О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 45
гр.София, 29.01.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и пети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 139 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е разпореждане № 173/ 06.12.2017 г. по ч.гр.д. № 2282/ 2017 г., с което друг състав на ВКС, ГК, Трето отделение е върнал частна жалба вх. № 9718/ 12.09.2017 г. на основание чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК е върнал частна жалба вх. № 9718/ 12.09.2017 г. на Н. М. Н. срещу определение № 272/ 24.07.2017 г. по същото дело.
Разпореждането се обжалва с частна жалба вх. № 459/ 15.01.2018 г., поправена с частна жалба вх. № 2767/ 16.03.2018 г. и вх. № 2768/ 16.03.2018 г., от Н. М. Н. с довод за незаконно прилагане на санкционната последица на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК поради: 1) постановяването му в закрито, а не в открито съдебно заседание, 2) основания за отвод на съдията-докладчик; 3) ненадлежно връчване на съобщението с указанията по разпореждане от 18.09.2017 г. за поправяне на нередовностите на частна жалба вх. № 9718/ 12.09.2017 г. (представителната власт на адвокат Н. Х. М. била прекратена) и 4) пренебрегнати уважителни причини за продължаване на срока за изпълнение на указанията.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната жалба с допустим предмет (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК), поставена в компетентност на настоящия, „друг“ по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК състав на ВКС, при спазен срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК и всички останали процесуални предпоставки за нейната редовност и допустимост. Частната жалба е неоснователна при следните съображения:
С определение № 272/ 24.07.2017 г. по ч.гр.д. № 2282/ 2017 г. ВКС, Гражданска колегия, Трето отделение в състав, различен от настоящия, е оставил без разглеждане частна жалба вх. № 4501/ 2017 г. на Н. Н., по която е било образувано частното гражданско дело.
С частна жалба вх. № 9718/ 11.09.2017 г. Н. Н. обжалва това определение. Тази частна жалба е с недовършено съдържание, не е подписана (представени са само нейните първа и втора страница) и е липсвал документ за плащане на дължимата (проста) държавна такса от 15.00 лв. по сметка на ВКС.
Поради това настоящият състав приема, че е била нередовна, а в правилното приложение на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2, вр. чл. 260, т. 3, т. 4 и 7, вр. чл. 261, т. 4 ГПК, вр. чл. 19 от Тарифата за държавните такси по ГПК, с разпореждане от 18.09.2017 г. съдията-докладчик е дал необходимите указания и 1-седмичен срок за тяхното изпълнение.
Разпореждането е връчено на 14.10.2017 г. на адв. Н. М.. Със заявление от 23.10.2017 г. Н. Н. е поискал продължаване на 1-седмичния срок, като се е позовал на заболяване, възпрепятстващо го да ги изпълни. Към заявлението е представил болничен лист.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че със заявлението Н. Н. е удостоверил знание за разпореждането от 18.09.2017 г. Следователно дори да е била прекратена представителната власт на адв. Н. М., на която разпореждането е било връчено, то се смята за надлежно извършено на 23.10.2017 г. – датата, на която съдържанието му „действително е достигнало до адресата“ (фикцията на чл. 54 ГПК). Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че не е започвал да тече 1-седмичният срок за изпълнение на дадените указания.
Срокът е с начало 23.10.2017 г. С разпореждане от 24.10.2017 г. искането по заявлението е уважено, а срокът е бил продължен с един месец (чл. 63 ГПК). Правилността на това разпореждане не подлежи на инстанционен контрол, но настоящият състав го обсъжда, само за да квалифицира като неверни твърденията на жалбоподателя, че предходният състав на ВКС е пренебрегнал уважителната причина, която обективно го е възпрепятствала да изпълни дадените указания.
Законът не предвижда съобщаване на разпореждането по чл. 63 ГПК, а на 24.11.2017 г. (петък) е изтекъл и продълженият 1-месечен срок. И в неговите граници са останали неизпълнени указанията за поправяне нередовностите на частната жалба. Следователно в правилното приложение на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК предходният състав на ВКС я връща с разпореждането, което се обжалва пред настоящия.
Неоснователен е и доводът, че то подлежи на отмяна, защото е постановено от съдия-докладчик, спрямо когото има основание за отвод. Участието на съдията-докладчик по други дела на Н. М. Н. или обстоятелството, че се бил отстранил от тяхното разглеждане, не покриват никое от основанията по чл. 22 ГПК. Втори е въпросът, че тези твърдения на жалбоподателя са и недоказани.
Съгласно чл. 278, ал. 1 ГПК, частните жалби се разглеждат в закрито съдебно заседание. Същият е и редът, по който съдът извършва действията по тяхното администриране (движение) и прилага санкционните последици от бездействието на страните при участието им в този процес; включително и тежестта по чл. 275, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 2, т. 2 ГПК – връщане на частната жалба с непоправени (в срок) нередовности. Това разрешение на законодателя има конституционно основание. Съгласно чл. 121, ал. 3 КРБ, разглеждането на делата във всички съдилища е публично, освен когато законът предвижда друго. Следователно съдията-докладчик е спазил надлежния ред, като е постановявил обжалваното разпореждане в закрито съдебно заседание. Изводът следва и от обстоятелството, че при провеждането на този ред не е било нарушено правото на защита на жалбоподателя. Предприетите от него действия не са налагали открито съдебно заседание.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 459/ 15.01.2018 г., поправена с частна жалба вх. № 2767/ 16.03.2018 г. и вх. № 2768/ 16.03.2018 г., от Н. М. Н. срещу разпореждане № 173/ 06.12.2017 г. по ч.гр.д. № 2282/ 2017 г. на ВКС, Гражданска колегия, Трето отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.