3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
гр. София, 16.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 7802 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Н. Г. М. и Л. Н. М. – двамата от [населено място] и с призната юридическа правоспособност, против определение № 2311 от 20 юли 2012 г., постановено по в.ч.гр.д. № 2176 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2012 г., с което е потвърдено определение № 6653 от 28 май 2012 г., постановено по гр.д. № 5185 по описа на районния съд в гр. Пловдив за 2012 г. за прекратяване производството по делото поради неподсъдност и изпращането му на родово подсъдния окръжен съд в гр. Пловдив.
В жалбата се поддържа неправилност на обжалваното определение поради постановяването му в противоречи с материалния закон и при необоснованост, с твърдението, че с исковата молба са предявени кумулативно обективно и субективно, активно и пасивно ревандикационен и облигационен иск, с първия от които се претендира предаването на една цяла вещ от няколко ответника. Сочи се липсата на заявена част от вещта спрямо всеки ответник само във връзка с липсата на данни за всички наследници на И. Ф. К. и на Т. В. В.. При общ размер на данъчната оценка над 50 хиляди лева, неправилно е разрешен въпросът дали при обикновеното другарство с претенция всеки от ответниците да предаде цялата вещ, се променя подсъдността, макар обемът на съсобствеността на всеки един от ответниците да е с цена по-ниска от 50 хиляди лева. Заявено е, че във всеки случай цената на иска срещу всеки от ответниците е под 50 хиляди лева и затова компетентността да разгледа делото е на районния съд. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по процесуалноправен въпрос – според ВКС относно допустимостта на касационното обжалване се приема, че при субективно съединяване на искове цената на всеки иск е определяща за подсъдността. Поддържа се, че данъчната оценка на претендираната вещ в собственическия иск е 151393,70 лева за двамата ищци, а ответниците са седем физически лица, поради което са предявени общо четиринадесет иска – всеки от ищците претендира признаването на собствеността и предаване владението на ? идеална част на всеки от седемте ответника. Изрично се поставя въпросът – при предявени активно и пасивно, субективно и обективно съединени искове дали цената на иска се определя от размера на благото, правата върху които са предмет на спор, или от размера на всяко едно право, на което се иска защита, с оглед на което да се направи преценка на кой съд е подсъдно производството. Представят се две определения на ВКС в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК и едно в производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, в което касационното обжалване не е допуснато, поради което това последно определение не може да послужи за преценката по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не съставлява съдебна практика по смисъла на същия текст.
С определението си въззивният съд сочи, че са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове, един от които е с правна квалификация по чл. 108 ЗС, като ищците молят ответниците да бъдат осъдени да им предадат владението на един недвижим имот изцяло. Приема се, че предвид данъчната оценка на имота, компетентен по правилата на родовата подсъдност да разгледа спора е окръжният съд.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като по изрично поставения от частните жалбоподатели въпрос не е дадено разрешение в обжалваното определение. Едно от съображенията на частните жалбоподатели в частната им въззивна жалба е това, че всеки един от обикновените другари отговаря за квотата в съсобствеността и доколкото не е ясно кой какъв обем права в съсобствеността има, ако се приеме равенство в правата, то няма иск с цена над 50 хиляди лева, в който случай делото е подсъдно на окръжния съд. Следователно, акцентът на жалбоподателите е сложен върху обстоятелството, че не са ясни правата на всеки един от ответниците по отношение на съсобствената вещ, поради което ако се приеме равенство на правата, то искът не е с цена над 50 хиляди лева. Изричен довод за това, че цената на иска следва да се определя от размера на правото на всеки от ответниците, чиято защита се търси, не е въвеждан в процеса, поради което и не е даден отговор от страна на въззивния съд. А дори подобен довод да е бил въведен, липсата на произнасяне на въззивния съд в случая е налагала поставяне на правен въпрос по задължението на въззивния съд да отговори на този изрично въведен с частната въззивна жалба довод. Липсата на правен въпрос в това отношение препятства допускането на касационното обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 2311 от 20 юли 2012 г., постановено по в.ч.гр.д. № 2176 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: