О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№45
гр. София, 22.02.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 470 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 11309/12.12.2015г. на И. В. Д., подадена чрез адв. Н. и адв. К., срещу определение № 416/04.12.2015г. постановено по ч.гр.д. № 364/2015 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 6 от 26.10.2015г. на Бургаски окръжен съд по ч.гр.д. № 934/2009г. за оставяне без уважение искането за отмяна на допуснатото по делото обезпечение на бъдещ иск по чл.28 З. /отм./.
В подадената частна жалба са направени оплаквания, че определението е постановено в противоречие с императивната разпоредба на чл. 121, ал.4 от Конституцията на РБ, тъй като липсват мотиви, от които да стане ясно защо съдът приема, че производството по делото следва да продължи по реда на отменения закон. Изложено е разбирането, че исковата молба за отнемане на имуществото е следвало да бъде предявена не по-късно от три месеца след налагане на обезпечителните мерки и че се извършва дискриминация по имуществен признак. Иска се да бъде отменено обжалваното определение и постановен нов акт, с който да бъдат отменени допуснатите обезпечения.
Ответникът К., чрез процесуалния представител Р. И., гл. инспектор-юрист в ТД [населено място], изразява становище, че правилно съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя, тъй като по делото не се представят доказателства за влязла в сила присъда на наказателния съд, с която ответникът да е признат за виновен в извършеното престъпление и срокът за предявяване на иска не е изтекъл.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК. Атакуваният акт подлежи на касационно обжалване предвид особената разпоредба на чл.23, ал.2 З. (отм.), приложима в случая съгласно §5 от ПЗР З., доколкото производството е по молба за отмяна на обезпечения на бъдещ иск по чл.28, ал.1 З. (отм.), допуснати с определение на Бургаски окръжен съд от 10.12.2009г.
С молба от 22.05.2015г. И. Д. е поискал на основание чл. 74, ал.4 З. да бъдат отменени наложените спрямо него обезпечителни мерки – възбрани и запори, тъй е изтекъл тримесечния срок, посочен в чл. 74, ал.1 от посочения закон. С определение от 26.10.2015г. по гр.д. № 943/2012г. Бургаски окръжен съд е оставил искането без уважение като е изложил съображения, че обезпечението е допуснато по З./отм./ и срокът за предявяване на бъдещия иск тече от влизане в сила на присъдата, а такава не е постановена. Този закон остава приложим, независимо от приемането на новия З., тъй като по силата на преходната разпоредба на §5 от ПЗР неприключилите проверки и производства се довършват по досегашния ред.
С обжалваното определение Бургаски апелативен съд е потвърдил акта на първата инстанция като отново е споделил съображенията както за приложимостта на отменения закон, така и за липсата на предпоставки за отмяна на допуснатото обезпечение, тъй като определеният срок за предявяване на иска не е започнал да тече.
При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд намира, следното:
С разпореждане от 22.12.3015г., получено от жалбоподателя на 04.01.2016г., въззивният съд е дал изрични указания за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В изпълнение на разпореждането жалбоподателят е представил, чрез своите пълномощници, „бележки“ с вх. № 112/06.01.2016г. Тези бележки не съдържат правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е от значение за решаването на делото и по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. В тях са изложени съображения в подкрепа на поддържаната теза, че наложените обезпечителни мерки траят необосновано дълго, че сега действащия З. предвижда искът да се предяви в тримесечен срок от налагане на обезпеченията и че не е налице висящо производство, което да обуславя приложимост на отменения закон.
Обжалваното определение е такова по чл.274, ал.3, т.2 ГПК и подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Според разясненията, дадени в Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен от съда в обжалвания акт. Този въпрос представлява общо основание за достъп до касационен контрол и определя рамките за селектиране на касационните жалби, като непосочването му е достатъчно, за да бъде отказан касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в случая не са изложени и никакви допълнителни основания по чл. 280, ал.1,т.1, т.1-3 ГПК/. Изложените от частния жалбоподател оплаквания са за неправилност на въззивното определение, но не са основания за допускане на касационно обжалване. Дори да се приеме от изложените в жалбата и в бележките обстоятелства, че се повдига въпросът дали по отношение на отмяната на обезпечителната мярка е приложим новия Закон за отнемане на незаконно придобито имущество, то разрешаването на този въпрос не обуславя достъп до касационен контрол. Видно от мотивираното искане на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, подадено на 09.12.2009г. и от приложеното към него Решение на Комисията от същата дата, че срещу И. В. Д. е образувано производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и е извършена проверка на имуществото му, т.е. именно това е висящото производство, започнало по отменения закон, което обуславя продължаването му по реда на този закон съгласно §5 ПЗР З..
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 416 от 04.12.2015г. постановено по ч.гр.д. № 364/2015г. на Бургаския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: