О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
София, 18.01.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 3150/2017 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. А. К. от [населено място] (наречена „касационна жалба и иск за тенденциозен флагрантен съдебен процес и отказ от правосъдие”) срещу определение № 572 от 10.10.2017 г. по ч. т. д. № 1624/2017 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение. С обжалвания акт е оставена без разглеждане подадената от същото лице частна касационна жалба (наречена „частна касационна жалба -инцидентен установителен иск срещу пореден флагрантен отказ от правосъдие”) срещу определение № 168 от 05.04.2017 г. по ч. в. гр. д. № 153/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение определение № 20485 от 15.08.2016 г. по ч. гр. д. № 8837/2016 г.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение „като преграждащо хода на предявените искове с правно основание чл. 13 от К. и следващи във връзка с чл. 6 от К. и следващи по смисъла на чл. 4 § 3 от Договора за Европейския съюз“. Твърди, че е подложен на съдебен тормоз и произвол, като с отказа на съдилищата, в т. ч. и на Върховен касационен съд (посочен като „ответник“ в настоящото производство), да изпълняват императивните норми на закона му причиняват „морални, здравословни и юридически вреди, изразяващи се в негативни емоции, дискредитация пред приятели и институции и влошаване на здравословното състояние“, за които претендира да му бъде заплатена сумата 1000 евро.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – не взема становище по същата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от И. А. К. частна касационна жалба срещу определение № 168 от 05.04.2017 г. по ч. в. гр. д. № 153/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното по реда на чл. 435 ГПК определение № 20485 от 15.08.2016 г. по ч. гр. д. № 8837/2016 г. Софийски градски съд, Търговско отделение, съставът на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение е счел същата за недопустима, тъй като е насочена срещу акт, който не подлежи на обжалване. Позовавайки се на задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 3 от 2005 г. на ОСГК на ВКС, първият тричленен състав е приел, че когато подадена жалба срещу действията на съдебен изпълнител е оставена без разглеждане, това определение подлежи на инстанционен контрол пред съответния апелативен съд и че неговият акт е окончателен.
Настоящият състав споделя изцяло изложените в обжалваното определение мотиви за недопустимост на частната касационна жалба. В случаите, когато се обжалват действия на съдебния изпълнител по реда на чл. 435 и сл. ГПК, окръжният съд се произнася като контролен орган, а не като въззивна инстанция. Постановените от него определения, преграждащи развитието на производството по жалбата, представляват акт на първоинстанционен съд и поради това подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд. Съгласно задължителната съдебна практика – т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС, запазила своята актуалност и при действието на ГПК от 2007 г. поради непроменения характер на производството по обжалване действията на съдебния изпълнител, производството пред апелативния съд е окончателно. Като съобразено с посочената практика, постановеното от първия тричленен състав определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Що се отнася до съдържащото се в частната жалба искане за солидарно осъждане на ответниците за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и за „писмено извинение и/или обезщетение“, същото не може да бъде предмет на настоящото производство и поради това ВКС не дължи произнасяне по него.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 572 от 10.10.2017 г. по ч. т. д. № 1624/2017 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: