5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
София, 15.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2526 по описа за 2018 год. за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпили са касационни жалби от Д. И. В. чрез адв.Н. Ц. и от Многопрофилна болница за активно лечение”Вита”ЕООД [населено място] срещу решение № 8640 от 20.12.17г.по в.гр.дело № 8401/16г.на Софийски градски съд в частта, с която солидарно са осъдени да заплатят на Н. И. А., на основание чл.45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД, обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие на противоправно поведение на д-р В. при извършване на процедура по изкуствено оплождане през м. ноември 2013г. в размер на 7 594.90 лв, ведно със законната лихва от 17.10.14г.до окончателното изплащане,и на основание чл.86 ЗЗД обезщетение за забава за периода 7.11.2013г. – 16.10.14г.в размер на 727.42 лв.
В приложеното изложение на Д. В. се сочи като основание за допускане на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: Налице ли е причинно –следствена връзка между противоправното поведение на лекаря и неимуществените вреди за пациента, изразяващи се в емоционален срив.Посочва и основанието по чл.280 ал.2 ГПК- очевидна неправилност, без да е обосновано.
В изложението на МБАЛ”Вита”ЕООД се поддържа, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите: 1.Налице ли е основание за ангажиране на отговорността по чл.45 ЗЗД за лекарска грешка, ако не е причинено увреждане на пациента; 2. Налице ли е лекарска грешка при формално нарушение от страна на лекуващия лекар при провеждане на процедурата хормонална индукция,свързана с подготовката и стартиране на ин витро процедура, ако това нарушение не е довело до неблагоприятни последици за здравето и живота на пациента.Счита, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС въпросът : Критериите за преценка на наличие на причинно- следствена връзка между противоправното поведение на лекаря и вредите за пациента, изразяващи се в емоционално състояние.
От ищцата Н. А. е постъпила насрещна касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът й за заплащане на обезщетение за имуществени вреди.Счита,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по поставените в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК са подадени отговори от насрещните страни по касационните жалби.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че през м.ноември 2013г.ищцата Н. А. е провела процедури по изкуствено оплождане в МБАЛ”Вита”ЕООД, с лекуващ лекар работещата в болницата д- р Д. В..На 4.11.13г.ищцата се е подложила на процедурата абразио,като бил взет материал от матката й за хистологично изследване.На 7.11.13г. в резултат от изследването се установило наличие на (диагноза)- Ц. 3,като епикризата била подписана от д-р В. и д-р Ч..На същата дата,като част от процедурата инвитро,ответницата д-р В. започнала овариална стимулация на ищцата.На 19.11.13г.била извършена фоликуларна пункция за изваждане на яйцеклетки от организма й.Взетите яйцеклетки били оплодени чрез инвитро фертилация и разделени на два ембриона.На 22.11.13г.е следвало да се извърши ембриотрансфер, но ответницата уведомила ищцата,че с оглед хистологичното изследване не бива да се извършва,като вместо това двата ембриона били замразени.
От съдебно-медицинската експертиза било установено,че (диагноза) – Ц. 3,с който била диагностицирана ищцата на 7.11.13г.,представлява тежка некоригирана патология на репродуктивните органи и е контраиндикация за контролирана овариална хипестимулация и последващ ембриотрансфер при инвитро оплождане.Според вещото лице, съгласно добрите медицински практики и нормативните правила, установени в Наредба № 28 от 20.06.07г.за асистирана репродукция, при такава диагноза не е била допустимо извършване на овариална стимулация,фоликулярна пункция, вземане на яйцеклетки и оплождането им.
При тези данни по делото въззивният съд е направил извод,че отклонението от установените правила и медицински стандарти на диагностика и лечение се определя като лекарска грешка и представлява протовоправно поведение по смисъла на чл.45 ЗЗД.Счел е за неоснователен доводът на ответниците,че при липса на неблагоприятни изменения в здравето на ищцата вследствие на извършените от ответницата медидински манипулации, същата не би могла да претендира обезщетение за неимуществени вреди.Изложени са съображения, че като не е изпълнила задълженията си, вменени й със Закона за здравето /чл.86 т.8 и чл.93/ да информира пациента за здравословното му състояние,необходимостта от лечение и прогнозата за заболяването му, д-р В. е създала основателни очаквания у ищцата, че протичащите инвитро процедури ще доведат до бременност.От свидетелските показания е прието за установено, че тя е преживяла емоционален срив и е изпаднала в продължително депресивно състояние – психически страдания,които са следствие от противоправното поведение на ответницата и подлежат на обезвреда.
По жалбата на Д. И. В.:
Не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.Поставеният от жалбоподателката въпрос: Налице ли е причинно –следствена връзка между противоправното поведение на лекаря и неимуществените вреди за пациента, изразяващи се в емоционален срив, е фактически, а не правен.Практиката на Върховния касационен съд безпротиворечиво приема,че отговорността за поправяне на вредите от деликт следва да се ангажира при всяка проява на противоправно и виновно поведение на едно или няколко лица,от което са настъпили вреди в причинно-следствена връзка с това поведение.Дали е установена причинно-следствена връзка между противоправното поведение на лекаря и претърпяните от пациента неимуществени вреди,е въпрос на доказване в процеса.
Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е формирал вътрешното си убеждение за това,че претърпяните от ищцата неимуществени вреди са следствие от ненавременно й уведомяване за здравословното й състояние, могла да доведе до необоснованост на решението, която обаче е касационно основание по чл.281 т.3 ГПК и подлежи на проверка след допусната касация.
Върховният касационен съд намира,че релевираното от касатора основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение не се установява. Очевидно неправилен е съдебният акт при допуснати от съда нарушения, при които законът е приложен в неговия противоположен смисъл,т.е.съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формиране на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно и безпристрастно, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност,която е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.Доводите в касационната жалба съставляват оплаквания за неправилна интерпретация на доказателствата при формиране на вътрешното убеждение на съда и за необоснованост, които подлежат на проверка по чл.281 т.3 ГПК.
По жалбата на МБАЛ”Вита”ЕООД:
В ТР № 1 /19.02.10г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС е дадено разяснение, че общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Въпросът: 1.Налице ли е основание за ангажиране на отговорността по чл.45 ЗЗД за лекарска грешка, ако не е причинено увреждане на пациента, не е релевантен, доколкото въззивният съд е приел друго от фактическа страна – че лекарската грешка е довела до вреди от неимуществен характер, които подлежат на репарация.
Въпросът:Налице ли е лекарска грешка при формално нарушение от страна на лекуващия лекар при провеждане на процедурата хормонална индукция,свързана с подготовката и стартиране на ин витро процедура, ако това нарушение не е довело до неблагоприятни последици за здравето и живота на пациента, не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. В решение № 250 от 21.11.12г.по гр.дело № 1504/11г.на ІІІ г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК, е посочено, че добрата медицинска практика изисква всеки един пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по време на което да бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани му права.В този смисъл настоящият съдебен състав споделя извода на въззивния съд за установено противоправно поведение от страна на извършилия интервенцията доктор и за наличието на причинна връзка с доказаните от свидетелските показания морални вреди за ищцата.
Въпросът за критериите при преценка на наличие на причинно- следствена връзка между противоправното поведение на лекаря и вредите за пациента, изразяващи се в емоционално състояние, е също въпрос на доказване за всеки отделен случай.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по жалбите на Д. И. В. и на МБАЛ”Вита”ЕООД.
На основание чл.287 ал.4 ГПК не следва да се разглежда насрещната касационна жалба на Н. И. А..
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по жалбите, на основание чл.78 ГПК, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 8640 от 20.12.17г., постановено по в. гр.дело № 8401/16г.на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Д. И. В. и МБАЛ”Вита”ЕООД [населено място] да заплатят на Н. И. А. сумата 1000 лв /хиляда/ разноски за ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.