О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 449
гр. София, 05.11.2019 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1608 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Боряна” АД, със седалище и адрес на управление гр. Червен бряг, представлявано от М. М., чрез пълномощника адв. В. Д., срещу въззивното решение от 4.02.2019 год. по гр. д. № 812/2018 год. на Плевенския окръжен съд. С него е потвърдено първоинстанционното решение от 26.09.2018 год. по гр. д. № 1199/2017 год. на Червенобрежкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора против община Червен бряг искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че „Боряна” АД е собственик на недвижим имот с идентификатор № 80501.807.88.1, представляващ обект „Детска градина”, находящ се в гр. Червен бряг, ул. „Струга”, пл. № 2460 от 1989 год., кв. 177, УПИ ХХVІІІ, на основание заповед № РД-17-135 от 28.06.1991 год. на Министерство на индустрията, търговията и услугите, евентуално на основание давностно владение в периода от 1996 год. до 2006 год.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради наличието на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с молба за отмяната му и вместо това искът за собственост бъде уважен и му се присъдят направените по делото разноски.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че произнасянето по въпроса: елемент от фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП /отм./ ли е разделителния протокол между новообразуваните фирми след прекратяване на едно държавно предприятие е разрешен в обжалваното решение в противоречие с трайната съдебна практика относно фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП /отм./, обективирана в решение № 406 от 25.11.10 год. по гр. д. № 614/10 год. на ВКС, ІІ г. о., решение № 263 от 2010 год. по гр. д. № 1157/2009 год. на І г. о., решение № 130 от 27.05.2016 год. по гр. д. № 7491/2013 год. І г. о., решение № 12 от 8.06.2016 год. по гр. д. № 3868/2015 год. на І г. о., както и противоречи на разясненията в ТР № 8/2014 год. и ТР № 4/2016 год. на ОСГК на ВКС. В сочената съдебна практика е прието, че не е необходимо предоставеният за стопанисване и управление имот да е заприходен нито в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването му, нито в баланса на преобразуваното търговско предприятие. В противоречие с горната задължителна съдебна практика е и произнасянето на съда по поставения въпрос: Прекратява ли се правото на ползване при връщане обратно на имота на предишния собственик.
Поставен е и процесуалноправния въпрос относно правомощията на въззивния съд да събира доказателства по собствен почин, съгласно особените процесуални правила по чл. 202 и чл. 195 ГПК, както и следва ли въззивният съд да извърши проверка на събраните по делото доказателства и ако е необходимо да събере допълнително доказателства за пълното изясняване на спора, с обосноваване на противоречие в произнасянето по тях със задължителната съдебна практика – ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС.
Освен релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът поддържа и очевидна неправилност на въззивното решение като основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, обосновавайки го с довод за необоснованост при установените по делото факти.
Наличието на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване е оспорено от община – Червен бряг в представения писмен отговор, чрез пълномощника й адв. С. П.. Поддържат се и доводи за неоснователност на касационната жалба с искане да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, респ. същото да бъде потвърдено, с присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Въз основа преценка на събраните доказателства въззивният съд приел, че не са налице предпоставките на сложния фактически състав на чл. 17а ЗППДОбП /отм./, като специфично основание за придобиване право на собственост върху държавно имущество – спорният имот е бил собственост на държавата, като предоставянето му за ползване от държавната фирма „ЦНСМ”, гр. Червен бряг, построила сградата в собствен имот, е установено с представения по делото АДС от 17.09.1976 год. По делото обаче липсват доказателства дали държавното предприятие „ЦНСМ”, гр. Червен бряг, съществувало към 1976 год., е праводател на активи на образуваната с решение № 35/89 год. на МС по Указ 56 фирма „ЦНСМ”, гр. София, но дори и да се приеме, че това е така, по делото липсва разделителния протокол между новообразуваните фирми след прекратяването на „ЦНСМ”, гр. София, за да се установи по безспорен начин, че процесната сграда като актив, предоставен за стопанисване и управление на държавното предприятие, е поето именно от новообразуваната държавна фирма „Боряна”, гр. Червен бряг, чийто правоприемник е дружеството, настоящият касатор. Липсват доказателства дали към 1991 год. процесната сграда е била предоставена за стопанисване и управление на „ЦНСМ”, гр. София, респ. държавната фирма „Боряна”, гр. Червен бряг /една от деветте новообразувани след прекратяването на „ЦНСМ”, София/. Търговското дружество с държавно участие „Боряна” ЕООД е вписано в търговския регистър чак през м. март 1992 год. /след влизане в сила на ЗМСМА на 17.09.1991 год./. Не е представен и последващ акт на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество, поради което и въззивният съд приел, че не може да направи извод относно включването на спорната сграда в капитала, уставния фонд или баланса на предприятието с държавно имущество „Боряна”, гр. Червен бряг, образувано със заповед от 28.06.1991 год. на Министъра на индустрията, търговията и услугите /вписано в търговския регистър по-късно – на 18.03.1992 год./, поради което и не може да намери приложение разпоредбата на параграф 7, ал. 2 ПЗР на ЗМСМА, изключваща възможността държавната собственост върху имота да се трансформира в общинска по силата на закона. Налага се обратният извод – с оглед предназначението на имота като детска градина да обслужва образователните нужди на местното население, по силата на параграф 7, ал. 1, т. 6 ПЗР на ЗМСМА, считано от 17.09.1991 год. собствеността върху него се е трансформирала от държавна в общинска, респ. не е станал собственост като част от капитала на регистрираното по-късно търговско дружество с държавно участие „Боряна” ЕООД, праводател на настоящето „Боряна” АД. Неотносимо е ползването на сградата по предназначение към релевантния момент – м. 09.1991 год. /а и то е преустановено по-късно – през м. 10.1996 год. по решение № 67 на ОбС, гр. Червен бряг/.
Като неоснователно е прието и евентуално предявеното основание на иска за собственост върху процесния имот-придобивна давност. Този придобивен способ е изключен от 1.06.1996 год. по отношение вещ, публична държавна или общинска собственост, на основание чл. 86 ЗС, а съгласно параграф 1 от ЗД на ЗС, в сила от 1.06.2006 год. и изменян многократно, давността за придобиване на имоти-частна държавна или общинска собственост, спира да тече до 31.12.2022 год., съгласно последното изменение на закона от 31.12.2017 год. /ДВ бр. 7/2018 год./. Упражняваната от дружеството фактическа власт върху имота на основание предоставеното ползване по решението на ОбС от м. 10.1996 год. до сега, установено от събраните по делото доказателства, не може да доведе до придобиване право на собственост, от една страна – поради липса на субективния елемент на този придобивен способ, от друга- поради горната забрана на закона.
С оглед изложените съображения на въззивния съд решаващото съображение за неоснователност на предявения иск за собственост е липсата на доказателства за правоприемство на активи и пасиви при преобразуването на държавната фирма с една от новообразуваните фирми с държавно имущество, респ. към преобразуваното търговско дружество.
Съдът приел, че с оглед липсата на такива доказателства не е установено имуществото, което преминава от държавното предприятие в новообразуваното търговско дружество, в частност спорната сграда, която несъмнено е била държавна собственост към момента на построяването си от държавното предприятие. Изводът не е обоснован единствено от липсата на разделителен протокол между новобразуваните фирми след прекратяването на държавното предприятие, построило спорния имот, а от липсата на доказателства за правоприемството, като факт, подлежащ на доказване в исковия процес относно поддържаното придобивно основание на новообразуваното търговско дружество Боряна” ЕООД. Затова и изводът на въззивния съд е обусловен от преценката на събраните по делото доказателства, а оплакванията срещу него не могат да обосноват наличие на основание за допускане на касационното обжалване на решението. С оглед на това формулираният въпрос относно елементите на фактическия състав на придобивния способ по чл. 17а ЗППДОбП /отм./ е неотносим, поради което и не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Такъв е и въпросът относно правото на ползване и неговото прекратяване „при връщане обратно на имота на предишния собственик”, по какъвто съдът не се е произнасял, за да е обуславящ извода му по спора. Както се посочи вече, съдът е приел, че липсват доказателства за предоставянето на държавния имот на държавната фирма „Боряна” след прекратяването на държавното предприятие „ЦНСМ”, гр. София, при преобразуването на която в търговско дружество с държавно участие по заповед на министъра, като включен в капитала му този имот да е преминал в собственост на последното.
Поради това и така формулирани въпросите, вкл. и процесуалноправните такива, не са обуславящи извода на въззивния съд, а представляват израз на оплакването на касатора за неговата неправилност, тъй като имат отношение именно към правилността на решението, въз основа на обсъжданите от съда доказателства и приетите въз основа на тях факти. С оглед на това не е налице общата предпоставка за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, което е достатъчно основание да не се допуска касационното обжалване, без да се разглежда соченото допълнително основание – противоречие с посочената практика на ВКС, вкл. и задължителната такава, каквото противоречие не е и налице.
Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение като основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице това основание съдът следва да установи такъв порок на обжалваното решение, който с оглед неговата „очевидност”, т. е. особено тежък, квалифициран, да може да обоснове извод за наличието му, без да се налага анализ и излагане на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, на принципите на гражданския процес или необоснованост. Такава неправилност, която да произтича от допуснати от съда нарушения на приложима императивна материалноправна норма, довели до несъвместим със закона резултат – поради разрешение в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нарушения на основните принципи на гражданския процес и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, не се констатира в настоящия етап на производството, поради което не може да се обоснове извод за наличието и на това релевирано основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение..
С оглед изхода на настоящето производство касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба – Община Червен бряг разноски в размер на 1 600 лв., представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение за защита съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 44 от 4.02.2019 год. по гр. д. № 812/2018 год. на Плевенския окръжен съд по подадената от „Боряна” АД, гр. Червен бряг, представлявано от М. М., чрез пълномощник адв. В. Д. от АК-П., касационна жалба против него.
Осъжда „Боряна” АД, гр. Червен бряг, представлявано от М. М., ЕИК 114006352 да заплати на Община – Червен бряг разноски за адвокатско възнаграждение в настоящето производство в размер на 1 600 лв. /хиляда и шестотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: