Определение №449 от 9.7.2012 по ч.пр. дело №198/198 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 449.

София, 09.07.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА

изслуша докладваното от съдията Костова ч.т. дело № 198/2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на [фирма] със седалище в [населено място], представляван от адв. Н. А. срещу определение №100 от 15.02.2012г. по ч.т.д. № 48/2012г. на ВКС, ТК, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба срещу определение № 3164 от 24.11.2011г. по ч.гр.д. № 3232/2011г. на Пловдивския окръжен съд. Искането е за отмяна на определението като неправилно.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице с правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
С частната касационна жалба е обжалвано пред ВКС, ТК определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение на Пловдивския районен съд по ч.гр.д. №12176/2011г., с което е отменено допуснато по същото дело обезпечение на бъдещи искове. Настоящият състав на ВКС, ТК изцяло споделя изводите на съдебния състав за необжалваемост на определението на Пловдивския окръжен съд. Обжалваният съдебен акт на въззивния съд не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по искане за допускане или отмяна на обезпечение на бъдещ иск по реда на чл. 390 ГПК не попадат в кръга на визираните в т.т.1 и 2 на закона, тъй като то има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на Пловдивския окръжен съд е изчерпан реда за обжалване и постановения от него акт е влязъл в сила. Определението на ВКС, ТК е съобразено със закона, поради което ще следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №100 от 15.02.2012г., постановено по ч.т.д. № 48/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top