3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 449
София, 04.04.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 51 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 425 от 29.09.2012 г. по гр.д. № 724/2012 година на Пазарджишки окръжен съд е потвърдено решение № 84 от 07.03.2012 г. по гр.д. № 1639/2011 г. на Велинградски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от И. М. Мандраджи от [населено място], [община] против ДП „Ю.”, [населено място]. В решението е прието за установено, че ищецът, изпълнявал в ответното предприятие длъжността „ старши лесничей” в Териториално поделение ДГС „А.”, [населено място], е бил уволнен дисциплинарно със заповед № 450 от 12.10.2011 г. за допуснати дисциплинарни нарушения, изразяващи се в погрешно отразяване на граници на терен в карнет описа и технологичния план на насажденията в отдел 293 „в”; неизмерване височини и неравномерна маркирация на насажденията в отдел 324 „ж”, както и неправилно определяне средния диаметър на зимния дъб в същия горски отдел. Към момента на извършване на уволнението, ищецът е страдал от исхемична болест на сърцето – заболяване, попадащо в списъка по Наредба № 5 от 1987 г. на М., за което е уведомил работодателя, който е прекратил трудовото правоотношение без предварително разрешение на инспекцията по труда. При така установените факти е прието, че трудовият договор с ищеца е прекратен в нарушение на 333, ал.1, т.3 вр. с ал. 2 КТ, поради което и на основание чл. 344, ал.3 КТ уволнението е отменено като незаконно, без да се разглежда трудовия спор по същество. Прието е, че дисциплинарното наказание е наложено и в нарушение на изискванията за чл. 193 КТ и чл. 195, ал.1 КТ – без да са приети обясненията на работника и без да е посочено времето на извършване на дисциплинарните нарушения и кои са нарушените технологични правила.
Касационна жалба против въззивното решение е постъпила от ДП „Ю.”, [населено място]. Поддържа се, че изводите за допуснато нарушение на чл. 195, ал.1 КТ са формирани в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, в подкрепа на което твърдение са приложени съдебни решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК и чл. 218в, ал.1 ГПК (отм.).
Ответникът по касационната жалба И. М. М. счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишки окръжен съд не са налице.
Въпросите по приложението на чл. 195, ал.1 КТ не са обусловили решаващите изводи на съда. За да признае уволнението за незаконно, въззивният съд е изхождал от доказателствата за нарушена предварителна закрила по чл. 333, ал.1, т.3 КТ – изхождал е от факта, че трудовото правоотношение с работник, страдащ от заболяване в кръга на изброените в Наредба № 5 от 1987 г. на М., е прекратено от работодателя без да е взето становище на ТЕЛК и разрешение на съответната инспекция по труда, поради което уволнението подлежи на отмяна като незаконно независимо от това дали страда и от други пороци или останалите предпоставки за прекратяване на трудовия договор са налице. При нарушена предварителна закрила по чл. 333, ал. 1 КТ, въпросите по приложението на чл. 195, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ се явяват без правно значение за изхода на делото, поради което неотносими към предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 КТ са и приложените към касационната жалба решения на Върховния касационен съд: решение № 301 от 06.10.2011 г. по гр.д. № 1679/2010 г. ІІІ г.о.; решение № 278 от 19.05.2011 г. по гр.д. № 1276/2010 г. ІV г.о.; решение № 1554 от 10.01.2004 г. по гр.д. № 1701/2002 г. ІІІ г.о.; решение № 205 от 08.04.2004 г. по гр.д. № 1235/2010 г. ІІІ г.о. и решение № 301 от 06.10.2011 г. по гр.д. № 1679/2010 г. ІІІ г.о.; решение № 204 от 17.04.2003 г. по гр.д. № 2941/2001 г. ІІІ г.о; решение № 544 от 06.01.2012 г. по гр.д. № 1911/2010 г. ІV г.о. и решение № 257 от 10.06.2010 г. по гр.д. № 3681/2008 г. ІІІ г.о. относно задължението на работодателя по чл. 193 ал.1 КТ да наложи дисциплинарното наказание след като приеме обясненията на работника и да мотивира заповедта за уволнение съгласно чл. 195, ал.1 КТ. Без връзка с решаващите изводи на съда по приложението на чл. 333, ал.1, т.3 КТ са и решение № 107 от 16.02.2004 г. по гр.д. № 1207/2002 г. ІІІ г.о. относно предварителната закрила при трудоустрояване по чл. 333, ал.1, т.2 КТ и решение № 1718 от 09.12.2002 г. по гр.д. № 2050/2001 г. ІІІ г.о. относно фактическия състав на чл. 190, ал.1, т.3 КТ.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 500 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 03.12.2012 г. с адвокат Х. С. от П. адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 425 от 29.09.2012 г. по гр.д. № 724/2012 година на Пазарджишки окръжен съд.
ОСЪЖДА ДП „Ю.”, [населено място], Териториално поделение Д. „А.”, да заплати на И. М. М. от [населено място], [община] с ЕГН [ЕГН] сумата 500 (петстотин) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: