О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 449
С., 06.12. 2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 4346/2018 год.
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Г. Н., подадена чрез адв. М., срещу определение № 2784 от 04.09.2018г., постановено по ч.гр.д.№ 3534/2018г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 117 от 19.02.2018г., постановено по гр. д. № 699/2017г. на Пернишкия окръжен съд в частта, с която е прекратено производството по предявения от С. Г. Н. срещу [фирма] иск по чл. 92, ал.1 ЗЗД за заплащане на неустойка по договор от 18.08.2006 г. за периода от 12.03.2009 г. до 03.04.2010 г., като недопустимо.
В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Релевира се довод, че в противоречие с данните по делото окръжният съд приел, че е сезиран с иск срещу [фирма]. В обстоятелствената част на исковата молба изрично било посочено, че иск срещу [фирма] за същото вземане вече е предявен по гр.д. № 923/2014 г. на ОС-Перник и е направено искане за служебно съединяване по чл. 213 ГПК на двете дела. След като съдът е отказал да съедини делата, то не е бил сезиран с иск срещу [фирма] и недопустимо се произнесъл по него. Като потвърдил недопустим съдебен акт въззивният съд също постановил недопустимо определение и този порок според жалбоподателя обосновава достъп до касационно обжалване на определението. Същевременно се поддържа противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 131 от 03.12.2010 г. на ВКС по т.д. № 890/2009 г. на I т.о., според която „недопустимо е решението, когато съдът се е произнесъл по непредявен иск. Спорното право се определя от ищеца с основанието и петитума на иска, а то се индивидуализира чрез посочване от ищеца на правопроизводящия факт, съдържанието на правото и носителите на правоотношението, съставка на което е правото. Незаявеното с исковата молба право и правото, на което е дадена защита с решението, представлява произнасяне по непредявен иск“.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
С искова молба с вх. № 7178/22.12.2017 г., по която е образувано гр.д. № 699/2017г. по описа на Пернишкия окръжен съд ищцата С. Г. Н. е предявила срещу И. М. П., М. М. К. и С. М. П. иск за заплащане на неустойка в размер на 115 124 евро, дължима по договор от 18.08.2006 г. и представляваща горницата над присъдената сума по частичен иск, предмет на гр.д. № 252/2013 г. на Пернишкия окръжен съд в размер на 51 000 лв. и общо дължимата 141 200 евро за периода от 12.03.2009 г. – 22.01.2013 г. Ищцата е посочила, че за същия период и същата сума е предявила иск срещу [фирма], по който е образувано гр.д № 923/2014 г. на Пернишкия окръжен съд и тъй като иска солидарно осъждане на ответниците, моли на основание чл. 213 ГПК двете дела да бъдат съединени. С определение № 117/19.02.2018 г. Пернишкият окръжен съд констатирал, че с решение № 2451/30.12.2014 г. на САС по в.гр.д. № 2841/2014г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 715/08.04.2015 г. и с решение № 1965/13.10.2015 г., е отменено решение № 126 от 21.02.2014 г. по гр.д. № 252/2013 г. на Пернишкия окръжен съд, в частта по иска по чл. 92 ЗЗД, вместо което са осъдени солидарно ответниците по процесното дело да заплатят на ищцата сумата от 51 000 лв. – неустойка по чл. 16 от сочения договор за периода от 04.04.2010 г. до 22.01.2013 г., предявена като част от общия размер на вземането от 271 664, 79 лв., като за периода от 12.03.2009 г. до 03.04.2010 г. искът е отхвърлен. В осъдителната му част решението не е допуснато до касационно обжалване с определение № 424/28.04.2016 г. по гр.д. № 3024/15 г. на ВКС, III г.о., а в отхвърлителната част по иска за неустойка и по иска по чл. 79 ЗЗД, в която първоинстанционното решение било отменено и делото върнато за ново разглеждане по същество въззивното решение не било обжалвано.Съдът установил също, че с искова молба вх. № 6949/19.11.2014 г. пред Пернишкия окръжен съд ищцата С. Н. предявила искови претенции по чл. 80, ал.1 ЗЗД срещу настоящите ответници, както и само срещу [фирма] иск за заплащане на сумата от 115 124 евро – разлика между уважения частичен иск и пълния дължим размер от 141 200 евро – неустойка по същия договор за периода 12.03.2009 г. – 21.01.2013 г., както и иск за неустойка за период от 22.01.2013 г. – 17.11.2014 г. Образуваното гр.д. № 923/2014 г. по описа на Пернишкия окръжен съд било спряно на основание чл. 229, ал.1,т. 4 ГПК. Съдът е приел, че има припокриване на заявената в настоящото производство претенция за неустойка и предявената по гр.д. № 923/2014 г., но поради постановеното спиране на делото преди проверката за редовност на исковата молба, както й насочването й само срещу един от ответниците в настоящото производство, то не е налице хипотеза на висящи дела между същите страни, на същото основание, между които има връзка, поради което не следва да се произнася по искането по чл. 213 ГПК. Установявайки, че по претенията за периода от 12.03.2009 г. до 03.04.2010 г. е формирана сила на присъдено нещо по гр.д. № 2841/14 г. на САС, с което частичният иск за този период е отхвърлен, съдът счел производството в тази му част за недопустимо и го прекратил. Определението е обжалвано частично, по отношение на прекратяването на производството спрямо [фирма], като с обжалваното въззивно определение 2784/04.09.2018 г. Софийският апелативен съд го потвърдил, приемайки че релевираните в частната жалба оплаквания, обосновани с искане за присъединяване на друго висящо производство са неотносими.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, обосновал е наличието на очевидна неправилност на въззивното определение или касационната инстанция констатира, че определението е вероятно нищожно или недопустимо. Съобразно разрешенията по спорни въпроси на касационното обжалване, дадени с ТР № 1/19.02.2010 г., преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, Върховният касационен съд се произнася дали са налице изчерпателно изброени от законодателя общи и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касаторите основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. В съответствие с нормите на чл. 5 и чл. 7 от ГПК съдът служебно следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, в това число и в стадия на селектиране на касационните жалби. С оглед възприетото и с т. 1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ № 1/2009 г. въпросът, относно евентуалната недопустимост на обжалваното решение/ определение се разглежда дори и да не е бил формулиран от касатора. При съобразяване гореизложеното, в случай, че в производството по чл. 288, респективно по чл. 274, ал. 3 от ГПК, съдът констатира пороци, обосноваващи извод за невалидност или недопустимост на съдебния акт, следва да допусне до касационно обжалване въззивното решение/определение.
В случая при извършената служебна проверка се констатира, че Пернишкият окръжен съд е бил сезиран с иск за заплащане на неустойка, предявен от С. Г. Н. срещу И. М. П., М. М. К. и С. М. П. за сумата 115 124 евро. Ищцата е посочила, че същата претенция е предявила и срещу [фирма] в производство гр.д № 923/2014 г. на Пернишкия окръжен съд и тъй като иска солидарно осъждане на ответниците, моли на основание чл. 213 ГПК двете дела да бъдат съединени, след което ответниците бъдат осъдени солидарно да й заплатят дължимата неустойка. Изрично заявеното искане недвусмислено сочи, че в настоящото производство ищцата не е насочила иска си и срещу ответника [фирма], както погрешно е приел Пернишкият окръжен съд и се произнесъл по неговата допустимост. След като съдът не е уважил искането за съединяване на двете дела под номера на настоящото, то насочената против [фирма] претенция не е станала част от предмета на делото, а по нея произнасяне както по допустимост, така и по основателност дължи надлежно сезираният съд по неприсъединеното дело – гр.д.923/2014г. на ПОС. Произнасянето по непредявено искане обуславя недопустимост на съдебния акт. Въззивния съд не е упражнил правомощията си по чл. 269 ГПК, вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК, което е опорочило и постановения от него съдебен акт.
Предвид изложеното, въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване и обезсили като недопустимо ведно с потвърденото първоинстанционно определение в обжалваната част.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2784 от 04.09.2018г., постановено по ч.гр.д.№ 3534/2018 г. на Софийския апелативен съд.
ОБЕЗСИЛВА като недопустими определение № 2784 от 04.09.2018г., постановено по ч.гр.д.№ 3534/2018 г. на Софийския апелативен съд и определение № 117 от 19.02.2018г., постановено по гр. д. № 699/2017г. на Пернишкия окръжен съд , с които е прекратено производството по предявения против [фирма] иск по пункт І от исковата молба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: