О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
С., 03.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 01.02.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 34/2012 година
Производството е по член 274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба,подадена от МРРБ,гр.С.,чрез пълномощника му – К. Х.-областен управител на област с административен център [населено място] против определение №2058 от 10.11.2011г. на Софийски апелативен съд,ГК,1 състав,постановено по ч.гр.д.№3714/2011г. по описа на същия съд,с което се потвърждава определение №1520/30.08.2011г. по гр.д.№188/2011г. по описа на Благоевградски окръжен съд за отмяна на допуснатото обезпечение.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по правен въпрос във връзка с предявяването на иска в определения от съда срок,при допуснато обезпечение на бъдещ иск и последиците от това,решен в противоречие с практиката на ВКС,основание за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
Към изложението си касаторът прилага определение №232/02.06.2011г. по ч.гр.д.№122/2011г. по описа на ВКС,ІІго,с което се посочва,че когато частната жалба е изпратена по пощата в предвидения срок за обжалване на посочения в същата съдебен акт,с оглед датата отразена на пощенското клеймо на плика,с който същата е изпратена,то този срок не се смята пропуснат,по аргумент по член 62 ал.2 от ГПК.
В отговора на частната касационна жалба,ответникът [фирма] [населено място],счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение,излагат се и съображения по същество за неоснователност на жалбата,свързани с неизпълнението на задължението на ищеца,настоящ касатор, да представи доказателства пред съда за предявения иск в посочения от съда срок,съгласно изискванията на член 390 ал.3 от ГПК.
С обжалваното определение е потвърдено първоинстанционното определение,с което е отменено допуснатото обезпечение на бъдещ иск с правно основание член 124 от ГПК в полза на МРРБ [населено място] против [фирма] [населено място],чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана”върху описания недвижим имот.Изложени са съображения,че в дадения от съда едномесечен срок за предявяване на бъдещия иск,по делото не са представени доказателства,че такъв иск е бил предявен от лицето,чието искане е било обезпечено,поради което то е отпаднало и съгласно член 390 ал.3 от ГПК съдът е длъжен да отмени служебно допуснатото обезпечение,както правилно е постановил първоинстанционния съд с определението си.Наред с това,се посочва от въззивния съд,че исковата молба,подадена от ищеца по пощата,съгласно пощенското клеймо върху известието е подадена на 30.05.2011г.,а съгласно полученото съобщение от молителя за допуснатото с горепосоченото определение обезпечение,връчено на 28.04.2011г.,с което му се поставя едномесечен срок за предявяване на иска и е предупреден,че ако в дадения срок не представи надлежни доказателства за предявяването му,съдът служебно ще отмени наложеното обезпечение,е депозирана след изтичане на определения от съда едномесечен срок.
По поставения правен въпрос,във връзка с предявяването на иска,за който е било допуснато обезпечение по реда на член 390 ал.1 от ГПК,последиците от непредявяването му, водят до отмяна на допуснатото обезпечение.В тази връзка е налице задължителна практика на ВКС,постановено в производство по реда на член 274 ал.3 от ГПК,/Определение №257/28.04.2009г. по ч.т.д.№278/2009г. по описа на ВКС,ІІТО/,според която с разпоредбата на член 390 ал.2 изр.2 от ГПК тежестта да докаже предявяването на бъдещия иск в дадения от съда срок,е поставена върху молителя,за разлика от предвиденото в член 309,изр.2 и 3 от ГПК/отм/,когато законът изискваше само искът да бъде предявен в определения срок.За да приеме,че е изпълнено задължението за предявяване на иска в дадения срок,молителят следва не само да предяви иска,като спази срока,но и да представи пред съда,допуснал обезпечението,доказателства за това,като в противен случай,съгласно член 390 ал.2 ,изр.2 от ГПК,съдът служебно отменя обезпечението.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Видно от данните по делото, препис определението,с което е допуснато обезпечението на бъдещия иск в полза на МРРБ срещу горепосоченото ответно дружество и е определен срока за предявяване на иска от съда,заедно с изричните указания до молителя да представи пред този съд надлежни доказателства за предявяването на иска,е било изпратено и връчено на същия с редовно оформено съобщение на 28.04.2011г./лист 30 от делото на първоинстанционния съд/.В срока,който е изтекъл на 28.05.2011г. не са представени надлежни доказателства от молителя пред съда,допуснал обезпечението.Благоевградски окръжен съд,за предявяването на иска.Наведените доводи в частната касационна жалба,както и представените доказателства,че искът е бил предявен в посочения от съда срок,тъй като исковата молба е била изпратена по пощата с препоръчана пратка по пощата на 28.05.2011г.,са без значение,защото, както вече бе посочено по –горе,от текста на член 390 ал.2,изр.второ следва,че заинтересованата страна сама трябва да представи доказателства за предявяване на иска в определения срок,тъй като в противен случай съдът е длъжен служебно да отмени обезпечението.В случая законодателната уредба установява, съгласно съдържанието на разпоредбата на член 390 ал.2,изр.второ,императивно определено основание за отмяна на обезпечението.
Поради изложеното обжалваното определение е правилно,постановено е в съответствие с изискванията на закона,както и със задължителната практика на ВКС,поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение №2058/10.11.2011г. на Софийски апелативен съд,Гражданска колегия,1-ви състав,постановено по гр.д.№3714/2011г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: