– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 449
гр. София, 30 юни 2015 година
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 24.06.2 015 (двадесет и четвърти юни две хиляди и петнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 3282 по описа за 2 015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 2420/04.05.2015 година, подадена от Т. С. Р., срещу определение № 308/20.04.2015 на Окръжен съд Перник, постановено по ч. гр. д. № 74/2015 година.
С обжалваното определение съставът на Окръжен съд Перник е потвърдил определение № 336/18.12.2014 година на Районен съд Радомир, постановено по гр. д. № 516/2014 година. С последното е прекратено производството по предявения от Т. С. Р. срещу [община] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
С предявения по гр. д. № 516/2014 година по описа на Районен съд Радомир иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК Т. С. Р. е поискал да бъде признато за установено по отношение на [община], че той е собственик на част от поземлен имот № 014109 по картата на възстановената собственост на [населено място], [община], която е придобил на основание давностно владение и която е с площ от 1947 м2, при граници-имот № 01470, имот № 000228, другата част на имот № 014109 и УПИ VІ-31 в кв. 6 по регулационния план на селото. Районният съд е приел, че спорът е за право на собственост върху земеделска земя. Поради това е счетено, че допустимостта на иска се обуславя от предварителното приключване на процедурата по възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Доколкото такава не е била провеждана искът е бил преждевременно предявен, поради което е бил недопустим. Това становище на първата инстанция е било възприето и от състава на Окръжен съд Перник, който е потвърдил обжалваното пред него определение.
Жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на 28.04.2015 година, а частната му касационна жалба е с вх. № 2420/04.05.2015 година. Поради това същата е подадена в предвидения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване, но не трябва да се разглежда по същество. Така подадената частна касационна жалба е недопустима и трябва да се остави без разглеждане, поради следните съображения:
С обжалваното определение на Окръжен съд Перник е потвърдено определение на Районен съд Радомир, което е такова по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и слага край на производството като преграждат понататъшното му развитие. Поради това е налице хипотезата даваща възможност за касационно обжалване на въззивното определение по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Това обжалване обаче не е неограничено. Същото е ограничено в предвидените в разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК рамки. По силата на посочения текст не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Следователно допустимостта на касационно обжалване на определенията е в зависимост от допустимостта на такова за решенията, които ще бъдат постановени в същото производство. Тази допустимост е определена в разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000.00 лева. В случая е предявен установителен иск за принадлежността на правото на собственост върху посочения по-горе имот. Затова цената на същия трябва да бъде определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК, а именно с оглед на данъчната оценка на имота. Видно от удостоверение № [ЕГН]/10.06.2014 година на [община] данъчната оценка на спорния имот към момента на предявяването на иска е в размер на 2844.20 лева. По силата на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК тази сума представлява и цената на предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Самата цена на иска се определя към момента на образуване на производството и остава неизменна през цялото му времетраене, независимо от настъпилите впоследствие промени. Съгласно чл. 70 от ГПК същата е могла да се промени само ако въпросът за размера й е бил повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото по делото заседание. В случая това не е направено, поради което цената на иска е стабилизирана и не подлежи на преразглеждане.
С оглед на така определената цена на установителния иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, а именно 2844.20 лева, постановеното по него съдебно решение няма да подлежи на касационно обжалване, предвид ограничението на чл. 280, ал. 2 от ГПК. Предвид на това за обжалваното определение е приложимо правилото на чл. 274, ал. 4 от ГПК и то не подлежи на касационно обжалване. Затова подадената срещу него от Т. С. Р. частна касационна жалба трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да се прекрати. В случая е без значение обстоятелството, че в обжалваното определение е посочено, че подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Възможностите за обжалване на съдебните актове и предпоставките за това да изрично предвидени в закона. Разпоредбите за това са императивни и установените с тях правила не могат да бъдат променяни нито по споразумение на страните в производството, нито от съда. Затова погрешното посочване от съда, че постановения от него акт подлежи на обжалване не създава възможност за това, ако такава не е предвидена в закона. Тъй като не подлежи на касационно обжалване определението на Окръжен съд Перник е влязло в сила на датата, на която е постановено и не подлежи на последващ инстанционен контрол.
Предвид изхода на делото Т. С. Р. ще трябва да заплати на [община] сумата от 500.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба с вх. № 2420/04.05.2015 година, подадена от Т. С. Р. с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица] чрез адв. Л. Р., срещу определение № 308/20.04.2015 на Окръжен съд Перник, постановено по ч. гр. д. № 74/2015 година като ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 3282/2015 година по описа на Върховния касационен съд.
ОСЪЖДА Т. С. Р. с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица] чрез адв. Л. Р. да заплати на О. Р. сумата от 500.00 лева разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.