О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
София, 03.02.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова ч. гр. дело № 2108/2008 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал.3,т.1 ГПК вр. чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. С. Д. и Д. И. Д. ,гр. Варна, срещу определение на Варненския окръжен съд от 09.09.2007г. по гр. д. №1955/2008г., с което е оставено в сила определение от 09.07.2008г. по гр.д. № 4772/2006г. на Варненския районен съд, с което делото в частта относно предявения обратен иск е изпратено по подсъдност на Варненския окръжен съд.
Жалбоподателят излага доводи за наличие на основания за допускане на обжалване пред Върховния касационен съд по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В обжалваното определение има произнасяне по съществен процесуален въпрос относно определяне на подсъдността по предявен обратен иск, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според жалбоподателите е неправилен изводът на въззивния съд, че наличието на обусловеност на предявения обратен иск от изхода на главния иск, не обосновава извод за преодоляване подсъдността поради връзка между делата.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното определение Варненският окръжен съд е установил, че производството по делото пред районния съд е образувано по отрицателен установителен иск за право на собственост върху недвижим имот. След привличане на трето лице помагач – праводател на ответника по договор за покупко-продажба на имота, последният е предявил обратен иск за заплащане на 35 205 лева, представляваща продажната цена. Въззивният съд е приел, че предявяването на обратен иск срещу третото лице помагач не дерогира правилата за родовата подсъдност, поради което на основание чл.104, т.4 ГПК родово компетентен да го разгледа е Варненският окръжен съд.
Според разпоредбата на чл.274, ал.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Изложените от жалбоподателя аргументи относно приложимостта на основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не обосновават допускане на касационно обжалване на това основание – разгледаният от въззивния съд съществен процесуалноправен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. да е от значение за еднообразното тълкуване на закона и отстраняване на противоречива съдебна практика, или пък при липса на уредба относно реда за защита правата на жалбоподателя, изискваща тълкуване на закона с цел отстраняване на непълноти на правните разпоредби. Посоченият като съществен процесуалноправен въпрос относно прилагане правилата на родовата подсъдност по отношение на обратния иск не е съществен за разглеждания казус. Това е така, защото предявеният иск за заплащане на парична сума, представляваща заплатената от ответника по първоначалния иск цена на третото лице помагач по придобивната сделка, не е обратен иск по смисъла на чл.219, ал.3 ГПК/2007г./. Заведеният срещу ответника по делото иск е за установяване правото на собственост върху недвижимия имот и предявеният от него срещу третото лице помагач паричен иск не е регресно притезание, макар правото, предмет на първоначалния иск да е преюдициално. Ето защо изложените в частната жалба доводи за наличие на обусловеност на предявения обратен иск от изхода на главния не може да обоснове извод за предявени регресни права. Оттук следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за разглеждане на частната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на атакуваното определение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 09.09.2007г. по гр. д. №1955/2008г. на Варненския окръжен съд по частна жалба на И. С. Д. и Д. И. Д. ,гр. Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.