О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 449
София, 22.06.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 280 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Б. М. В.Иванова срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 04.06.2008г. по гр.д. №3527/2006г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд с обжалваното решение се е произнесъл досежно пределите на иска по чл.108 ЗС във връзка с иска по чл.7 ЗВСВОНИ.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.2 ГПК ответникът по касационна жалба Р. Г. Г. изразява становище,че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 04.06.2008г. по гр.д. №3527/2006г. Софийският градски съд,действувайки като въззивна инстанция е оставил в сила решението на първоинстанционния съд в частта,с която е признато за установено по отношение на Б. М. И. ,че Р. Г. Г.,Стефанка Н. М. и К. Г. Л. са собственици на 66.3 % ид.части от апартамент в гр. С.,ул.”О”№43,вх. А,ет.1-партерен и Б. М. И. е осъдена да предаде на основание чл.108 ЗС владението на 66.3 % ид.части от този имот.
Прието е,че с влязло в сила решение на СРС,76 състав,постановено по гр.д. №957/1993г. на основание чл.7 ЗВСВОНИ по отношение на Б. М. И. е прогласена нищожността на договор за покупко-продажба на 66.3 % ид.части от процесния апартамент по иск,предявен от Р. Г. Г.,Константин Г. Л. и С. Н. М. ,наследници на Е. А. С. ,от която този имот е бил отчужден по реда на ЗОЕГПНС през 1949г. Прието е,че по този начин спрямо Б. М. е установено,че Р. Г. , К. Л. и С. Н. притежават право на собственост върху 66.3 % ид.части от апартамента,като е установено,че Б. М. владее имота без правно основание. Обстоятелството,че останалите наследници на М. В. ,купувач на имота по договор за продажба от 01.11.1968г.,не са участвували в процеса по предявения иск по чл.7 ЗВСВОНИ и не са обвързани от силата на присъдено нещо на решението по този иск е прието,че не поражда право на възражение в полза на Б. М. относно размера на идеалните части, собственост на ищците-такова възражение биха имали останалите наследници на М. В. и то в случай,че приживе той не беше прехвърлил собствеността върху имота чрез договор за издръжка и гледане на Б. М. Само тогава според въззивния съд би могло да се обсъжда дали на основание съпружеска имуществена общност или наследяване има и други лица,срещу които е следвало да бъде насочен искът по чл.7 ЗВСВОНИ.
С изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е представено решение №1633/2001г. по гр.д. №1167/2001г. на ІV ГО на ВКС,в което е прието,че искът по чл.7 ЗВСВОНИ може да бъде разгледан и уважен само до размера на притежаваните от ответниците по този иск права,а ако ответниците са наследници на първоначалния купувач на имота-само до размера на наследствената им част. В обжалваното решение въззивният съд изцяло се е съобразил с практиката на ВКС,аналогична с даденото в решение №1633/2001г. разрешение на въпроса за субективните предели на силата на присъдено нещо при предявен иск по чл.7 ЗВСВОНИ като е приел,че пределите на силата на присъдено нещо на решението по чл.7 ЗВСВОНИ се разпростира до размера на правата на ответника по този иск в хипотеза, при която първоначалният купувач е починал преди предявяването на иска. В съответствие с тази практика е прието,че искът по чл.7 ЗВСВОНИ в такава хипотеза следва да се насочи към правоприемника на първоначалния купувач-преживял съпруг и наследници по закон,но ако приживе първоначалният купувач се е разпоредил с имота в полза на трето лице,то ответник по иска за пълния обем права на първоначалния купувач е именно това лице-последващ приобретател. Ако искът по чл.7 ЗВСВОНИ е бил насочен и уважен само спрямо приобретателя,това е достатъчно да легитимира ищците като носители на правото на собственост върху имота в пълния обем,посочен в решението,с което е уважен искът по чл.7 ЗВСВОНИ. Тези изводи на въззивния съд досежно правната природа и пределите на силата на присъдено нещо на решението,с което е уважен иск по чл.7 ЗВСВОНИ съответствуват на практиката на ВКС,вкл. и по въпроса за възраженията,които ответникът по иск за предаване на владение, предявен след приключване с влязло в сила решение на производството по чл.7 ЗВСВОНИ, би могъл да противопостави на лицата,в полза на които искът по чл.7 ЗВСВОНИ е бил уважен,поради което следва да се приеме, че не е налице поддържаното основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд въззивно решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 04.06.2008г. по гр.д. №3527/2006г. по описа на Софийски градски съд по подадената от Б. М. В.Иванова касационна жалба вх. №20261/21.07.2008г.
Председател:
Членове: