3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
Гр. София,23 април 2018 г.
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, в закрито заседание на 12.04.18 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ТАНЯ КУЦАРОВА
МИРА РАЙЧЕВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №41/18 г., намира следното:
Производството е по чл.135, ал.4 АПК.
Повдигнат е спор между Районен съд Лом и Административен съд Монтана за подсъдността на жалба, подадена от Ю. К. в качеството му на управляващ и представляващ [фирма], [населено място] против мълчалив отказ на началника на о.с.по з./ОСЗ/, [населено място] за изпълнение на административна услуга – регистриране на договори за отдаване под наем на земеделски земи по заявление Вх. №1942/7.08.17 г. и заявление – допълнение по чл.71, ал.5 ППЗСПЗЗ от същата дата.
Първоначално делото по жалбата е заведено под №570/17 г. в административен съд Монтана, който с определение от 16.01.18 г. е приел, че спорът не му е подсъден. Посочил е, че процесният случай попада в изключението на пар.19 от ПЗР на ЗИДАПК, който въвежда специални правила за родовата подсъдност на дела с предмет административни актове, издадени по реда на ЗСПЗЗ и отказите за издаването им и тази подсъдност не може да се изменя по волята на страните или на административния орган. Процесният отказ е на поземлен орган, при и по повод упражняване на правомощията му на такъв за водене на регистър на земеделските имоти, уредени изрично в специалния закон – чл.37б, ал.1 ЗСПЗЗ и чл.60, ал.6, т.12 от ППЗСПЗЗ. Отказът по предмет и естество попада в приложното поле на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, затова при определяне на компетентния за разглеждане на делото съд е приложимо правилото на пар.19 от ПЗР на ЗИДАПК, според което спорът е подсъден на районния съд. По тези съображения административният съд е изпратил делото за разглеждане от районен съд Лом.
Районен съд Лом е приел, че не е компетентен да разгледа делото и е повдигнал процесния спор за подсъдността му. Посочил е в определение от 5.02.18 г. по образуваното гр.д. №163/18 г. по описа на съда, че в случая се касае за отказ да бъде извършена от ОСЗ административна услуга по регистрация на наемен договор с предмет земеделска земя. Отказът засяга правната сфера на жалбоподателя и представлява административен акт по см. на чл.21, ал.1 АПК. За самия отказ от извършване на административна услуга по см. на пар.1, т.2 от Закон за администрацията липсва изричен нормативно уреден ред за обжалване, поради което разпоредбата на пар.19 ЗЗР на ЗИД АПК, ДВ бр.39/11 г., е неприложима, а следва да се приложи общият ред на чл.128 АПК. Затова компетентен да разгледа жалбата е административният съд. Позовал се е на постановеното в този смисъл опр. на ВКС и ВАС по адм. дело №66/17 г., като е посочил, че има и практика в обратния смисъл.
Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС, за да се произнесе по спора за подсъдност, намира следното: С пар.8 ПЗР АПК правилата на производствата за издаване на индивидуални административни актове и обжалването им по административен и съдебен ред изрично бях посочени като приложими и по отношение на административните услуги, ако в специален закон не е предвидено друго. До приемането на пар.19 ПЗРЗИД АПК, обн.ДВ бр.39 от 20.05.2011 г., подсъдността на споровете във връзка с извършване на административни услуги, както и отказите за извършването им бе на административните съдилища по силата на чл.128, ал.1, т.1 АПК. С приемането на пар.19 ПЗР ЗИДАПК бе направено отклонение от общото правило, отнасящо се до индивидуалните административни актове и отказите за издаването им по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му. С изключение на актовете, издадени от министъра на земеделието, храните и горите, всички останали индивидуални административни актове могат да се обжалват пред районния съд по местонахождението на имота по реда на АПК. Водещ елемент при определянето на компетентния съд за разглеждане на споровете е материалният закон, по който е издаден индивидуалният административният акт, а не неговият вид. Ако актът или отказът за издаването му са по прилагането на ЗСПЗЗ и правилника му, то компетентен да се произнесе по тяхната законосъобразност е районният съд по местонахождението на имота. Същото важи и за административните услуги, които са дължими по силата на същия закон и правилника за прилагането му, както и за отказите за извършването им.
Отказът за регистриране на договори за наем на земеделски земи, представени пред ОСЗ на основание чл.37б ал.1 ЗСПЗЗ, е отказ за извършване на административна услуга по смисъла на пар.1 т.2 б.”В” ЗА. Тази услуга е предвидена в ЗСПЗЗ, затова компетентен да се произнесе по законосъобразността на отказа е районният съд по местонахождение на имота, на основание пар.19 ал.1 ПЗР ЗИДАПК (ДВ бр.39/ 20.05.2011 г.).В този смисъл са постановените наскоро по реда на чл.135, ал.4 АПК за подобни случаи определения на петчленни смесени състави на ВКС и ВАС по гр.д. №13/18 г. и гр.д №12/18 г.
По изложените съображения петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по подадената от [фирма], [населено място], жалба ПО -399/1.12.17 г. срещу мълчалив отказ на началника на О.с.„З.” – [населено място] да извърши поисканото със заявление №1942/ 07.08.2017 г. и заявление – допълнение по чл.71, ал.5 ППЗСПЗЗ от дружеството – жалбоподател регистриране на договори за наем на земеделски земи, е Ломски районен съд.
На Административен съд – Монтана да се изпрати препис от определението за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
3. 4.