О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 449
София, 30.05.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3036 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат В. Н. срещу решение № 1122/29.05.2015 г. на Софийски апелативен съд /САС/, гражданска колегия, 1-ви състав по гр.д. № 4239/2014 г., с което е отменено отхвърлително решение на Софийски градски съд /СГС/ и е постановено друго, осъждащо касатора да заплати на Е. Н. Л. сумата 60000 евро на основание чл.79 ал.1 вр. чл.240 ал.1 ЗЗД, сумата 12000 евро на основание чл.240 ал.2 ЗЗД и направените разноски. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Е. Н. Л. оспорва допускането на жалбата по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
За да отмени отхвърлителното решение на СГС, САС е приел, че между [фирма] и Е. Н. Л. е сключен договор от 25.09.2010 г., по силата на който Е. Л. се е задължил да предостави на [фирма] сума в размер на 60000 евро на две вноски по 30000 евро всяка в посочени срокове, за които не се спори, че са внесени. От своя страна заемателят се е задължил да върне получената сума в срок до 18 месеца, считано от датата на получаване на втората вноска. Това е трябвало да стане в случай, че заемателят не се е снабдил с разрешение за строеж на жилищна сграда в [населено място] при посочени координати, като в случай, че заемателят се снабди с разрешение за строеж в срок сумата не подлежи на връщане, а договорът за заем се трансформира в предварителен договор – приложение № 1 към договора за заем. САС е приел, че е сключен договор за заем, по който заемодателят е изправна страна и за заемателя е възникнало задължението да върне сумата при изтичане на посочения в договора срок и ако уговореното условие за снабдяване с разрешение за строеж не се е сбъднало в този срок. При липса на доказателства за сбъдване на това условие, САС е приел, че искът за връщане на сумата от 60000 евро на Е. Л. е основателен. Разгледано е възражението за нищожност на договора по смисъла на чл.26 ал.1 изр.1-во предл.5-то ЗЗД от [фирма] и е прието за неоснователно с оглед липсата на обратно писмо, с което би се разкрила твърдяна симулация на процесния договор. Прието е още, че неправилно първоинстанционният съд е разпитал свидетел при позоваване на чл.165 ал.2 изр.1-во ГПК, тъй като според САС по тази разпоредба свидетелски показания се допускат за установяване привидност на изразено в документ съгласие, но ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, правещи вероятно твърдението й за привидно изразено съгласие. Все според САС приравняването на сключения между страните договор на документ по смисъла на чл.165 ал.2 изр.1-во ЗЗД на практика би заместило тълкуването на договора и би било в нарушение на чл.20 ЗЗД. При този извод за недопустимост на свидетелски показания и липсата на други писмени доказателства в подкрепа на твърдението за симулативност на договора за заем, САС е приел, че липсва такава. Посочил е още, че не съществува законова пречка при настъпване на определени условия сключеният между страните договор за заем да бъда трансформиран в предварителен договор за закупуване на недвижим имот. САС е цитирал клаузите на сключения договор за заем между страните, с който е приложен и втори договор, наречен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от същата дата, между същите страни, подписан от тях и приложение № 1 към договора за заем. Според САС не е установено, че договорът за заем е сключен като обезпечение на вземане на Е. Л. за обезщетение при евентуално неизпълнение на сключен между страните договор за поръчка за закупуване на недвижим имот. Не са ангажирани доказателства от [фирма] за установяване на твърденията, че е възложил на Е. Л. да закупи имоти на дружеството. Разгледано е и възражението във връзка с представено удостоверение от [община] за влязъл в сила ОУП на 14.09.2012 г., за който факт е прието, че не е основание да се приеме, че задължението на [фирма] за връщане на сумата не е възникнало, тъй като удостоверението не удостоверява сбъдване на условието, независимо по чия вина е станало това. В случая се касае за ОУП на Варна, приет с протокол от 21.08.2012 г., към който момент срокът за сбъдване на условието вече е бил изтекъл. Искът за претендираната лихва е уважен с оглед договореното в т.2.1 от договора, че заемателят дължи освен връщане на заема и лихва в размер на 12000 евро за целия период на заема, каквато е и предявената претенция в исковата молба. Според САС уговорката не е такава за неустойка за забава по чл.92 ЗЗД, а за възнаградителна лихва по чл.240 ал.2 ЗЗД.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. От значение за изхода на делото е този правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай касатарът е формулирал два процесуалноправни въпроса: 1. „Има ли процесуално задължение съдът, при обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства, да не приписва на последните съдържание, каквото те нямат?“ Въпросът е необуславящ изхода на спора, тъй като не съответства на изложените съображения от САС, възпроизвеждащи точно договорените задължения между страните по сключения договор за заем, без да им приписва друго съдържание. 2. „Представляват ли неоспорените и сключени между страните договор за кредит и посочения като неразделна част от него предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти начало на присмено доказателство, респ. непълен обратен документ, обуславящ допустимост на свидетелски показания по реда на чл. 165, ал. 2 ГПК?“ Въпросът е във връзка със спора, но липсва допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК. Отрицателният отговор на този въпрос, възприет от САС е в съответствие с р. № 206/21.09.2011 г. по гр.д. № 1338/2010 г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, на което се е позовал и САС, в съответствие е и с цитираното от самия касатор р. № 890/06.10.2008 г. на ВКС по ГПК /отм./. В случая е налице уговорка в самия договор за заем относно възможен друг начин за погасяване на задължението при настъпване на определени условия договорът за заем да бъда трансформиран в предварителен договор. Наличието на тази уговорка по съществото си не обосновава вероятност от абсолютна или относителна симулация. Наличието на така посочената уговорка не сочи, че съгласието на страните при сключване на договора за заем е привидно, а сочи на постигнато съгласие за трансформиране на отношенията между страните при сбъдване на определени условия, посочени в договора, за което по делото няма данни, но това не сочи на привидност на договора за заем. 3. „Пораждането на отговорността за заплащане неустойка в тежест на неизправната страна по договора предполага ли изрично уговорена от страните неустоечна клауза в договора? Липсата на изрична уговорка за неустойка в договора означава ли, че такава не съществува?“ Третият въпрос е необуславящ изхода на спора, той е във връзка със защитната теза на страната, но не съответства нито на данните по делото, нито на изложените от САС съображения. В случая САС е квалифицирал уговореното между страните в сключения договор за заем с оглед съдържанието на клаузата като договорена лихва, а не неустойка и в този смисъл е постановил решението си, като следва да се посочи, че квалификацията е направена и с оглед сочените от ищеца обстоятелства в исковата молба, въз основа на които се претендира процесната сума /чл.127 ал.1 т.4 ГПК/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС. На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски в размер на 4000 лв. адвокатско възнаграждение /договор за правна защита и съдействие/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1122/29.05.2015 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, 1-ви състав по гр.д. № 4239/2014 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], гр. София, [улица]бл. № 21 вх. „А“ ет. 3 ап. 8 да заплати на Е. Н. Л. сумата от 4000 лв. /четири хиляди лева/ адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.