Определение №45 от 15.4.2014 по ч.пр. дело №5548/5548 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
№ 45

София, 15.04.2014 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 6619 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК, образувано по касационната жалба на Б. И. В., А. И. М.-Р., Т. И. Ю., И. И. И., Т. И. А., всички чрез пълномощнка им адв. Д. И. от АК – В., против въззивното решение от 5.07.2013 год. по гр. д. № 13/2013 год. на Шуменския окръжен съд, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго, с което е признато за установено между страните, че ответникът И. И. М. е изключителен собственик по наследство от общия наследодател и по давност на имота, представляващ нива с площ 49.002 да, трета категория, в м. „Д. е.”, с № 051008 по плана за земеразделяне и е отхвърлен предявения иск за делбата му, както и е потвърдено първоинстанционното решение в останалата му отхвърлителна част относно останалите имоти.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на решението поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и молба за отмяната му, като вместо това се постанови друго, с което се допусне делба на останалите в наследство на страните земеделски имоти или делото се върне за ново разглеждане на въззивния съд.
Ответникът И. М. не е взел становище по жалбата.
С определение № 468 от 19.12.2013 год. Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по релевантните за спора въпроси относно владението на наследствен имот от един от наследниците и позоваването му на давност по отношение на наследствената част на друг сънаследник, както и по какъв начин следва да се прояви промяната в намерението му за своене на целия имот по отношение на другите сънаследници, като е представена съдебна практика, в т. ч. и задължителна – решения на ВКС, постановени по чл. 290 и сл. ГПК /Р 128 по гр. д. № 736/2009 год. на ІІ г. о., Р 302 по гр. д. № 1168/2010 год. на І г. о./. Поставените въпроси са предмет на разглеждане и в ТР № 1/2012 год. ОСГК на ВКС.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, пирема следното:
За да потвърди първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен иска за делба на част от имотите и да отмени същото в частта, с която е допусната делба на един от тях и вместо това да отхвърли иска за делба и по отношение на него, като уважи инцидентния установителен иск за собственост, въззивният съд приел, че ответникът И. М. е придобил по давност наследствените дялове на останалите наследници на общия наследодател, като е упражнявал фактическа власт върху спорните имоти още приживе на баща му, работил ги е в продължение на повече от 10 години със съзнанието, че е техен собственик с оглед и волята на общия наследодател в представено по делото пълномощно от 1993 год., като владението му не е било обезпокоявано от никой. Обстоятелството, че в този период той е предложил на една от сестрите си да обработва част от имота съдът приел като ирелевантно обстоятелство за последиците от изтеклата придобивна давност.
Поради това и въззивният съд приел за основателен предявеният от ответника инцидентен установителен иск за собственост на спорните земеделски земи, възстановени на общия на страните наследодател, които са загубили наследствения си характер с оглед придобиването по давност от страна на ответника на наследствените дялове на останалите наследници, и приел предявеният иск за делбата им за неоснователен.
По релевантните за спора въпроси въззивното решение е постановено в противоречие с представените от касаторите решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, в които е прието, че съсобственикът, в т. ч. сънаследник, който упражнява фактическа власт върху имота, владее своята част и се явява държател на частите на останалите, освен ако не е демонстрирал ясно и категорично, че е променил държането на частите на останалите във владение за себе си. Налице е противоречие и с разясненията в ТР № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС, с което се прие, че презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита за оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. В този случай установилият фактическата власт върху имота е държател на чуждите идеални части в съсобствеността и за да ги придобие по давност, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици, като при спор той носи доказателствената тежест да установи т. н. преобръщане на владението.
При наследяването като общо правоприемство владението преминава по право към наследниците независимо от това, че е възможно само един от тях да остане в наследствения имот. В настоящия случай ответникът И.М. е стопанисвал и обработвал възстановените на общия на страните наследотател земеделски имоти, като негов наследник по закон, след смъртта му през 1997 год., като това основание, на което се е намирал в имота предполага съвладение с останалите съсобственици, придобили части по наследство от общия наследодател. Поради това и същият е упражнявал владение само върху притежаваната от него наследствена част и държане по отношение на чуждите. Презумпцията по чл. 69 ЗС в случая е неприложима, поради което и за да докаже възражението си, че е придобил по давностно владение чуждите идеални части в съсобствения имот, този сънаследник следва да докаже т. н. преобръщане на владението чрез действия, манифестиращи по един несъмнен начин отричане на владението на останалите съсобственици и промяната в намерението му за своене на чуждите части, като тези действия да са достигнали до знанието на останалите съсобственици. Изводът на въззивния съд в обжалваното решение за наличието на тази предпоставка на поддържания придобивен способ е необоснован, тъй като не може да се обоснове от събраните по делото доказателства. Представеното по делото пълномощно от наследодателя на сина му И. М. от 1993 год. не обосновава направения от въззивния съд извод за наличие на дарствено намерение, като упражняваната на това основание фактическа власт върху възстановените през 1994 год. имоти не е породила правни последици за възвикване на вещно право в полза на сина до момента на смъртта на наследодателя – 15.06.1997 год., когато е открито наследството му. При възникналия спор между страните подлежи на изследване въпросът за основанието за упражняването на фактическата власт, което в случая е наследяване, и с оглед на това следва да се установи промяната на това основание от страна на наследника, позоваващ се на придобивна давност по отношение на частите на другите сънаследници с едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да показва отричане владението на останалите, в който смисъл са разясненията в цитираното тълкувателно решение. Доказателствата по делото не установяват настъпване на правните последици на придобивната давност, на която се позовава ответникът досежно наследствените части на другите наследници, тъй като наличието на единия елемент –упражняване на фактическа власт от единия наследник, включително и сключване на договори за наем, на които се позовава и което се установява от ангажираните от него гласни и писмени доказателства, не е достатъчно основание за придобиване по давност, съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС. По делото е установено, че между наследниците са се водили разговори за делба на наследствените имоти, част от единия имот ответникът е предоставял за обработване от една от сестрите му, поради което и при липса на категорични доказателства за промененото намерение за своене на наследствените части на другите наследници от страна на ответника М. с манифестирането му пред тях чрез действия по отблъскване или отричане на правата им, както и на изрично позоваване на последиците от това, не може да се обоснове наличие на основание за изключителна собственост в негово лице. Възстановените на общия наследодател земеделски имоти са запазили наследствения си характер, поради което и предявеният инцидентен установителен иск е неоснователен, и като такъв подлежи на отхвърляне, а искът за делба на имотите следва да се уважи. Като е направил обратен извод въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и тъй като по делото не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, следва да се постанови решение по същество на спора, с което се допусне делбата при квоти, определени в закона /чл. 5, ал. 1 ЗН/ – по ? ид. ч. за всяко коляно, или по 3/12 ид. ч. за Б. В., А. М. и И. М., а за останалите трима ищци – по 1/12 за всеки от тях, като наследници на починалата след общия наследодател негова дъщеря М. С..
По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО въззивното решение от 5.07.2013 год. по гр. д. № 13/2013 год. на Шуменския окръжен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. И. М. от [населено място] м., обл. Ш., против Б. И. В. от същото село, А. И. М.-Р. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „А”, ет. 5, ап. 13, Т. И. Ю. от [населено място] пазар, [улица], Т. И. А. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Г”, ет. 1, ап. 80, И. И. И. от [населено място] пазар, [улица], № 28, вх. 4, ет. 1, ап. 47 установителен иск за собственост на основание наследство и давностно владение на недвижими имоти в землището на [населено място] м.: лозе с площ 0.757 дка, ІІІ категория, м. „Т.”, с № 048133, лозе с площ 0.831 дка, ІІІ категория, м. „Т.”, с № 048403, нива с площ 4.169 дка, ІІІ категория, в м. „П.”, с № 018093, нива с площ 11.100 дка, ІІ категория, м. „К. м.”, с № 028003 и нива с площ 49.002 дка, -ІІ категория, в м. „Д е.”, с № 051008.
ДОПУСКА ДЕЛБА между И. И. М. от [населено място] могили, обл. Ш., Б. И. В. от същото село, А. И. М.-Р. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „А”, ет. 5, ап. 13, Т. И. Ю. от [населено място] п., [улица], Т. И. А. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Г”, ет. 1, ап. 80 и И. И. И. от [населено място] п., [улица], № 28, вх. 4, ет. 1, ап. 47 на земеделските имоти, останали в наследство от И. М. Х., починал на 15.06.1997 год. и възстановени с решения № 07 от 20.03.1994 год. и № 05 от 14.07.1994 год. на поземлената комисия [населено място], обл. Ш., а именно:
– лозе с площ 0.757 дка, ІІІ категория, м. „Т.”, имот с № 048133,
– лозе с площ 0.831 дка, ІІІ категория, м. „Т.”, с № 048403,
– нива с площ 4.169 дка, ІІІ категория, в м. „П.”, с № 018093,
– нива с площ 11.100 дка, ІІ категория, м. „К. м.”, с № 028003 и
– нива с площ 49.002 дка, ІІІ категория, в м. „Д. е.”, с № 051008 по плана за земеразделяне в землището на [населено място] м.,
при дялове, както следва: за И. И. М., Б. И. В. и А. И. М.-Р. по 3/12 ид. ч. за всеки от тях, а за Т. И. Ю., Т. И. А. и И. И. И. – по 1/12 ид. ч. за всеки от тях.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар