О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
С., 23.01. 2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2835/2017 г. по описа на ІV г.о.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. В. В., [населено място], приподписана от адвокат К. Г., срещу въззивно решение № 1728 от 16.03.2017 г. по в. гр. дело № 11092/2016 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 11868 от 27.07.2016 г. по гр. дело № 13154/2016 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решиение са отхвърлени предявените от Р. В. В. срещу Софийския градски съд обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ със заповед № 81/11.01.2016 г. на председателя на СГС; чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на длъжността заемана преди уволнението – „съдебен помощник в СГС“ и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – за заплащане на сумата от 7 194.66 лв. – обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето на оставане без работа за периода 11.01.2016 г. – 11.07.2016 г.
Ответникът по касационната жалба Софийски градски съд оспорва жалбата и излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване. Претендират се направените по делото разноски.
В. съд е приел за установено, че е налице основанието, посочено в заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, а именно – липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на възложената му по закон и с длъжностната характеристика работа, както и че това безвиновно обективно състояние на липса на качества не е инцидентно, а е с трайно проявление. В заповедта за уволнение са описани липсващите качества на ищеца, като те могат да бъдат разграничени в две групи: 1/ недостатъчни познания на нормативната уредба и недостатъчни знания в областта на задължителната и константна съдебна практика в съответната област на правото, в която работят подпомаганите от ищеца съдии и 2/ липса на практически умения – липса на способност за самостоятелна работа – способност за анализ и решаване на правни казуси и умение за изготвяне на проекти за съдебни актове – диспозитиви. Заповедта е мотивирана. Липсата на посочените в заповедта качества – правни знания /както на нормативните актове, така и на задължителната съдебна практика/ и уменията за приложимостта им в практиката, представлява обективно и трайно състояние, поради което са налице всички елементи от фактическия състав на уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. За неоснователно е прието възражението на ищеца за нарушено право на защита, основано на твърдението за „дописване мотивите“ на спорната заповед“ от страна на първоинстанционния съд. Уволнителното основание е достатъчно конкретно и ясно индивидуализирано в оспорваната заповед, за да може ищецът да упражни правото си на защита и съответно – съдът да провери законността на уволнението. Начинът и редът, по който ответникът-работодател е установил липсата на качества не рефлектират върху самото основание и не са елемент от фактическия му състав, поради което и не са задължителен реквизит на заповедта за уволнение, като част от мотивите и. Неоснователно е и възражението на ищеца за неправилно отъждествяване с обжалваното решение на качествата, необходими за ефективно изпълнение на длъжността и притежаваните знания. Недостатъчните професионални знания /в конкретния случай правни знания – на нормативните актове и съдебната практика/ и практически умения /липса на способност за самостоятелен анализ и способност за самостоятелна работа/, без значение на какво се дължат, се квалифицират именно като обективно състояние на служителя, представляващо пречка за ефективно изпълнение на трудовите му задължения и когато това състояние е трайно – е налице безвиновното основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. По делото е представен протокол от 23.12.2015 г. на комисията, назначена със заповед от 17.12.2015 г., в който са посочените определените точки за верен отговор на всеки един от въпросите на теста, при съобразяване на правната им сложност, както и начинът на приравняване на получения краен резултат към показателите на чл. 160, ал. 1 П.. При съпоставка на теста, изпълнен от ищеца, и приетите от работодателя критерии с протокола на комисията е видно, че правните знания на ищеца и уменията за практическото им приложение са много под средното ниво. При приети от комисията максимален брой точки 4 /като показател по чл. 160, ал.1 от П./, отговарящи на съответния брой точки, съобразно верните отговори на въпроси от теста, ищецът е получил 1 точка /съответстваща на достигнатите от него 14т. на теста, съобразно броя и сложността на въпросите, на които е даден верен отговор на теста, при максимално възможен брой точки 34/. Отговорите на теста, изпълнен от ищеца и определените от комисията точки, съответстващи на тези отговори, не са оспорени от него. Така полученият минимален резултат очевидно представлява най-ниското ниво на правни знания и практически умения, които не са достатъчни за ефективно изпълнение на трудовата функция. Предвид резултатите от теста, изпълнен от Р. В. и като са отчетени критериите за оценяване, които са общи и еднакви за всички лица, заемащи длъжността „съдебен помощник“, а не са изготвени и приложени индивидуално само по отношение на ищеца, въззивният съд е приел, че така доказаното с попълнения от него тест най-ниско ниво на притежавани правни знания и умения за приложението им в практиката, с оглед приетите от работодателя критерии /оценени с 1/, не покрива изискуемото ниво на правни познания и умения, необходимо за ефективно изпълнение на трудовите функции. В съответствие с принципа за добросъвестно упражняване на правата, залегнал в чл. 8, ал. 1 КТ, извършената от работодателя проверка на качествата на всички служители, заемащи длъжността „съдебен помощник“, е ограничена до притежаваните от тях правни знания и практически умения в съответната област на правото, в която работят подпомаганите от тях съдии и не включва проверка на знанията извън тази област. Дори да бъде прието, че представеният по делото болничен лист и заключението на СМЕ установяват проявление на вирусна инфекция при ищеца към момента на провеждане на теста, преценката дали здравословното му състояние ще попречи на проверката на знанията му чрез участие в теста е била негова и очевидно той е преценил, че е в състояние да се справи с изпълнението на теста, след като е взел участие в него, а не се е възползвал от правото си да ползва отпуск за временна нетрудоспособност. Характерът на спорните качества в конкретния случай е такъв, че липсата им към момента, в който е установена от работодателя /датата на провеждане на теста/ не могат да обосноват извод за инцидентност. Липсата на качества и в предходен момент се потвърждава и от представените по делото проекти на съдебни актове, изготвени от ищеца в периода 2014-2015 г. В. съд е изградил изводите си с оглед на всички писмени и гласни доказателства, като е направен обстоен анализ на показания на свидетелите Д. и А., които потвърждават изводите за трайна липса на качества.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът е изложил съображения за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1/ Допустимо ли е от процесуална страна тричленен съдийски състав на работодателя Софийски градски съд да разглежда делото по същество? При направените самоотводи на много съдии по делото, не е ли било редно целият състав на СГС да бъде отведен и делото да бъде разпределено от ВКС на друг равностоен окръжен съд; 2/ Допустимо ли е съдилищата да дописват в съдебна фаза заповедта за прекратяване на Р. В. поради липса на качества по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ; 3/ Ако работодателят не е възприел определени обстоятелства и не ги е имал предвид при прекратяване на трудовото правоотношение, може ли съдът (като първа и като въззивна инстанция) да ги допълва към предмета (съдържанието) на уволнителната заповед; 4/ Предвидената в ЗСВ атестация на съдебен помощник има ли отношение при преценка качествата на В. или само внезапен тест (без критерии за оценка на знанията) е единственият и адекватен способ за преценка на знанията и уменията на служителя; 5/ Кое е правното основание атестация, предвидена в закон да бъде обявявана за ирелевантна от съда и да бъде замествана от произволен тест на работодателя; 6/ Преценката на работодателя, респ. на съда при прилагане на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ не трябва ли да отчита постоянна тенденция на отсъствие на знания, умения, работа в екип и самостоятелно; 7/ При наличие на заболяване и представен болничен лист и СМЕ, която доказва категорично симптоми на заболяване, което влияе на преценката за явяване на работа и на резултата от теста, следва ли да се зачита като адекватна волята на служителя да участва в теста; 8/ След като обективното здравословно състояние се отразява в решаването на теста и на преценката за пренебрегване на предписанието на медицинските органи от значение ли са резултатите от теста и последните могат ли да послужат като основание за прекратяване на правоотношението по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.
С оглед шестия поставен въпрос са представени две решения на ВКС по чл. 290 ГПК – решение № 150 от 11.06.2015 г. по гр. дело № 5166/2014 г. на ІІІ г.о. и решение № 247 от 14.01.2013 г. по гр. дело № 1257/2013 г. на ІІІ г.о., за които касаторът твърди, че са в противоречие с останалата практика на ВКС и с цитираните от въззивния съд решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение № 1728 от 16.03.2017 г. по в. гр. дело № 11092/2016 г. на Софийския градски съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. М. или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни.
Първият повдигнат въпрос е неотносим, защото според установената практика, съдебен акт, постановен от съдебен състав, по отношение на когото са били налице основания за отвод, не е нито нищожен, нито недопустим. Този акт, ако са налице основания за отвод, може да е само неправилен поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Вероятната неправилност на акта обаче не може да е основание за допускане на касационното обжалване, такова основание е само вероятната му недопустимост, а такава в случая не е налице. Въпросите №2 / и 3/ и 6/ са правноирелевантни, тъй като въззивният съд е приел, че заповедта за уволнение е мотивирана съобразно изискванията на задължителната съдебна практика. Според последната основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.5 КТ е липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. Това най-общо означава липса на професионални качества, т.е. на професионални знания, умения и навици на работника или служителя, необходими за изпълнение на възложената му работа. Без значение са конкретните причини за това – недостатъчно образование или опит, недостатъчни природни дадености или други. Работодателят трябва да докаже конкретната липса на качества на уволнения работник или служител. Заповедта за уволнение в случая задължително трябва да бъде мотивирана. Не съществува възможност празнотите в заповедта за уволнение да бъдат попълвани в хода на съдебното производство. Когато работодателят е уволнил работника или служителя на това основание той трябва да посочи кои качества липсват на работника, за да е възможна проверката дали тези качества в действителност са необходими и дали наистина те отсъстват у работника. Липсващите качества може да бъдат посочени както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на работника документ. Изричното посочване на отделните качества не е необходимо, ако е посочен начинът, по който работникът се справя с възложената работа и/или са посочени задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. Въпроси 4/ и 5/ също са неотносими, защото въззивният съд е съобразил практиката на ВКС, че липсата на качества може да се установява с всички доказателствени средства, а според представения от ищеца атестационен формуляр за последната година оценката му е задоволителна, при скала от отлична, много добра, добра, задоволителна и слаба. Последните два въпроса представляват по същество твърдения на ищеца. След подробен анализ, извършен от вззивния съд, е направен обоснован извод, че същите не са доказани, и обективното здравословно състояние на ищеца не е възпрепятствало участието му в теста.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1728 от 16.03.2017 г. по в. гр. дело № 11092/2016 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.