е окончателно.
Председател :
Членове: