О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
София, 20.01.2020година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 664/2019 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Община – [населено място] против решение №2866 от 06.12.2018г. по т.д.2000/2018г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация –Министерство на регионалното развитие и благоустройството, [населено място] е на становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал вероятна недопустимост на постановеното решение, като е развил съображения за това, че въззивният съд отказал да спре производството, с оглед наличие на преюдициален спор между Община Попово и съдружниците в „Красиво Попово” за вземане на възнаграждения от строително-монтажни работи, осъществени по изпълнението на процесния договор. Страната е развила подробно разбиране, че двете дела били свързани помежду си чрез предмета си, поради което съдът, като не уважил искането за спиране на производството, бил постановил недопустимо решение. Поддържано е още, че решаващият състав се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправен въпрос – „за задължението на съда да обсъди всички приети по делото доказателства, установените чрез тях обстоятелства, които са от значение за спорното право и доводите на страните”. Накратко е изброена практика на ВКС. Посочено е, че САС се е отклонил от тази практика, тъй като не бил обсъдил писмо представено пред първостепенния съд, от което се установявало, че „УО на ОПРР неправомерно не направил изявление за удължаване на срока на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, заради обжалването на решението на възложителя за определяне на изпълнител”. Изложено е и разбирането, че този въпрос бил обусловил постановения правен резултат Други доводи не са развити.
Правно несъстоятелно е разбирането на касатора за недопустимост на постановения съдебен акт, поради това, че съдът не е спрял производството по делото до приключването на спор, който страната намира за преюдициален. Обоснован се явява в тази насока изводът на въззивния съд за липса на съотносимост на преюдициалност между разглеждания спор и този третиращ дължимост на възнагражденията за извършените СМР на подизпълнителя по договора.Доколкото дължимостта на претендираните суми по договора от Община Попово се претендират, с оглед изпълнение на сключения с ответника договор, който не включва преценка относно дължимоста на извършените СМР на подизпълнителя от възложителя, като условие за предоставяне на съответните суми по безвъзмездното финансиране, то и възникналия спор между подизпълнителя и възложителя е ирелевантен за основателността, респ. неоснователността на разглеждания правен спор Извън това, правилна е и преценката на решаващият състав и относно това, че осъществените в бъдеще факти, а не тези по реалното изпълнение на Община Попопво, които следва да са били осъществени, за да съставлява основание за изплащане на помощта, не могат да рефлектират върху изхода на спора. С оглед изложеното, правилно е било отказано спиране по реда на чл.229 ГПК.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният въпрос не е релевантен, тъй като въззивният съд е разгледал всички направени във въззивната жалба оплаквания, като по отношение на твърдението, че не бил разгледал конкретно писмо установяващо неправомерност на действията на „УО на ОПРР” представлявало забава на кредитора е довод, който нито е правен в производството, нито има някакво отношение към решаващият в тази насока извод на състава, който е обсъдил твърдяното закъснение в контекста на подадената жалба срещу обявяване на класирането на кандидатите до сключване договора за строителство, като е мотивирал, че същата не представлява по смисъла на чл.10.5 от договора „извънредни обстоятелства” от което е и обосновано, с оглед възприетата в договора дефинитивност на това понятие, липсата на причинна връзка между забавяне сключване на договора за строителство в резултат на обжалването на решението с изпълнението на строителните работи, а оттам и с възможността на ищеца да изпълни задълженията си по договора.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2866 от 06.12.2018г. по т.д.2000/2018г. на Софийски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: