О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 449
С., 31.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 1430/2015г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
В срока по чл.275 ал.1 ГПК е подадена частна жалба от [фирма] чрез адвокат А. К. против Определение №101 от 27.03.2015 год., постановено по т.д.№ 454/2015 год. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро т.о, с което е оставена без разглеждане молбата на [фирма] за отмяна на определение №3229/13.08.2014г. по т.д.№865/2009г. на Варненски ОС, ТО, потвърдено с определение №691/16.10.2014г. по ч.т.д.№616/2014г. на Варненски АС,ТО.
В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно. Твърди се, че с определението по чл.729 ал.1 ТЗ за одобряване на сметка по чл.721 ТЗ, окончателно се решава спора между кредиторите за удовлетворяване на вземанията им от постъпилите суми. Сочи се, че жалбоподателят няма последващо средство за защита, което обуславя допустимостта за отмяна на определението по реда на чл.303 и сл.ГПК с оглед тълкуването, дадено в т.1 от ППВС №2/1977г.. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на предишния касационен състав за произнасяне по същество по молбата за отмяна.
Ответникът [фирма] /в несъстоятелност/ не е взел становище по частната жалба в срока по чл.276 ал.1 ГПК.
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба, намира следното:
Частната жалба на [фирма] е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното Определение №101 от 27.03.2015 год., постановено по т.д.№ 454/2015 год. касационният състав е оставил без разглеждане молбата на [фирма] за отмяна на определението, постановено от съда по несъстоятелност по чл.729 ал.1 ТЗ, с което е одобрена частична сметка за разпределение на суми в производството по несъстоятелност на [фирма], предложена с молба на синдика с вх.№21378/23.07.2014г.. Видно от мотивите към атакуваното определение съставът на ВКС е приел, че определението на съда по несъстоятелността по чл.729 ТЗ не подлежи на отмяна посредством извънредните способи по чл.303 и сл.ГПК, тъй като с това определение не се решава правен спор между страните и същото не се ползва със сила на пресъдено нещо. Според касационният състав определението по чл.729 ал.1 ТЗ няма характеристиката на подлежащите на отмяна съдебни актове, конкретизирани в т.1 и т.2 от ППВС №2/29.09.1977г. Настоящият състав споделя изложените в обжалваното определение правни изводи, обуславящи недопустимостта на молбата за отмяна.
В Постановление №2/19.09.1977г. на Пленума на ВС се приема допустимост на отмяна на съдебни актове чрез извънредния способ по чл.231и сл. ГПК (отм.) ако 1. със съдебния акт се разрешава спор за материално право между страните по спора и 2. ако съдебния акт се ползва със сила на пресъдено нещо.
С определението по чл. 729, ал. 1 ТЗ съдът се произнася по съставената от синдика сметка за разпределение, като в това специфично производство извършва проверка и преценка доколко съдържащите се в нея вземания на кредиторите, индивидуализирани по вид, основание и размер, съответстват на тези в одобрения от съда списък на приетите вземания, какъв е размерът на получените при осребряването на имущество от масата на несъстоятелността суми и как тези суми трябва да бъдат разпределени между отделните класове кредитори с приети вземания. При констатирана незаконосъобразност съдът може служебно или по повод на възражение в производството по чл. 729, ал. 1 ТЗ да направи корекции в сметката за разпределение, но само за приети, включени от синдика в списък и одобрени от съда по несъстоятелността вземания. При постановяване на определението за одобряване на сметката съдът следи единствено за наличието на нарушения на синдика при прилагането на нормите на чл.722 до чл.726 ТЗ. Ето защо с определението по чл.729 ал.1 ТЗ съдът нито е задължен, нито има правомощието да разреши материалноправен спор, отнасящ се до отношенията длъжник –кредитор.
Действително определението по чл.729 ал.1 ТЗ и в частност изготвената от синдика сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите по чл.721 ТЗ засяга пряко имуществената сфера на всеки един от кредиторите. Това обаче не означава, че в производството по разпределение на осребреното имущество съдът по несъстоятелността разрешава материалноправен спор между кредитори. В Търговския закон е предоставена възможност за защита на кредитор срещу неправилно определение по чл.729 ал.1 ТЗ чрез обжалване пред въззивния съд на основание чл.729 ал.3 ТЗ от кредитор, който е подал възражение по чл.728 ТЗ. Определението обаче не подлежи нито на касационен контрол /арг. от чл.613а ал.1 ТЗ/ нито на отмяна по чл.303 и сл.ГПК, тъй като с него не се разрешава спор за материално право с длъжника.
Определението на съда по чл.729 ал.1 ТЗ, с което съдът одобрява сметката за разпределение не формира сила на пресъдено нещо, включително и по вида на вземанията като обезпечени или необезпечени – какъвто е бил спорът, повдигнат от [фирма] с частната жалба по чл.729 ал.3 ТЗ, въз основа на която е образувано ч.гр.д.№616/2014г. по описа на Варненски АС. По въпроса за наличието на сила на пресъдено нещо на определението по чл.729 ал.1 ТЗ съществува задължителна съдебна практика на ВКС по см. на т.2 от Тълкувателно решение №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. ВКС, ОСГТК. С решение №15/1.03.2010г., постановено по реда на чл.290 ал.1 ГПК по т.д.№535/2009г. на ВКС, І-во, т.о, е отговорено на значимия по делото процесуалноправен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване с определение №607 от 27.10.2009г. , а именно, че „определението по чл.729 ал.1 ТЗ не формира сила на пресъдено нещо по вида на вземанията на кредиторите като обезпечени или необезпечени.” Настоящият състав изцяло споделя изводите в мотивите на посоченото решение на ВКС, приемащо, че определението по чл.729 ал.1 ТЗ не се ползва със сила на пресъдено нещо.
Липсата на основанията, посочени в т.1 и т.2 на ППВС №2/1977г. обуславя недопустимостта на молбата за отмяна по чл.303 и сл.ГПК на определението по чл.729 ал.1 ТЗ / в същия смисъл е и определение №24 от 26.01.2015г., постановено по т.д.№3762/2014г. по описа на ВКС, ТК, І-во т.о/. Обжалваното по реда на чл.274 ал.2 изр.2 ГПК определение на друг състав на ВКС е правилно и следва да бъде потвърдено.
По изложените по-горе съображения ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №101 от 27.03.2015 год., постановено по т.д.№ 454/2015 год. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро т.о, с което е оставена без разглеждане молбата на [фирма] за отмяна на определение №3229/13.08.2014г. по т.д.№865/2009г. на Варненски ОС, ТО, потвърдено с определение №691/16.10.2014г. по ч.т.д.№616/2014г. на Варненски АС,ТО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: