О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 449
ГР. София, 08.09.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 4.09.2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №428/09 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. П. срещу определението на тричленния състав на ВКС по гр.д. №1444/08 г., с което е прекратено като недопустимо на осн. чл.218а, ал.1, б.”б” от ГПК/ отм./ касационното производство по жалбата на В. П. срещу постановеното от въззивен съд решение. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима.
ВКС на РБ, друг тричленен състав, като я разгледа, намира следното: С обжалваното определение е прието, че въззивното решение като постановено по иск за парично вземане / неустойка/ по търговско дело и с цена под 25 000 лв. , не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.218а, ал.1, б.”б” от ГПК / отм./.
Тези изводи са законосъобразни – неустойката в размер на 22 500 лв. се претендира по договор за строителство на двуетажна сграда от 22.08.05 г. Макар сключен между страни, които не са търговци, този договор е търговска сделка по см. на чл.286, ал.2, вр. с чл.1,ал.1, т.14 от ТЗ, търговско е и делото за разглеждане на произтичащия от нея спор /в този смисъл напр. е определение №9/04 г. на ВКС, ТК/.
Твърденията на касатора, че договорът между страните е за ремонт на сграда, а не за строителството й не се установяват от доказателствата по делото: предмет на договора е извършване на груб строеж на сграда, дължимите от изпълнителя работи са посочени там и изпълнените от тях – характеризирани в техническата експертиза като СМР за извършване на строеж. Затова неоснователен е доводът на касатора, че отношенията на страните по договора са гражданскоправни и делото по произтичащия от тях спор не попада в обхвата на чл.218а, ал.1,б.”б” от ГПК / в писмената си защита пред въззивния съд ищецът, сега касатор и сам се е позовал на търговския характер на сделката в търсене на аналогия с разпоредбата на чл.309 от ТЗ/.
Частната жалба е неоснователна – обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Затова ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определението на ВКС, тричленен състав на второ гр. о. по гр.д. №1444/08 г. от 21.05.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: