О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
гр. София, 03.02.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 7411 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 3.07.2014 год. по гр. д. № 98/2014 год. Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция е потвърдил първоинстанционното решение от 13.11.2013 год. по гр. д. № 1929/2012 год. на Карловския районен съд, с което е разпределено ползването на поземлен имот с идентификатор 36498.504.1317 в [населено място], с площ 535 кв. м. и сградата в него с идентификатор 36498.504.1317.1 със застроена площ 53 кв. м. на два етажа, между страните по делото П. П. Т., П. П. Т. и И. В. М., както следва:
П. Т. ще ползва втория етаж от двуетажната жилищна сграда, И. М. – първия жилищен етаж, П. Т. и П. Т. ще ползват общо от дворното място площ от 213 кв. м., оцветена в червен цвят на скицата на л. 50 от първоинстанционното производство, а И. М. – частта със същата площ, оцветена в син цвят на скицата по предложения от вещото лице трети вариант от заключението, като всички общо ще ползват част от дворното място с площ 41 кв. м., включващи навеса, оцветена в зелен цвят на същата скица, представляваща неразделна част от решението.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от ищците П. и П. Т. с оплаквания за неговата неправилност поради несъобразяване на действителните права на страните в съсобствеността. Считат, че с представеното решение по гр. д. № 315/07 год. не е отменено дарението на построените в имота сгради.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК същите поддържат наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК по формулираните въпроси. По първият от тях, относим към задължението на съда да обсъди възраженията относно обема на правото на собственост на съсобствениците при иск за разпределение на ползването на съсобствената вещ касаторите се позовават на противоречие с ТР № 13 по т. д. № 13/12 год. на ОСГК на ВКС, т. 2, тъй като според тях въззивният съд не е обсъдил довода им относно правата на страните върху сградата в имота. Позоваването на влязлото в сила решение за разваляне на договор за дарение и в частта относно сградите, според касаторите е тълкуване на решението, което е недопустимо при изпълнено решение, според цитираната съдебна практика. Това решение не може и да бъде допълвано с оглед изтеклите срокове за това, като са представени цитираното ТР и решения на ВКС: № 76 по гр. д. № 2698/13год. на ІІІ г. о. и № 53 по гр. д. № 5979/13 год. ІV г. о., както и невлезли в сила съдебни решения, с твърдение, че произнасянето на въззивния съд по горните въпроси противоречи и на тях. Поддържа се и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като са преповторени поставените въпроси, без излагане на съображения относно обосноваване на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по жалбата – И. М. не е взела становище.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да разпредели ползването на съсобствения между страните поземлен имот по един от предложените от назначената експертиза варианти относно дворното място, въззивният съд е съобразил правата на съсобствениците с оглед представените писмени доказателства за разпоредителните сделки с идеални части от правото на собственост, след отмяна на предходното дарение в полза на П. Т. до размер на ? ид. ч., застрояването на имота с една двуетажна жилищна сграда, като при разпределението на ползването на същата между съсобствениците й – П. Т. и И. В. е отчел както писмените доказателства относно правата, така и фактическото ползване на първия етаж от ответницата, по което обстоятелство не е имало и спор. Самите ищци, сега касатори, са поддържали в исковата молба, че ответницата е съсобственик в дворното място и сградата с придобитата ? ид. ч. по дарението с нот. акт № 192/2008 год., както и са представили решението по гр. д. № 315/2007 год. на КРС, с което е било отменено до размер ? ид. ч. от имота дарението в полза на П. Т. от неговите родители.
В хода на първоинстанционното производство и то след доклада по чл. 146 ГПК П. Т. е въвел довод за липса на съсобственост с ответницата относно жилищната сграда, позовавайки се на представеното с исковата му молба решение по гр. д. № 315/2007 год. Макар и въведен след доклада по делото по чл. 146 ГПК, и то от нелегитимираната да се позове на този довод страна /с оглед на това, че приобретател по договора, предмет на отмяната с това решение е неговият баща/, съдът го е обсъдил и приел, че страните по делото – П. Т. и И. М. са съсобственици при равни права по отношение на построената в имота двуетажна жилищна сграда, въз основа на представените писмени доказателства. Поради това и не е налице противоречие с т. 2 от ТР № 13 по т. д. № 13/2012 год. на ОСГК на ВКС, съгласно която в производството по разпределение на ползването на съсобствен имот съдът е длъжен да разгледа всички направени възражения относно правата на страните в съсобствеността, освен тези, чрез които се упражняват потестативни права. Неотносими към предмета на спора са поставените от касаторите въпроси относно тълкуване, респ. допълване на решение, тъй като изхода на делото относно разпределението на ползването на съсобствения имот не е обусловен от произнасяне по тези въпроси, а съгласно разясненията в ТР № 1/2009 год. правните въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК са тези, които са обусловили решаващата воля на съда по спора. Същите съображения се отнасят и до останалите посочени в изложението въпроси относно произнасяне по цялото искане по иска за отмяна на дарението, формираната воля на съда, отразяването й в диспозитива, тъй като същите са ирелевантни към предмета на настоящия спор. Установено е по делото от представения препис от решението по делото за отмяна на дарението, че последното е отменено до размер на ? ид. ч. и въз основа на последващите разпоредителни сделки е налице приетата от съда съсобственост, въз основа на която и установените права е разпределено ползването на съсобствения имот.
Поради тези съображения не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК и касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1290 от 3.07.2014 год. по гр. д. № 98/2014 год. по описа на Пловдивския окръжен съд по подадената от П. П. Т. и П. П. Т. касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: