О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
гр.София, 29.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и седми януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 295/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ю. Х. Б. срещу определение на Кюстендилски окръжен съд № 896 от 29.10.2015 г. по ч.гр.д.№ 547/ 2015 г., с което е потвърдено определение на Дупнишки районен съд от 24.09.2015 г. по гр.д.№ 1434/ 2015 г. и по този начин е прекратено производството по предявените от жалбоподателката искове против [фирма] за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 13/ 18.06.2015 г. на управителя на [фирма], за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „продавач консултант” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 2 472 лв. Определението е постановено на основание чл.126 ал.1 ГПК – поради това, че пред същия съд е образувано (преди прекратеното) друго дело (гр.д.№ 1084/ 2015 г.) за отмяна на наложеното със заповед № 1/ 18.06.2015 г. на управителя на [фирма] дисциплинарно наказание „уволнение” на жалбоподателката, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „продавач консултант” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 2 472 лв.
Жалбоподателката поддържа, че първоинстанционното определение е неправилно, тъй като законосъобразността на заповед № 13/ 18.06.2015 г. на управителя на [фирма] не е предмет на производството по гр.д.№ 1084/ 2015 г. на Дупнишки районен съд. Счита, че тази заповед не може да бъде отменена с решението по висящото производство, а това обуславя допустимост на иска, с който се иска отмяната й в настоящето (прекратено с обжалваното определение) производство. Поради това моли за отмяната на въззивния акт, а като основание за допускането му до касационно обжалване сочи процесуалноправния въпрос налице ли е обективен идентитет по смисъла на чл.126 ал.1 ГПК при искове, с единият от които се оспорва заповед за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение”, а с другият се оспорва заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, като двете заповеди са с различен номер и са връчени на работника по различно време. Счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
За да потвърди обжалваното пред него първоинстанционно определение, въззивният съд приел, че ищцата, в качеството й на работник по трудово правоотношение, е атакувала в отделни производства две заповеди на работодателя. По първото дело (гр.д.№ 1084/ 2015 г. на Дупнишки районен съд) е оспорена заповед № 1/ 18.06.2015 г. на управителя на [фирма], с което на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, а по второто (гр.д.№ 1434/ 2015 г. на Дупнишки районен съд) е атакувана заповед № 13/ 18.06.2015 г. на управителя на [фирма], с което трудовото й правоотношение е прекратено поради наложеното с предходната заповед наказание. И по двете дела са заявени искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „продавач консултант” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа. При тези констатации въззивният съд извел от правна страна, че между двете дела е налице обективен и субективен идентитет, защото заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и тази за прекратяване на трудовото правоотношение поради уволнението са единен акт на работодателя и законността му следва да бъде разгледана в едно, а не в отделни производства.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният от жалбоподателката процесуалноправен въпрос обуславя обжалвания акт, но няма претендираното от нея значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, такова значение би имал въпрос, по който няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се промени или осъвремени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като по поставения въпрос има установена практика, която не се нуждае от промяна. Върховният касационен съд приема по реда на чл.290 от ГПК (срв. решение № 43/ 10.02.2014 г. по гр.д. № 4082/ 2013 г., IV г.о., решение № 10/ 04.07.2011 г. по гр.д.№ 533/ 2010 г., I. г.о., решение № 277/ 09.10.2012 г. по гр.д.№ 1579/ 2011 г. и др.), че прекратяването на трудовото правоотношение с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” настъпва от момента на връчване на писменото волеизявление на работодателя. Няма значение дали в писмения акт изрично е посочено, че се прекратява трудовото правоотношение – то се прекратява дори нищо друго да не е посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Съответно, ако впоследствие бъде издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, тя би имала само констативен, но не и конститутивен ефект. Съдът, сезиран с иск за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание, признава уволнението за незаконно, независимо от това, дали е издадена допълнителна констативна заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и дали тя е оспорена изрично от работника. Съответно оспорването на констативната заповед в отделно производство, след като е бил предявен иск за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и производството по него е висящо, е недопустимо на основание чл.126 ал.1 ГПК. По-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Даденият от въззивния съд отговор на поставения правен въпрос съответства на установената практика, по въпроса не е налице никоя от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК, поради което няма основание за допускане на касационния контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Кюстендилски окръжен съд № 896 от 29.10.2015 г. по ч.гр.д.№ 547/ 2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: