О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 449
гр. София, 04.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 5035/15г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на С. К. Ч. и Е. Г. Ч., както и на третото лице-помагач М. К. П. срещу въззивно решение от 16.12.14г., постановено по гр.д.№ 782/13г. на Софийския градски съд, ІІб въззивен състав в потвърдителната му част с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение от 22.07.10г. по гр.д.№ 18223/07г. на Софийския районен съд, 32 с-в, в частта, с която предявените от Г. И. Ч. /заместен в хода на процеса от своите наследници по закон С. Ч. и Е. Ч./ против Д. М. Е. и И. И. Е. искове по чл.108 ЗС за ревандикация са отхвърлени за ? ид.части от апартамент № 1, находящ се в [населено място], [улица], ет.1, вх.Б.
Със същото решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в останалата му част и вместо него е признал за установено, че ищците са собственици на ? ид.част от имота и е осъдил ответниците да им предадат владението на тази част; признал е на ответниците право на задържане на ? ид.част от него до заплащане от ищците на сумата 7721.75 лв., представляваща ? от стойността на направените от тях в имота подобрения, като е отхвърлил възражението за разликата до предявения размер от 30 921 лв.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесният апартамент е бил собственост на Б. И. Ч., който е починал през 1950г. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си И. Ц. Ч. /починала през 1976г. и оставила за наследник сина си Г. Б. Ч./ и децата си Г. Б. Ч., К. Б. С. и И. Б. Ч.. По силата на съдебна спогодба от 23.11.71г. между наследниците на Б. Ч. имотът е получен в общ дял от И. Ч. и Г. Ч.. Последният е починал през 2003г. и е оставил за свои наследници сестра си К. Б. С. и племенниците си Г. И. Ч. и Х. И. Ч.-Л. /деца на починалия му брат И. Ч./. С нот.акт № 99/03г. М. К. П. е закупил процесния апартамент от лицата Г. В. Д. и Н. В. Д., а с нот. акт № 94/04г. същият е продал имота на ответниците.
При тези данни въззивният съд е приел, че след смъртта на И. Ч. през 1976г. нейният син Г. Б. Ч. е станал изключителен собственик на имота е че след неговата смърт през 2003г. първоначалният ищец Г. И. Ч. е наследил ? ид.част от имота на основание чл.8, ал.1 и чл.10, ал.2 ЗН. Прието е също, че от данните по делото не може да се направи извод, че праводателите на М. П. са придобили права върху имота, изключващи правата на собственост върху него на И. Ч. и Г. Б. Ч., тъй като при сключената с нот.акт № 99/03г. същите са се легитимирали като изключителни собственици на имота с протокол от 16.04.1972г. по гр.д.№ 3304/72г. на СРС-Б. район, оспорен като неистински, и нот.акт № 71/71г., а по делото е установено, че това дело е за издръжка на дете между други страни, нито е представен нот.акт № 71/71г. С оглед обстоятелството, че ответниците са извършили в имота редица подобрения, с които са увеличили неговата стойност със сумата 30 887 лв., на същите като добросъвестни владелци е признато право на задържане до заплащането на ? от тяхната стойност.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите С. Ч. и Е. Ч. сочат, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса- може ли притежателят на идеална част от съсобствен имот да предяви иск за защита на целия недвижим имот и да претендира от владеещия несобственик предаване на цялото владение на този имот. Поддържа се, че този въпрос е решен в противоречие с решение № 139 от 30.05.06г. по гр.д.№ 2881/04г. на ВКС, ІV г.о. и ТР № 91/74г. на ОСГК на ВС.
Ответниците по тази жалба и третото лице-помагач считат, че касационно обжалване на решението по нея не следва да се допуска.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът М. П. сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.108 ЗС, който е решен в противоречие с решение № 2419 от 13.10.1960г. по гр.д.№ 346/60 г. на ВС, І г.о.
Ответниците по този жалба С. Ч. и Е. Ч. считат, че касационно обжалване на въззивното решение по нея също не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1.решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения т.1 се отнася само до противоречие със задължителна практика на ВС и ВКС /Постановления на пленума на ВС, Тълкувателни решения на ВС и ВКС, приети при действието на ЗСВ от 1994г./отм./, Тълкувателни решение на ВКС, приети на основание чл.124 ЗСВ и решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК/, като задължение на касатора е да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Според диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не и да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Когато касаторът се позовава на противоречие с незадължителна практика на ВКС, респ. ВС или на други съдилища негово задължение е да я приложи към изложението си.
Релевираното и от тримата касатори основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
В случая въпреки, че касаторите С. Ч. и Е. Ч. не са представили незадължителната практика на ВС и ВКС, на която се позовават, за пълнота на изложението следва да се отбележи, че ТР № 91/74г. на ВС не се отнася до поставения въпрос /със същото е прието, че предявяване на иск по чл.108 ЗС относно вещ съпружеска имуществена общност е акт на обикновено управление и може да се извърши от всеки един от тях/, както и че настоящият случай е различен –ищецът в първоинстанционното производство и наследодател на първите двама касатори е претендирал предаване владението на целия имот не в качеството си на съсобственик, а претендирайки че е изключителен собственик на същия, като искът му е отхвърлен за ? ид.части. Налице е и упражнено от ответниците право на задържане на имота, което е уважено до заплащане само на ? ид.част от увеличената стойност на същия, съответна на притежавана от касаторките идеална част от него.
Касаторът М. П. от своя страна не е формулирал конкретен, обуславящ изхода на спора правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд /посоченият в изложението материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.108 ЗС е твърде общ и по същество липсва въпрос/, поради което решението и по неговата жалба не следва да се допуска до разглеждане. Освен това липсва и противоречие с представеното решение от 13.10.60г. по гр.д.№ 3461/60г. на ВС, І г.о., с което е прието, че при иск по чл.108 ЗС ищецът следва да докаже, че е собственик на вещта и че тя се владее или държи от ответника без основание, тъй като в случая решаващият съд е приел, че тези предпоставки са налице. Във връзка с направените в изложението касационни оплаквания за неправилна преценка на събраните по делото доказателства относно наследствените права на ищците липсва формулиран процесуалноправен въпрос и по тях ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Разноски в полза на ответниците Д. Е. и И. Е. за настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 16.12.14г., постановено по гр.д.№ 782/13г. на Софийския градски съд, ІІб въззивен състав.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: