О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
София 02.02.2011 г.
.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 639 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] – София срещу решение №81 от 25.10.2010г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, трити състав, постановено по в.гр.дело №1624/2009г., с което е оставено в сила решението от 21.04.2009г. по гр.дело № 1258/2006г. на С. градски съд. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, с молба да бъде отменено и уважен положителния установителен иск по чл.252 ГПК отм. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че съгласно чл.237, б”к” ГПК отм. потребителите – неизправни длъжници носят отговорност за задълженията си за консумирана топлинна енергия, въз основа на извлечение от сметка, като липсват изисквания извлечението да съдържа определена информация, а при обжалване на определението за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.242 ГПК отм. жалбата може да се основава само на съображения извлечени от актовете по чл.237 ГПК отм., с оглед на което жалбоподателят счита, че разглеждането на касационната жалба от ВКС е по съществен въпрос, както за казуса по конкретното дело, така е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът [фирма] – София в писмено становище счита въззивното решение за правилно и законосъобразно, поради което прави искане за оставяне на касационната жалба без уважение и да се потвърди обжалваното решение. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационна жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от надлежна страна, с представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, поради което същата се явява процесуално допустима.
[фирма] е предявила положителен установителен иск по чл.252 ГПК отм. за признаване за установено по отношение на [фирма], че дружеството му дължи сумата от 13 149.30 лв. по изпълнителен лист от 8.07.2005г. по гр.дело № 3514/2005г. на СРС. Правният интерес от предявяване на установителния иск ищецът обосновава със спиране на изп. дело №32191/2005г. на СИ при СРС по молба на събирателното дружество. СГС е отхвърлил предявения иск. С. е оставил в сила решението, като е приел, че срещу СД е издаден изпълнителен лист на основание чл.237, б”к” ГПК отм. по извлечение от сметка, отразяваща неплатена топлинна енергия за времето от 1.01.2004г. до 30.09.2004г. , че за времето на отчетния период са действали Закона за енергетиката и енергийната ефективност /ЗЕЕЕ/ и Закона за енергетиката / ЗЕ/, като и двата закона предвиждат продажбата на топлинна енергия да се извършва въз основа на писмен договор, при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност / чл.106, т.3 ЗЕЕЕ и чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ/. Тъй като от събраните по делото доказателства не се установява наличието на писмен договор за доставка на топлоенергия за периода от време за вземането, то липсата на валидно основание, счита съдът, прави недопустимо издаването на изпълнителен лист по реда на чл.237 ГПК отм. Доколкото страните са сключили договор за наем за стопански обект, консуматор на топлоенергията – цената по издадения изпълнителен лист, отношенията по повод на исковата претенция следва да бъдат уредени по общия иск ред, а не по реда на чл.237 ГПК отм.
Предпоставка за допускане на въззивното решение до касационно обжалване е да са налице основната и някое от допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК. В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело /т. 1 от ТР № 1 – 2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Изложението за предпоставките за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237 ГПК отм., какъв е обхвата на проверка, която съдът е длъжен да извърши по молбата за издаване на изпълнителен лист, на какви изисквания трябва да отговаря извлечението от сметка, като несъдебно изпълнително основание по чл.237 “к” ГПК отм., обхвата на проверка при подадена жалба срещу издадения изпълнителен лист, не съставляват конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода по конкретното дело. Действително, съгласно чл. 154 от Закона за енергетиката /Обн. – ДВ, бр. 107 от 2003 г./, задълженията на потребителите – неизправни длъжници, и на асоциацията по чл. 151, ал. 1 към топлопреносното предприятие могат да се събират по реда на чл. 237, буква“к“ от Гражданския процесуален кодекс, въз основа на извлечението от сметките на топлопреносното предприятие. Искът по чл.252 ГПК отм. е средство за защита на взискателя срещу длъжника относно вземането по изпълнителния лист. Дали изпълнителното основание е редовно е без значение, защото то ще бъде заместено със съдебното решение, когато искът бъде уважен. Затова производство по установителния иск е безпредметен спорът дали изпълнителния лист е бил издаден правилно и какви са последиците, ако изпълнителния лист не е бил обжалван от длъжника. В производството по иска по чл.252 във връзка с чл.97, ал.1 ГПК отм. взискателят трябва да докаже вземането си, а длъжника възраженията си срещу вземането. Решаващите изводи на съда, за да отхвърли установителния иск, в случая са изведени от конкретните отношения между страните, на първо място от липсата на сключен писмен договор, който да урежда отношенията между доставчик и ползувател на топлоенергия, като основание за снабдяването на ищеца с изпълнителен лист по извлечение от сметка, и на второ място, че отношенията, по повод на дължимата сума, трябва да бъдат уредени на основание създадената между тях облигационна връзка – сключения договор за наемане на оранжерията, консуматор на топлоенергия.
Дори да се приеме, че касаторът е формулир въпрос за предпоставките за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237 б”к” ГПК отм. на основание препращащата норма чл.154 ЗЕ, то не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По изложените от касатора въпроси по приложението на чл.237б”к” ГПК отм. – основанията за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание – извлечение от сметка има установена съдебна практика.
В заключение, след като касаторът не обоснова двете предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК , въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ТК състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №81 от 25.01.2010г. постановено по в.т.дело №1624/2009г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: