О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
София, 20.01.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четиринадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 3305/2015
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, [населено място] против определение № 2330 от 24.08.2015 г. по в. ч. гр. д. № 3331/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 3945 от 29.05.2015 г. по т. д. № 5881/2014 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-10 състав. С първоинстанционния акт, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, в полза на [община], Област В. са присъдени разноски в размер на сумата 13 025.18 лв. поради прекратяване на производството по предявения от същата установителен иск за сумата 183 379.53 лв.
Частният касатор моли за отмяна на въззивното определение като неправилно поради необоснованост и противоречие с процесуалния закон. Счита, че не са налице предпоставките на 78, ал. 2 ГПК за ангажиране на отговорността му за разноски с твърдението, че такива не могат да бъдат присъждани на ищеца при оттегляне на предявения от него иск поради отпадане на правния му интерес, както и че извършените от ответника последващи образуването на делото действия във връзка с преоценка дължимостта на исковата сума от ищеца не могат да бъдат преценявани като признание на иска, в какъвто смисъл е становището на въззивната инстанция.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Следва ли в полза на ищеца да бъдат присъдени разноски при прекратяване на производството по делото; 2. Различно ли следва да бъде третиран въпросът за присъждане на разноските в полза на ищеца в случаите, в които производството е прекратено поради оттегляне на иска от страна на ищеца, с аргумент, че е отпаднал правният му интерес и в случаите, в които производството е прекратено като недопустимо поради липса на правен интерес”. По отношение на тези въпроси се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и/или т. 3 ГПК, като в подкрепа на първото от заявените основания са представени 3 въззивни определения и едно определение на ВКС по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – [община], Област В. – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна, по съображения в писмен отговор от 11.11.2015 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди определението на Софийски градски съд, ТО, VІ-10 състав, с което в полза на ищеца [община], Област В. са присъдени разноски в размер на сумата 13 025.18 лв., направени във връзка с производството по оттегления от него установителен иск за сумата 183 379.53 лв., въззивният съд изцяло е споделил становището на първата инстанция за дължимост на същите. Решаващият състав е приел, че оттеглянето на посочения иск е резултат от предприетите от ответника след завеждане на исковата молба действия, а именно – изпратено изрично писмо до ищеца, че сумата, предмет на тази претенция, няма да бъде за негова сметка, преценявайки тези действия като извънсъдебно признание на предявения иск. С оглед на това е направил извод, че тъй като с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото (нещо повече – същият е оспорил иска в отговора на исковата молба) и че именно предприетите от него впоследствие извънсъдебни действия са довели до отпадане на правния интерес от предявения установителен иск за сумата 183 379.53 лв., то същият следва да поеме отговорността за направените от ищеца разноски във връзка с производството по този иск.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. По отношение и на двата поставени от касатора въпроса не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въпросите са теоретични, а не са отнесени към конкретния случай, спецификата на който е в това, че са налице действия на ответника, водещи до последващо отпадане на правния интерес от предявения установителен иск. Освен това, от начина, по който е поставен първият от двата въпроса, е видно, че отговорът на същия предпоставя произнасяне по основателността на искането по чл. 78 ГПК, т. е. по дължимостта на претендираните разноски, което, с оглед указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е предмет на самия касационен контрол и не може да бъде преценявано едновременно като основание за допускането му. Отсъствието на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК по отношение на втория въпрос произтича и от обстоятелството, че по същия липсва произнасяне в мотивите на обжалвания съдебен акт, доколкото изводът за дължимостта на разноските е направен единствено с оглед конкретните данни по делото от гледна точка предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, без да е провеждано разграничение между включените във въпроса хипотези на прекратяване на производството поради недопустимост на иска или поради оттеглянето му вследствие отпадане на правния интерес от него.
Липсата на задължителната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК обуславя недопускане на касационното обжалване, без да е необходимо обсъждането на конкретно заявените от частния касатор основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и/или 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 2330 от 24.08.2015 г. по в. ч. гр. д. № 3331/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: