3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 45
София, 01.02.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 15/2013 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК частна касационна жалба от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [община], срещу определение № 220 от 12.11.2012 г. по ч. гр. д. № 441/2012 г. на Старозагорския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК.
Ответниците Общината [населено място] и Общинският съвет с. гр. не са подали писмени отговори в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Предявени са от [фирма] искове: 1. да се констатира подмяна на чл. 7, ал. 1 от договор, одобрен от общинския съвет, за покупко-продажба на общински имот чрез конкурс, в сключения между ищеца и ответната община договор от 31.10.2007 г., 2. да се удостовери, че не е налице изменение от страна на общинския съвет на проекто-договора в редакцията му, приложена първоначално към тръжните книжа; и 3. да се прогласи нищожността на подменения текст съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД и се постанови същият да бъде заменен от одобрения от общинския съвет текст на чл. 7, ал. 1 от договора към тръжната документация.
Въззивният съд приел, че първите два иска имат за предмет установяване на факти с правно значение във връзка с последния иск – прогласяване нищожност на подменен текст и постановяване замяна на същия с първоначално одобрен текст. Сами по себе си те не представляват самостоятелни материални права, чиято реализация да се иска в процеса. Затова въззивният съд счел за правилна преценката на районния съд, че са недопустими като самостоятелни искове. По отношение на третия иск, счетен за оценяем, е прието, че до изтичане на дадения едноседмичен и на удължения до 11.09.2012 г. срок ищецът не е изпълнил указанията да посочи цената на иска с оглед подсъдността на делото – чл. 103 и 104 ГПК, при което положение и разпоредбата на чл. 70 ГПК за определяне цената на иска служебно от съда, е неприложима. Тази нередовност на исковата молба не позволява да се определи родовата подсъдност на делото и като правна последица води до прекратяване на производството.
По тези съображения с обжалваното определение на въззивния съд е потвърдено определение № 1764 от 13.09.2012 г. по гр. д. № 955/2012 г. на Районния съд [населено място] за прекратяване на производството по предявените искове и връщане на исковата молба.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационно обжалване на определения от категорията на обжалваното се допуска, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че определящ изхода на спора е въпросът дали предявеният иск е с правно основание чл. 26 ЗЗД вр. чл. 124 ГПК или чл. 108 ЗС. Счита, че искът е установителен, облигационен и неоценяем, поради което и не може да посочи цена на иска – указание, счетено от съда за неизпълнено. В хипотезата, при която според ищеца искът е неоценяем, а съдът счита обратното, е налице неизпълнение от страна на съда на разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ГПК, даваща му възможност в случай на несъответствие между указаната от ищеца и действителната цена, той да определи цената на иска. Съществувала е и втора възможност по чл. 70, ал. 3 ГПК, която също не е използвана – ако оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената на иска да се определи приблизително от съда. Съдът не е уведомил ищеца каква цена на иска е определил и не е посочил размера на държавната такса, която да бъде внесена, поради което, съгласно изложеното в частната касационна жалба, не е изпълнил задълженията си по чл. 101 ГПК да следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия.
При това изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и предвид представените от жалбоподателя съдебни актове за обосноваване на поддържаните от него основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о., намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице.
На първо място следва да се отбележи, че жалбоподателят не се позовава на задължителна съгласно разясненията в т. 2 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС съдебна практика.
На следващо място представените две определения на състави на Върховния касационен съд са постановени в производства по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК и не съставляват такива съдебни актове, които да формират противоречива съдебна практика според разясненията в т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС; не са и по сходни на разглеждания случаи.
Определение № 816 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 243/2010 г. на ВКС, ІV-то г. о., е по отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи на ответника парична сума, съставляваща неустойка по договор за повишаване на квалификацията, като е поставен и въпросът за валидността по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД на клаузата за неустойка. Макар в мотивите към определението да е записано, че „обжалваемият интерес е неоценяем”, от това не следва извод, че искът е приет от състава на касационната инстанция за неоценяем. Това е така, защото, като е допуснато касационно обжалване, е указано на жалбоподателя [фирма] да внесе държавна такса в размер на 70 лева.
Определение № 385 от 08.05.2009 г. по гр. д. № 206/2009 г. на ВКС, І-во г. о., е по искове по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, чл. 108 ЗС и чл. 26, ал. 1 ЗЗД за нищожност на договор за продажба на недвижим имот. В този случай съставът на ВКС, допуснал касационната жалба за разглеждане по същество, е счел, че държавна такса не се дължи, тъй като касатор е държавата – чл. 84, ал. 1, т. 1 ГПК.
Следователно, представените съдебни актове не доказват наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за противоречиво разрешаване на повдигнатите от жалбоподателя въпроси за правното основание на предявения иск и дали същият е оценяем или неоценяем, а въпросът за приложението на чл. 101 ГПК не е разгледан и разрешен.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 220 от 12.11.2012 г. по ч. гр. д. № 441/2012 г. на Старозагорския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: