7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
София, 21.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора … ….…………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. дело № 304 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1468 от 10.ІІ.2012 г. на Д. Й. Д. от [населено място], [община], област Стара Загора, подадена чрез двамата негови процесуални представители по пълномощие от САК, против решение № 1969 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 2-ри с-в, от 11.ХІ.2013 г., постановено по гр. дело № 944/2013 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 78/16.ІІІ.2012 г. на Старозагорския ОС по т. д. № 149/2011 г. в обжалваната негова част: досежно признаването за установено в пр-во по положителен установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че [фирма]-София е титуляр на вземане срещу настоящия касатор в размер на 1 171 824.34 евро – сума, представляваща част от посочената в процесния запис на заповед от 6.ХІІ.2007 г., а именно 1 980 000 евро и ведно със законната лихва върху първата главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК (21.ІХ.2010 г.) срещу този авалист и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на касатора Д. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Д. Д. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че атакуваното въззивно решение съдържало „произнасяне” по следните четири правни въпроса, както следва:
1./ Когато предмет на положителния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, е изпълняемо право, длъжен ли е решаващият съд да изследва както формата и съдържанието, респ. валидността на несъдебното изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителния лист, но така също и съдържанието и валидността на самото изпълняемо право?
2./ Отказът на решаващия съд да обсъди релевирани доводи и възражения, свързани с изпълняемото право и с процесния запис на заповед, както и отказът да бъде изследвано задължението – чрез назначаване на икономическа експертиза, съставлява ли грубо нарушение на съдопроизводствените правила?
3./ Дали положеният печат на дружеството до имената на авалиста, които съвпадат с тези на управителя му, има обвързваща доказателствена сила по отношение на това кой е действителният поръчител – физическото лице или „управителя на юридическото лице”?
4./ Представлява ли предоставянето за подпис на бланков запис на заповед, т.е. без предварително отбелязване на основни реквизити, недобросъвестност от страна на длъжностно лице на банката кредитор и води ли това до извод за приложение на разпоредбата на чл. 464 ТЗ (за т. нар. „бланков менителничен ефект”)?
В това изложение към жалбата по чл. 284, ал. 3 ГПК обаче, липсват конкретни доводи, разграничаващи кой от релевираните общо 4 въпроса е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а се поддържа от касатора общо твърдение за постановяване на атакуваното въззивно решение както в противоречие с практиката на ВКС, но така също „и в противоречие с практиката на другите съдилища”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация [фирма]-София писмено е възразила чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за неговото потвърждаване, а също и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на сумата от 5 033 лв. (пет хиляди тридесет и три лева).
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на Д. Й. Д. от [населено място], [община], област Стара Загора ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. по тълк. дело № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Въпрос № 2 от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба очевидно няма такова естество, а погрешното отъждествяване на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК с основание за допустимост на касационния контрол обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Въпрос № 1 също не е част от предмета на спора по дело, заведено по положителен установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, след като издаването на изпълнителния лист винаги предпоставя заповед за изпълнение на парично задължение, а не това да става директно въз основа на някой от документите, лимитативно изброени в текста на чл. 417 ГПК. Докато въпрос № 3 от изложението на Д. към жалбата му не само че никога не е бил част от предмета на спора по делото, но и е лишен от смисъл, щом като в процесния случай управител на юридическото лице [фирма]-гр. Ст. Загора е онова физическо лице, което е едноличен собственик на неговия капитал, респ. – и пазител на печата на д-вото. Ноторно е, че в разпоредбите на ТЗ никъде не се поставя изискване за легитимация на търговците да се полага и печат, наред с подписа на представляващия. В заключение, що се отнася до формулирания от касатора въпрос с пор. № 4 – досежно бланковия характер на менителничния ефект, ще следва да се посочи, че извън възражението си за нередовност на процесния запис на заповед от външна страна, то както в първоначалния, така и в допълнителния си отговор по исковата молба на Банката, Д. не е повдигал въпрос за недобросъвестно придобиване на ценната книга от банката поемател или при проявена от нейни длъжностни лица груба небрежност. Следователно и този въпрос не е бил надлежно включен в предмета на спора по делото.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК и с оглед направеното изрично искане от страна на ответната по касация кредитна институция за присъждане на разноски, представляващи дължимото й на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение, касаторът Д. Й. Д. от [населено място], [община], област Ст. Загора ще следва да бъде осъден да заплати на тази банка сума в размер на 5 033 лв. (пет хиляди тридесет и три лева).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 555 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 2-ри с-в, от 11.ХІ.2013 г., постановено по т. д. № 944/2013 г.
О С Ъ Ж Д А Д. Й. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община], област Стара Загора – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 и 8 ГПК – да заплати на ответната по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 5033 лв. /пет хиляди тридесет и три лева/, представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 304 по описа за 2014 г.