1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
С., 18.01. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 928 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Обжалвано е въззивно решение № 81 от 27.04.2012 г. на Варненския апелативен съд, постановено по в.гр.д. № 63/2012 г., с което е отменено решение № 574/09.12.2011 г. по гр.д. № 795/2010 г. на Добричкия окръжен съд в частта му, с която искът по чл. 28 З. на К. срещу С. Й. С. за отнемане в полза на държавата на следното имущество – 40 дружествени дяла от капитала на [фирма], [населено място], на стойност 2000 лв. и сумата от 33,33 лв. ведно с лихвите по безсрочен влог в [фирма], клон Д., открит на 23.06.1998 г. и искането е уважено като това имущество е отнето в полза на държавата. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която искът по чл. 28, ал. 1 З. на К. срещу С. Й. С. и Р. И. С. е отхвърлен по отношение на два недвижими имота – апартамент в [населено място] и нива от 12 дка в землището на [населено място], както и по отношение на лек автомобил марка „Опел”, придобит на 12.12.1997 г. и 12 дружествени дяла от капитала на [фирма]/в ликвидация/ [населено място].
Недоволна от решението в отхвърлителната му част е К. [населено място], която чрез процесуалните си представители К. П. К. и П. С. О., инспектор-юристи към ТД на К. [населено място], го обжалва в срок като счита, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, относно това – в тежест на коя страна в производството по чл. 28, ал. 1 З. е да установи принос в придобиване на имущество в СИО, предмет на иска за отнемане в полза на държавата, както и подлежи ли на отнемане имущество, придобито преди установения период на извършване на престъплението, т.е. при липса на причинна връзка между придобитото имущество и конкретната престъпна дейност на лицето, когато не е установен законен източник на средствата за придобиването му. Твърди, че по поставените въпроси е налице противоречива съдебна практика, както и че те са решени в противоречие със задължителната съдебна практика и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Представя съдебна практика – решение № 607 от 29.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1116/2009 г. на ІV г.о., решение № 66 от 26.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 863/2010 г. на ІІІ г.о., решение № 552 от 13.01.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1780/2010 г. на ІV г.о., решение № 17 от 26.04.2011 г. на ВКС по гр.д. № 462/2010 г. на ІІІ г.о., решение № 759 от 28.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 463/2010 г. на ІІІ г.о., решение № 671 от 09.11.2010 г. на ВКС по гр.д. № 875/2010 г. на ІV г.о., въззивно решение № 73 от 09.06.2010 г. по в.гр.д. № 213/2010 г. на Варненския апелативен съд, като представените първоинстанционно и две въззивни решения не съставляват противоречива практика по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като липсват данни, че са влезли в законна сила.
К. С. Й. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. Б. от АК-Д. обжалва въззивното решение в уважената му част като твърди, че е неправилно и моли да бъде отменено. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване сочи, че решаването на въпроса – следва ли да бъде установена причинна връзка между престъпната дейност на С. и придобиването на имущество на значителна стойност, от значение за изхода на делото, е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба на С. Й. С. К. [населено място], чрез процесуалните си представители К. П. К. и П. С. О., инспектор-юристи към ТД на К. [населено място], в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Ответницата по касационните жалби Р. И. С. от [населено място] не изразява становище по тях в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
К. жалби са срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск с цена над 5000 лв. и са подадени в срока по чл. 283 ГПК, поради което се явяват редовни и допустими.
За да постанови обжалваното решение по предявеното искане с правно основание чл. 28, ал. 1 З., въззивният съд е приел в частта му, с която е отхвърлен иска по отношение на недвижимите имоти и движимите вещи, че двата недвижими имота и двата автомобила са придобити от ответниците по време на брака им, както и че е направен разход за придобиване на недвижим имот в полза на децата им през 1995 г. при доказан принос на ответницата Д., както и че липсва доказана връзка между придобиване на процесните имущества с престъпната дейност на ответника С., осъществена през 2008 г., тъй като апартаментът е придобит 20 години преди това, нивата – 8 години, дворното място в полза на децата – 13 години, а леките автомобили – 10 години. Т.е. в случая относно тези вещи, съдът е приел, че е оборена презумпцията на чл. 4, ал. 1 З., а именно, че през проверявания период придобитото имущество от лице, за което е установено, че са налице основанията по чл. 3, може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицето, доколкото не е установен законен източник. По отношение на останалото имущество, което е отнето в полза на държавата, съдът е приел, че са били налице предпоставките на чл. 4, ал. 1 З. и е уважил мотивираното искане на К. [населено място].
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В случая като основание за допускане на касационно обжалване е посочен чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице, когато даден правен въпрос, от който зависи изхода на спора, се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по това дело. Това основание за допускане до касация е посочено във връзка с поставения въпрос на касатора К. [населено място] – подлежи ли на отнемане имущество, придобито преди установения период на извършване на престъплението, т.е. при липса на причинна връзка между придобитото имущество и конкретната престъпна дейност на лицето, когато не е установен законен източник на средствата за придобиването му, по който въпрос е налице задължителна съдебна практика, посочена от касатора К. [населено място], съобразена от въззивния съд в обжалваното решение, именно – решение № 607 от 29.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1116/2009 г. на ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. В него е прието, че е необходима връзка между придобиването на имуществото с конкретно установената престъпна дейност на проверяваното лице, която има предвид специалния закон. Въпросното имущество се определя от закона като вид облага именно от престъпната дейност и една от целите на закона е да се предотврати и да се ограничи възможността от извличането й /чл. 2 З./. Придобиването на имуществото от извършителя може да е, както пряко, така и косвено от престъпната дейност /чл. 1 и § 3 от закона/, но във всички случаи трябва да има такава връзка или да може да се направи предположение за съществуването й /чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1/ – тя да се следва логически от твърдяните факти и сочената взаимовръзка между тях. Н. на законен източник за придобиване на имуществото, не замества предположението за връзка с престъпната дейност, а само го прави основателно за целите на закона, което значи, че имуществото ще се отнеме и без други доказателства, ако твърдяната пряка или косвена връзка може логически да се предположи с оглед конкретните обстоятелства, след като не е опровергана от ответника. Ако се приеме, че липсата на законен източник в придобиването на имуществото е достатъчна за съществуване и на самото предположение, то липсват критерии как ще се извърши преценка във всеки конкретен случай за връзката с установеното по надлежен ред престъпно деяние и кое придобиване – извършеното преди, близко по време или много след извършване на престъплението, е релевантно. Едно имущество може да е придобито от престъпна дейност и при законен източник на вложените средства, но пак ще подлежи на отнемане по З., доколкото са осъществени останалите елементи от фактическия състав по чл. 4 от закона и след като не е възстановено на пострадалия или не е отнето в полза на държавата, или конфискувано по други закони. Т.е., имуществото, което се отнема по З., трябва да е придобито пряко или косвено от осъществяване на престъпен състав измежду изброените в чл. 3, ал. 1 от закона, което да е установено с осъдителна присъда или по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК от гражданския съд, който разглежда спора по чл. 28 З.. Дори връзката между конкретното престъпление и конкретното придобиване да не е установена, ако тя може да се предположи, то предположението е основателно и достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник. Именно в съответствие с тази задължителна практика по този въпрос е постановеното от въззивния съд относно процесното имущество по отношение на което е отхвърлено искането по чл. 28, ал. 1 З.. Приетото от въззивния съд относно въпроса – в тежест на коя страна в производството по чл. 28, ал. 1 З. е да установи принос в придобиване на имущество в СИО, предмет на иска за отнемане в полза на държавата, също е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика – решение № 70 от 04.07.2012 г. по гр.д. № 704/2011 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което е прието, че разпоредбата на чл. 10 З. повелява отнемане на онова имущество, придобито по време на брака на извършителя на престъплението, но за което е оборена презумпцията за принос на другия съпруг, като приносът се предполага и липсата му подлежи на пълно главно доказване от опровергаващия. Или, щом имуществото е придобито в условията на съпружеско имущество/без оборен принос от съпруга/, то не може да бъде отнемано по З., нито да се трансформира в идеална част. В останалата посочена от касатора К. [населено място] задължителна съдебна практика са дадени разрешения на други правни въпроси, поради което е неотносима към настоящия случай.
С оглед на изложеното, след като по поставените от касатора К. [населено място] правни въпроси от значение за изхода на делото е налице задължителна съдебна практика, на която приетото във въззивното решение не противоречи, не следва да бъде допуснато касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Касационно обжалване на въззивното решение по въпроса – следва ли да бъде установена причинна връзка между престъпната дейност на С. и придобиването на имущество на значителна стойност, поставен от касатора С. С., не следва да бъде допуснато на релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по този въпрос е постановена задължителна съдебна практика, съобразена от въззивния съд в обжалваното решение, с което е уважено искането по чл. 28, ал. 1 З.. Така с решение № 66 от 26.07.2011 г. по гр.д. № 863/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК е прието, че за да се постанови отнемане на имущество в полза на държавата, лицето следва да е осъдено за престъпление от кръга на посочените с чл. 3, ал. 1 З., или да е налице условие по чл. 3, ал. 2 З. и въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от лицето имущество е свързано с престъпна дейност. Когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, съдът изгражда изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото, въз основа на конкретните особености на всеки отделен случай, въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и данните за характера на осъществяваната престъпна дейност. Т.е., при преценка на основателността на направеното мотивирано искане не е необходимо да се търси пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, но връзка следва да има, или да може да се направи предположение за съществуване на такава.
В конкретния случай допускането на касационно обжалване от касаторите се обосновава с визираните в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, които касаят разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
При този изход на делото направените разноски от страните за настоящата инстанция остават в тяхна тежест.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 81 от 27.04.2012 г. на Варненския апелативен съд, постановено по в.гр.д. № 63/2012 г., по касационна жалба с вх. № 3267 от 19.06.2012 г. на С. Й. С. от [населено място] и касационна жалба/именована частна жалба/ с вх. № 3053 от 07.06.2012 г. на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: