ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 45
[населено място], 19.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.д.№ 1765/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба, с вх. № 11942/02.11.2017 г. на адв. Д. Ш.-Л., в качеството й на пълномощник на Г. Т., с която се иска допълване на постановеното от Върховния касационен съд, I т.о. определение № 518 от 24.10.2017 г. по ч.т.д. 1765/2017 г., като бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.
Ответникът по молбата – [фирма], [населено място], в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, чрез адв. В. В., е възразил по основателността и при условията на евентуалност е направил възражение за прекомерност на претендираното от молителя адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение установи, че молбата е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана за подаването й страна, обуславяща правен интерес.
Молбата следва да бъде уважена, предвид наличието на предпоставки за допълване, на основание чл. 248,ал.1 ГПК, на определение № 518 от 24.10.2017 г. по ч.т.д. № 1765/2017 г., което е влязло в сила на 24.10.2017 г. поради своята необжалваемост. В определението си съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно направено – с отговора на частната касационна жалба, искане за разноски от ответната страна – Г. Т.. Представени са пълномощно за осъществяване на процесуално представителство пред ВКС с упълномощител – молителят в настоящото производство и пълномощник – адв. Д. Ш. – Л., както и договор за правна защита и съдействие от 09.06.2017 г., удостоверяващ платен адвокатски хонорар в размер на 3000 лв.
Правно и фактически необосновано, ответникът по молбата [фирма], счита, че разноски не се дължат, поради това, че липсвали доказателства за заплащането им, тъй като в представеният договор липсвало уточнение на производстото, по което е осъществено представителството. Доводът е фактически неверен – в приложения към отговора на касационната жалба, сключен между ответника и адвокат Д. Ш. – Л. договор, изрично е вписано, че негов предмет е представителство пред ВКС, като същата в резултата на това упълномощаване е подала отговора на частната касационна жалба. В договора също така изрично е посочено, че заплащането на цената на адвокатска защита е осъществена в брой.
С оглед направеното възражение за прекомерност, съдът след като съобрази фактическата и правна сложност на делото, т.е. доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, при наличие на включени и развити множество въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, поставени от частният касатор/ ответник по настоящата молба/, предполагащи отговор и защита, счита че е налице съответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права. С оглед това не следва да бъде намален договорения адвокатски хонорар до нормативно установения минимален размер на адвокатското възнаграждение, съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. Или не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което и заплатеното от молителя адвокатско възнаграждение в размер на 3000лв. следва да бъде възложено в тежест, с оглед изхода на спора, на частният касатор.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, молбата се явява основателна и постановеното определение на ВКС, І т.о. следва да бъде допълнено, в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, като се присъдят разноски в размер на 3000лв.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделениe
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 518/24.10.2017 г. по т.д. № 1765/2017 г. на ВКС, І т.о. в частта за разноските като:
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Г. Т., гражданин на Република Гърция, разноски в размер на 3000 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящата инстанция, по ч.т.д. № 1765/2017 г. на I т.о. ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: