2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 449
София, 31.10.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова ч.т.д. № 2328 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена от „Златия Агро“ ЕООД, [населено място] срещу определение от 24.08.2018г. по ч.гр.д.№ 241/2018г. на ОС Монтана, с което е потвърдено определението от 06.08.2018г. на съдията по вписванията при РС Лом отказ за вписване по молба на същото дружество на развалянето на договор за аренда /вписан на 09.06.2015г. под вх.№ 4650, акт 156, то.11/ по отношение на посочени три имота в землището на [населено място], общ.Вълчедръм.
Посочва се, че частната касационна жалба е относно „действието на договора за аренда, сключен със собственик, който не притежава повече от половината идеални части от общия имот и по приложението на разпоредбите на чл.31,ал.1 ЗС при съсобствен имот и нотариална покана за прекратяване на договор за аренда в хипотезата на чл.28,ал.1 ЗАЗ от страна на съсобственик с част над 50% от имота“. Поддържа се искане за отмяна на определението като неправилно поради противоречие с ТР №7/2013г. на ОСГТК на ВКС и цитирана практика на касационната инстанция.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се цитира т. 6 на ТР №7/2013г., определението по т.д. № 67/2015г. на 1 т.о. на ВКС, определение на ОС Ямбол и се излагат съображения по същество по молбата за вписване. Твърди се, че атакуваният акт е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №7/2013г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 12 по гр.д.№ 1251/2017г. на 2 г.о. и определение № 257 по т.д. №67/2015г. на 1 т.о. на ВКС. Въпрос не е поставен.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
С атакуваното определение е прието, че заявителят не е правоприемник на арендодателя, не е налице хипотезата на чл.17 ЗАЗ, поради което той не е легитимиран да отправи едностранно предизвестие до арендатора за разваляне на договора нито да заяви пред съдията по вписванията това обстоятелство. Изложени са и съображения, че отсъстват доказателства нотариалната покана да е връчена на пълномощник на адресата, съотв. не е установено дали тя е достигнала до адресата.
Невъзможността за допускане на факултативния касационен контрол пряко следва от неформулирането на въпрос с характеристиката на правен /материалноправен или процесуалноправен/. Касационната инстанция няма задължение /нито правомощие/ да извежда съществения за изхода на делото правен проблем, въведен в спора и разрешен от съда, от твърденията на страната, от нейните доводи или от несъгласието й с фактическите или правни констатации в обжалвания акт. Цитирането на практика на ВКС не е тъждествено на излагането на ясен и точен правен въпрос, към който тя е относима и не може да послужи като предпоставка за допускане на обжалването.
Правен въпрос за решаващите изводи, че заявителят не установява качеството си на приобретател на арендувания обект, за да е налице хипотезата на чл.17,ал.2 ЗАЗ /заместване на арендодателя в договора за аренда/, от което произтича възможността да пристъпи към развалянето му, не е поставен. Не е формулирана обща предпоставка и по отношение на втория съществен извод за отсъствие на доказателства волеизявлението за разваляне да е достигнало до адресата / т.1 от ТР № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС/. Отделен е въпросът, че в хода на производството молителят не е твърдял да е уведомил арендатора за твърдяното настъпило заместване по реда на чл.17,ал.3 ЗАЗ, за да би могъл да претендира правото си да получи арендната вноска, а неплащане от страна на арендатора на арендни вноски преди уведомлението по чл.17,ал.3,изр.първо ЗАЗ, не съставлява неизпълнение и не е основание за прекратяване на договора.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на 1 т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение от 24.08.2018г. по ч.гр.д.№ 241/2018г. на ОС Монтана.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: