О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
С..11,02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т. д. № 3465/2014 година.
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба с вх. № 13891/22.12.2015 г. от [община], чрез процесуалния представител – адв. Д. И. Г., с искане за допълване на определение № 871 от 24.11.2015 г. по т. д. № 3465/2014 г. на Върховния касационен съд, I т. о., в частта му за разноските.
Ответникът по молбата – [фирма], чрез пълномощниците си – адв. В. М.-Т. и адв. Г. Н. А. – е на становище за неоснователност на искането за присъждане на разноски. Направено е и възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, като констатира, че молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, приема следното:
Предмет на касационното обжалване е било решение № 472 от 17.07.2014 г. на Пловдивски апелативен съд по в. т. д. № 635/2014 г., с което е отменено решение № 71/04.03.2014 г. на Старозагорския окръжен съд по т. д. № 915/2012 г. в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [община] сумата 243 922.28 лева, представляваща неустойка по договор за покупко-продажба на 100 % от дяловете на [фирма], за неизпълнение договорните задължения на купувача за периода 2009, 2010 и 2011 г., ведно с претендираната законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [община] сумата 1.44 лева, представляваща неустойка по договор за покупко-продажба на 100 % от дяловете на [фирма], за неизпълнение договорните задължения на купувача за периода 2009, 2010 и 2011 г., ведно с претендираната законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [община] сумата 1.44 лева, представляваща неустойка по договор за покупко-продажба на 100 % от дяловете на [фирма], за неизпълнение договорните задължения на купувачите за периода 2009, 2010 и 2011 г., ведно с претендираната законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като вместо това [фирма] е осъдено да заплати на [община] сумата 599 313.54 лева, представляваща неустойка за 2009 г., по договор за продажба на 16 168 дяла, представляващи 100 % от капитала на [фирма] по реда на ЗПСК, както и сумата 52 418.70 лева, представляваща неустойка за 2011 г. по договор за продажба на 16 168 дяла, представляващи 100 % от капитала на [фирма] по реда на ЗПСК, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, като предявеният иск е отхвърлен за разликата до 2 007.393.62 лева, [фирма] е осъдено да заплати на [община] сумата 3.48 лева, представляваща неустойка за 2009 г. по договор за продажба на 16 168 дяла, представляващи 100 % от капитала на [фирма] по реда на ЗПСК, както и сумата 0.30 стотинки, представляваща неустойка за 2011 г. по договор за продажба на 16 168 дяла, представляващи 100 % от капитала на [фирма] по реда на ЗПСК, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, като предявеният иск е отхвърлен за разликата до 2 007 393.62 лева и [фирма] е осъдено да заплати на [община] сумата 3.48 лева, представляваща неустойка за 2009 г. по договор за продажба на 16 168 дяла, представляващи 100 % от капитала на [фирма] по реда на ЗПСК, както и сумата 0.30 стотинки, представляваща неустойка за 2011 г. по договор за продажба на 16 168 дяла, представляващи 100 % от капитала на [фирма] по реда на ЗПСК за 2011 г., ведно със законната лихва върху двете суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, като предявеният иск е отхвърлен за разликата до 2 007 393.62 лева.
Срещу въззивното решение в осъдителните му части е подадена касационна жалба от [фирма], [населено място], на която е подаден писмен отговор от [община], като е направено искане за присъждане на направените пред касационната инстанция за защита срещу жалбата, изрично уточнено както в пълномощното, така и в списъка по чл.80 ГПК, съдържащ претенция единствено за удостовереното като заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 18 073.80 лева. Страната е доказала извършването на тези разноски -от приложения към отговора договор за правна помощ се установява, че сумата 18 073.80 лева е договорена за изготвяне, подписване и подаване на отговор на касационна жалба. Заплащането на сумата от ответника е удостоверено с издаване на данъчна фактура, за което извършено плащане, удостоверено с извлечение от сметка / приложена е фактура № [ЕГН]/08.10.2014 г.в кс. копие и извлечение от сметка /. [община] също е подала касационна жалба срещу решението, но разноските за подаването и в различен размер са установени отделно – както като договаряне, така и като извършване. С определение № 871 от 24.11.2015 г. по т. д. № 3465/2014 г. по описа на I т. о. на Върховния касационен съд не е допуснато касационно обжалване на решение № 472 от 17.07.2014 г. на Пловдивски апелативен съд по в. т. д. № 635/2014 г. В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпила молба с вх. № 13891/22.12.2015 г. от [община] – ответник по касационната жалба на [фирма], с искане за допълване на постановения съдебен акт в частта за направените разноски.
Настоящият състав, с оглед изложеното намира, че са налице предпоставките по чл. 78, ал. 3 ГПК, поради което молбата следва да бъде уважена.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК касаторът [фирма] е възразил срещу молбата за допълване на съдебния акт, като е противопоставил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Така направеното възражение е неоснователно. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При въвеждане на възражение за прекомерност страната следва да изложи доводи относно фактическата и правна сложност на спора – т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай, както и да обоснове в тази връзка несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права. В случая липсват каквито и да било доводи за това, че делото е с ниска степен на фактическа и правна сложност, като немотивираното възражение не може валидно да обоснове намаляване на договорения и заплатен адвокатски хонорар до определен от закона минимум – минималният размер, определен за адвокатска защита на конкретния вид права.
Правно необосновано страната счита, че не е установено реално осъществяване на разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно т. 1 от ТР ОСГТК на ВКС № 6/2012 г. ако в договора е уговорено заплащането на възнаграждението да е по банков път, задължително следва да се представят доказателства за това. В случая в договора изрично е отбелязано, че договореното възнаграждение е платимо след издадена данъчна фактура, като такава е представена по делото, както и е удостоверено заверяване със същата сума по същата фактура на сметката на адвокатското дружество и в този смисъл доводите на касатора [фирма] за липсата на доказателства за реално направени разноски, са неоснователни.
Водим от изложеното, състав на Върховния касационен съд, състав на първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 871 от 24.11.2015 г. по т. д. № 3465/2014 г. на Върховния касационен съд, I т. о., като:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на [община], БУЛСТАТ[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] сумата от 18 073.80 лева, разноски за производството пред Върховния касационен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: